Решение № 293 от 05.12.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Девня, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200273 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на В. А. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. И. Г. срещу Наказателно постановление №8609, издадено на 03.04.2024 г. от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” пр. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б.

„в“, чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т.

2 пр. 2 от ЗП на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 2 500 лева.

Въззивникът обжалва издаденото наказателно постановление като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че описаното в АУАН и НП нарушение съответства на нормата на чл. 177 ал. 3 от ЗДвП, а не на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от ЗП, при което твърди, че въззивникът е санкциониран неправилно и в нарушение на закона. В подкрепа на становището си цитира 1 богата съдебна практика на различни административни съдилища в страната.

Претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, също редовно призован не изпраща представител, чрез процесуален представител представя писмено становище, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Варна, ТО - Девня, уведомени редовно за делото, не изпращат представител за участие в с. з.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.03.2024 г. въззивникът, като водач на ППС с четири оси с две управляеми оси марка „***“, модел *** с рег. № *** извършвал превоз на товари и осъществявал движение по III-2901. На км. 22 на отбивна площадка в посока с. Ветрино – гр. Суворово, в 11:47 часа бил спрян за проверка от служители на Дирекция „АРОК“, АПИ - София – свидетелите Е. Л. С. и И. П.

И.. След извършено замерване на управляваното от въззивника ППС с ролетка и ел. мобилна везна било установено разстояние между осите 1, 40 м. и натоварване на ос на двойната ос на ППС 27, 30 т., при максимално допустимо натоварване съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в” от горецитираната Наредба 19 т., т.е. превишение с 8, 30 т. Тъй като водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство /по смисъла на чл.

3 т. 2 от Наредба №11/03.07.2001 г., контролните органи приели, че той е допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“, чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и му съставили АУАН №0009927/07.03.2024 г., който той подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което АНО наложил на въззивника санкция в среден размер.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и 2 категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, подкрепени от приобщените писмени доказателства по делото и не се оспорва от въззивника.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-11246/31.03.2022 г.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно - наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

Въззивникът не оспорва, че е допуснал описаното в АУАН нарушение, но оспорва неговата правна квалификация, като счита, че същото следва да се квалифицира не като нарушение по ЗП, а като такова по чл. 177 ал. 3 от ЗДвП.

Анализът на съдебната практика показва, че е налице противоречие в становищата на съдилищата в страната по този въпрос. За да се прецени правилният приложим материално правен закон следва да се извърши 3 тълкуване на двете разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1, б. „а” от ЗП /по който член е ангажирана административно - наказателната отговорност на въззивника/ за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини - за общинските пътища.

Определение за специално ползване на пътищата е дадено в §1 т.8 от ДР на ЗП. Санкцията за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от ЗП е в чл. 53 ал. 1 т. 2 /за физически лица/ и в чл. 54 от ЗП /за юридически лица и еднолични търговци.

В ЗдвП се съдържат аналогични разпоредби, въвеждащи забрана за движение по пътищата на извънгабаритни и тежки МПС, надвишаващи нормите за размери, маса и натоварване на ос, определени в Наредба №11, а именно чл. 139 ал. 1 т. 2 и санкционната норма на чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

Санкционните разпоредби на чл. 53 и чл. 54 от ЗП използват изразите „физическите лица“, „юридическите лица“ и „едноличните търговци“, когато описват субектите на административно - наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 177 от ЗДвП използва израза „който управлява“. Това показва, че във всички случаи настоящото деяние попада в приложното поле на чл. 177 от ЗДвП, защото жалбоподателят е управлявал МПС, за което е установено, че е извънгабаритно. Това, което отличава предмета на двете разпоредби, според настоящия съдебен състав, е адресата на дължимото поведение от една страна, вида на ППС /до 45 т./ и установеното претоварване /до 30 % над максимално допустимото/. Това е така, защото административно - наказателната отговорност е санкция за непрестиране на определено дължимо поведение и именно определянето на адресата на това дължимо поведение във всеки от двата случая ще покаже приложимия материален закон. ЗДвП определя задължителното поведение на всички участници в движението по пътищата - водачи на моторни и др. ППС, пешеходци, водачите на животни или стада, които преминават по пътищата и др. Затова разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП засяга единствено и само дължимото поведение на водача на МПС, което е извънгабаритно - той не 4 трябва да го управлява по пътищата, ако е с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие. При неспазване на това дължимо поведение - санкцията е по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

Освен това двата нормативни акта уреждат различни обществени отношения - ЗП урежда отношенията по собствеността, ползването, управлението и стопанисването на пътищата. Затова и разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от ЗП регламентира дължимото поведение на ползвателите на пътищата, а именно - превозвачите на извънгабаритни превозни средства.

Превозвачът е този, който трябва да плати такса или да поиска издаване на разрешение, ако превозното средство е извънгабаритно. Той е този, който трябва да снабди водачът с всички документи за извънгабаритния товар и да следи за съответствие на действителните габарити на товара и МПС с тези, описани в разрешителното - чл. 11 т. 1 и т. 7 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Следователно и той трябва да носи отговорността по чл. 53, респ. чл. 54 от ЗП. Да се приеме обратното, че водачът също може да бъде наказан по ЗП означава да се приеме, че е възможно водачът на ППС да бъде наказан по две алтернативни разпоредби за едно и също нещо. Или да се приеме, че носи вина за чуждо незаконосъобразно поведение - наказан е за това, че работодателят му не е платил таксата за превоз на извънгабаритни товари. Водачът наистина има вина, но тя е свързана с неговите задължения като участник в движението, а не на задълженията му по заплащане на такса или снабдяване с разрешително.

Водачът на извънгабаритно ППС не е лице, наредило извършване на движените на такова превозно средство, но той не се отъждествява и с лицата, които извършват дейност по движение на извънгабаритно ППС, защото според чл. 11 т. 3 и 4 от Наредба № 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС лицата, които извършват превозите, са длъжни да възлагат превозването на водачи, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория, с трудов стаж като водачи на товарен автомобил от категория "С" не по-малък от пет години, както и да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява. Следователно водачът на извънгабаритно ППС не попада в обхвата на понятието "лица, които извършват дейности по движение на 5 извънгабаритни ППС" по ЗП. Поради тази причина нормотворецът е въвел санкциониране на различни правни субекти в ЗДвП и в ЗП по повод движението на извънгабаритни ППС. Единственото задължение на водача е да откаже да управлява МПС, което е извънгабаритно и за което не му е предоставен документ за платена такса или разрешително. И именно, защото не е сторил това, а е управлявал МПС, превишаващо максимално допустимите норми той отговаря като водач по ЗДвП и отговорността му е по чл. 177 ал. 3 т.

1 от ЗДвП, а не по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП.

Дори и да се приеме тезата, че има два нормативи акта, които санкционират едно и също противоправно поведение, то подобна колизия се разрешава с прилагане на общия правен принцип "Lex specialis derogat generali" /специалния закон отменя/замества общия/. В случай е наказан водач, който управлява извънгабаритно ППС, без да има разрешение от администрацията, управляваща пътя приложима регламентацията на ЗДвП.

Това е специалният закон в конкретния случай.

По горните съображения съдът споделя възражението на въззивника, че при издаване на обжалваното НП неправилно е приложен материалния закон, тъй като правната квалификация на деянието има касателство към правилното приложение на материалния закон. Това обаче не води до отмяна на обжалваното наказателно постановление тъй като съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН районният съд разполага с правомощие да преквалифицира деянието, прилагайки закон за същото, еднаквото или по - леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Нормата има предвид фактическите обстоятелства на нарушението, които в случая не се променят, а се променя само правната им квалификация и то по по – благоприятен за нарушителя начин. Нарушението му е извършено при същите фактически обстоятелства, а именно управлява ППС с натоварване на ос, надвишаващо нормите, определени от министъра на РРБ, определени в горецитираната наредба и следва да се санкционира с предвидената в чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП санкция. Същата е в размер от 500 до 3 000 лева и доколкото по делото няма данни за други, допуснати от водача нарушения на ЗдвП, следва да се определи в минимален размер. При определяне на размера на наказанието съдът взе предвид и факта, че въззивникът е професионален шофьор и изкарва прехраната си с управление на МПС, както и че решението да управлява извънгабаритно ППС не е взето от него еднолично, а му е било 6 разпоредено от превозвача.

Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5cc1429-999c-43f2-b51f-93bf7d677fb8