Решение № 2290 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2290 гр. В*, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110109706 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от * с административен адрес гр.

Б*, Община Б*, Област В*, ул. „*, срещу Р. М. Ц., роден на ********** г., гражданин на Руска Федерация, със статут на продължително пребиваващ ЛНЧ *, с адрес: гр. Б*, ул. „*, ет.

2, ап. 7, и П. В. К., родена на ********** г., гражданин на Руска Федерация, със статут на продължително пребиваващ ЛНЧ ********** , с адрес: гр. В*, ул. „*, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за приемане на установено в отношенията между страните:

1. че ответникът Р. М. Ц. дължи на ищеца сумата от общо 392,28 лева, от която: 113,41 лева – такса управление за заплата на частен управител и 278,87 лева - незаплатени такси за управление и поддръжка на общи части в етажната собственост с адрес гр. Б*, ул. „* за периода от 01.06.2019 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 01.02.2024 г. до окончателното плащане;

2. че ответникът П. В. К. дължи на ищеца сумата от общо 392,28 лева, от която: 113,41 лева – такса управление за заплата на частен управител и 278,87 лева - незаплатени такси за управление и поддръжка на общи части в етажната собственост с адрес гр. Б*, ул. „* за периода от 01.06.2019 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 01.02.2024 г. до окончателното плащане; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1747/02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1214/2024 г. по описа на Районен съд – В*, 50 състав.

В исковата молба се излага, че ответниците са собственици при равни квоти по ½ идеална част на ап. 2 – 7 в * с административен адрес гр. Б*, Община Б*, Област В*, ул. „*, като с Констативен протокол за установяване на нарушение от 31.10.2023 г. и Акт за установяване на административно нарушение № 2/27.11.2023 г. било установено, че същите системно не изпълняват решения на Общото събрание на ЕС. Заявява се, че при вземане на съответните решения за определяне на размера на дължимите за управление и поддръжка на общите части такси ответниците са присъствали лично или са били представлявани от 1 упълномощено от тях лице. Сочи си, че на ответниците била изпратена покана за доброволно изпълнение за незаплатените от тях суми, претендирани в настоящото производство, като в указания от ищеца срок и до настоящия момент плащане не било извършено.

По изложените съображения се иска уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

Извън посочения срок ответниците са оспорили предявените искове, като са навели възражения за недължимост на претендираните суми, доколкото същите са пребивавали в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календ* година. Твърди се, че ищецът не е доказал броя на собствениците, ползвателите и обитателите на етажната собственост, поради което недоказан се явява и размерът на претендираните суми за управление. Заявява се, че Общото събрание не е имало компетентност да определя начина на разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части, а същият е установен с императивни правни норми. Сочи се, че няма решения на ОС, определящи дължимите от етажните собственици суми за процесните периоди от време. Наведено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните суми.

В открито съдебно заседание и в писмено становище ищецът поддържа предявените искове, като излага съображения за тяхната основателност и доказаност. Претендират се сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ответниците оспорват предявените искове, като навеждат доводи за неоснователност на същите. Претендират разноски за производството.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а същото се установява и от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № * от 27.08.2012 г., че ответниците са собственици при равни квоти по ½ идеални части на ап. 2 – 7 в * с административен адрес гр. Б*, Община Б*, Област В*, ул. „*, че на ответниците е изпратена покана за доброволно изпълнение за процесните суми, плащане на които не е извършено, както и че ответникът Р. М. Ц. е присъствал лично на приемането на процесните решения.

Видно от Протокол за проведено ОС от 05.08.2019 г., в т. 5.1. и 5.2. е взето решение за утвърждаване на бюджет за поддръжка на общи части в периода 2019 – 2020 г. с приходна част, формирана от вноските на етажните собственици, равни на 7 евро за кв.м. обща площ на с.о. на годишна база. Решено е вноските да се внасят ежегодно в периода от 01.06. до 15.06., като за периода 2019 – 2020 г. вноските са платими в срок до 31.08.2019 г. Видно от Протокол за проведено Общо събрание от 11.09.2023 г., в т. 7.1. е взето решение за потвърждаване на таксата за управление и поддръжка от 6 евро за кв.м. за периода от месец юли 2020 г. до месец декември 2023 г.

Приобщени по делото са Констативен протокол за установяване на нарушение от 31.10.2023 г. и Акт за установяване на административно нарушение № 2 от 37.11.2023 г., съгласно които ответниците не са заплатили процесните суми за управление и поддръжка на общи части в етажната собственост, претендирани за периода от 01.06.2019 г. до 31.12.2023 г.

Изслушано по делото е заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което изчисляването на дължимите от ответниците такси за управление и поддръжка е в съответствие със застроената площ на притежавания от тях апартамент и с процента идеални части от общите части на сградата. Общото задължение за процесния период за Фонд „Управление и поддръжка“ е в размер на 4 003,38 лева, като заплатената от 2 ответниците сума е 2 044,95 лева, тоест останалата незаплатена такава е в размер на 1 958,43 лева или по 979,21 лева за всеки един от тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е докаже, че ответниците са собственици на обект, находящ се в сграда в режим на етажната собственост; че по надлежния ред са определени разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, включително, че са взети посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост; размера на вземанията си, като докаже, че припадащата се част за заплащане от ответника е в претендираните размери, респективно, че същите са изискуеми, както и каква е застроената площ на притежавания от ответниците самостоятелен обект в сградата.

Не се спори по делото, че ответниците са собственици при равни квоти по ½ идеални части на ап. 2 – 7 в * с административен адрес гр. Б*, Община Б*, Област В*, ул. „*.

Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на етажна собственост имат задължение да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС от компетентността на Общото събрание е да определя размера на разходите за управление и поддържане на общите части на Етажната собственост. Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни правни норми/ по реда на чл. 40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за етажните собственици, включително за тези, които не са присъствали на събранието.

С оглед на посочената нормативна уредба и доколкото в преклузивния едномесечен срок ответниците не са оспорили решенията на общото събрание, съдът намира, че същите имат обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. От Протокол за проведено ОС от 05.08.2019 г. и Протокол за проведено Общо събрание от 11.09.2023 г. се установява начинът на определяне на размера на разходите за управление и поддържане на общите части, като претендираните суми съдът намира, че представляват такива за управление и поддръжка на общите части, които според § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС са разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьора и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Установени, на следващо място, от приобщеното по делото заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, са размерът на претендираните вноски за управление и поддръжка на общи части, както и начинът на неговото определяне, като съгласно същото останалата незаплатена сума за процесния период е в размер на 1 958,43 лева или по 979,21 лева за всеки един от ответниците. Изискуемостта на всички претендирани вноски е настъпила, с оглед решенията на ОС на етажната собственост същите да се заплащат авансово, в срок до 15.06. на съответната календ* година.

По възражението на ответниците за липсата на задължение за заплащане на претендираните суми, на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в действащата към процесния период редакция преди изм. с ДВ бр. 82/2023 г. в сила от 29.09.2023 г.), не заплащат разходите за управление и 3 поддръжка на общите части на етажната собственост ненавършилите 6-годишна възраст деца, както и собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календ* година.

Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна и не е допустимо по волята на общото събрание на етажната собственост същата да бъде дерогирата (в този смисъл Решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр.д. № 86/2021 г. по описа на ВКС). Етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал наличие на изключението, уредено в чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не е било взето решение от Общото събрание на ЕС за освобождаване му от задължението за плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на същите не обвързва автоматично съда да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от заплащане на разходите за управление и поддържане на етажната собственост /в този смисъл Решение № 93 от 6.10.2022 г. по гр. д.

№ 395/2022 г.по описа на ВКС, I г. о., ГК/.

На първо място, така релевираното възражение е преклудирано, съгласно предвиденото в чл. 133 ГПК, доколкото същото е заявено след срока по чл. 131 ГПК. Дори и да се приеме, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не е преклудирано, доколкото е заявено в първото проведено по делото открито съдебно заседание, в рамките на което е приет окончателният доклад по делото, то същото не е доказано от ответниците. Съгласно чл. 154, ал.

1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При направено възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е направила същото, тоест в тежест на ответника /както е било указано по делото/ е да установи, че етажните собственици са пребивавали в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календ* година. Такова доказване не беше проведено по делото, като представеното в тази връзка Писмо от 18.03.2026 г. от ГД „Гранична полиция“ към МВР, макар и прието като доказателство по делото, е приложено след указаните на ответниците двукратно срокове за това. Освен това, от същото не се установява по безспорен начин присъствието, съответно отсъствието на двамата ответници от страната за целия процесен период от време. Поради изложеното, възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС се явява неоснователно и недоказано.