Решение № 2285 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2285 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20263110100922 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от Б. Н. И. срещу „С.К.“ АД за прогласяване нищожността Договор за потребителски кредит № 675066 от 16.03.2024 г., сключен между страните на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие с разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, евентуално съединен с искове за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по чл. 27 от договора, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и за прогласяване на нищожността на клаузата за такси чл. 9 от договора, на основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 511,29 евро, дадена без основание по нищожен договор по потребителски кредит, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба - 06.02.2026 г. до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба, както и в уточнителната молба се излагат доводи, че между страните на 16.03.2024 г. е сключен договор за потребителски кредит № 675066 по силата, на който на ищеца е била е предоставена сумата от 1000 лева, със срок на плащане – 1 месец, с ГЛП-36 %, с ГПР – 42.58 % и с обща 1 сума на връщане от 1030 лева. Сочи, че в чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с обезпечение в тридневен срок от сключването на договора-поръчител или банкова гаранция, отговарящи на ОУ, като при непредоставянето му е дължима неустойка в размер на 0,9 % на ден от стойността на кредита. Твърди, че е заплатил на ответника сумата от 2000 лева. Намира, че сключеният договор за заем е недействителен доколкото не отговаря на изискванията на чл. 22 от ЗПК, по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради обстоятелството, че не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, доколкото в същия не са включени разходите за допълнителни услуги. Сочи, че потребителят не е предоставен избор дали да предостави обезпечение. Намира, че бланкетното посочване на ГПР обуславя невъзможност за проверка на отделните компоненти, които са включени в него. Сочи, че с приходен касов ордер № 22853 е заплатена такса от 100 лева, която също не е включена в ГПР. Позовавайки се на практика на СЕС, счита, че неправилното посочване на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Счита, че всяка неточност, поставяща потребителя да тълкува ГПР води до противоречие с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага, че при липсата на посочване на лихвен процент на ден, е възпрепятствана възможността на потребителя да се откаже от договора. По повод на евентуалните искове, излага, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е включена в погасителните вноски и представлява печална на заемодателя. Неустоечната клауза намира за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, доколкото не отговаря на присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Счита, че същата надхвърля вредите от неизпълнението на задължението, доколкото прехвърля риска от неизпълнение на задължението за оценка на платежоспособността на потребителя. Уговорената клауза по чл. 9 от договора, вменяваща задължение за такси по Тарифата на дружеството, които не са вкл. в договора, счита за противоречаща на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Счита, че със същата се стига до погрешно посочване на размера на ГПР. Във връзка с иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД посочва, че чистата стойност на кредита е 1000 лева, а ищцата е заплатила общо сумата от 2000 лева с преводни нареждания от 05.01.2026 г., 30.10.2025 г., 06.10.2025 г. 09.09.2025 г., 16.08.2025 г., 08.07.2025 г., 22.05.2025 г., 14.04.2025 г., 12.03.2025 г., 10.02.2025 г., 13.01.2025 г., 16.03.2024 г., 14.05.2024 г., 15.06.2024 г., 16.07.2024 г., 2

15.08.2024 г., 16.09.2024 г., 11.10.2024 г., 14.11.2024 г. и 13.12.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира заплащането на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „С.К.“ АД, в който се излагат доводи за неоснователността на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за кредит. Излага доводи, че договорът отговаря на законовите изисквания, като в същия е посочен конкретен ГПР – 42.68 %, който е съобразен с нормативно установения лимит от 69 %. Счита, че потребителят е бил наясно с разходите, които се включва в ГПР, като неустойката е дължима само в случай на непредоставяне на обезпечение.

Оспорва доводите, че неустойката е добавък към възнаградителната лихва, както и тези за наличие на заблуждаваща търговска практика. Сочи, че заемополучател е разполагал с правото на отказ от договора. Индивидуално уговорената неустойка счита за действителна, доколкото има определен начален и краен момент, а начинът на изчисляването й ясно посочен в договора. Доколкото неустойката е дължима само за дните, в които не е предоставено обезпечение намира, че същата не противоречи на ЗЗП. Излага доводи, че ищецът е сключил множество от други договори, в които е уговорена неустойка. Признава получаване на плащане от ищцата във връзка с процесния договор от 2000 лева, както и че неустойката не е включена в ГПР.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В о. с. з. ищецът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В депозирана молба поддържа исковете. Претендира разноски.

В о. с. з. ответното дружество, редовно уведомено, не се явява, не изпраща представител. В депозирана молба моли за отхвърлянето на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване 3 наличието на облигационна връзка по договор за кредит, сключен на 16.03.2024 г. съответно с ответника „С.К.“ АД; твърденията си, водещи до недействителност на този договор, както и плащането на сумата от 2000 лева в полза на ответника. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, включително следва да установи по несъмнен начин, че е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за кредит; че общият размер на кредита, ГПР е ясно посочен; че са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, че клаузата по чл. 27 от договора е индивидуално уговорена, че разходите за неизпълнението на задълженията, по която не следва да се отнасят към ГПР; че са налице основания за задържане на претендираната за връщане сума в размер на 1000 лв.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „С.К.“ АД и Б. Н. Б. е сключен договор за потребителски кредит № 675066/16.03.2024 г., по силата, на който в полза на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лв., че в посочения размер на ГПР в договора не е включена неустойката по чл. 27 от договора, както и че във връзка с договора ищецът е направил плащания в полза на ответника в общ размер на 2000 лева.

I. Относно главния положителен установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит № 675066/16.03.2024 г., съдът намира следното:

По възражението за нищожност по аргумент от чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК настоящият съдебен състав съобрази, че от съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 36%, а ГПР – 42.58%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 1 030 лева, формирана от заетата сума от 1000 лева и договорната лихва - 30 лева. Срокът за погасяване на заема е един месец, като месечната вноска е посочена в погасителния план – неразделна част от договора. В чл. 17, ал. 1 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция, което обезпечение следва да бъде осигурено от кредитополучателя в срок от 3 дни от сключването на договора . При неизпълнение на задължението 4 се дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 27, ал. 1 от договора.

В погасителния план е посочено, че размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 1030 лева. Същата включва освен заетата сума, договорната лихва, както и вземането за неустойка от 70 лева, като се получава обща дължимата сума по кредит съобразно погасителния план от 1100 лева.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки клаузите на договора за кредит, намира, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. Проверката з а платежоспособността ан длъжника предхожда сключването на договора.

Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 о т ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 ЗПК/.

В случая, осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Последващото поставяне на изискване за даване на обезпечение представлява неоправдано прехвърля на риска от лошата преценка на кредитора в тежест на длъжника. Също така, поставените изисквания към поръчителя са многобройни, като за част от тях кредитополучателят не би могъл да получи информация в определения тридневен срок, доколкото това е свързано с евентуални запитвания от различни държавни институции. Отделно от това, изследването дали поръчителят не е заемател или поръчител по друг кредит с кредитора, се намира в противоречие с изискванията на добросъвестността доколкото последният служебно разполага с тази информация. Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано с определянето на краткия срок за изпълнението, налага извода, че единствената цел на клаузата е посредством множеството неизпълними изисквания - да създаде предпоставка 5 за начисляването на неустойката. С оглед на горното, поради тези особености на естеството на задължението, което обезпечава, следва да се приеме, че неустойката за предоставяне на допълнително обезпечение накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД /така т. 3 на ТР № 1 № 1/2009 г.,ОСТК на ВКС/.

В продължение на горното, начина на уговарянето на неустойката, съдът намира, че тя излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно основание за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. В случая, липсва обезпечителният елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно изпълнение на основното задължение на длъжника да върне заетата сума /съгласно чл. 27, ал. 2 от договора и погасителния план във вариант при непредставяне на обезпечение, неустойката се разсрочва и се включва в размера на дължимата месечна погасителна вноска по кредита/. Затова и следва да се приеме, че липсва и обезщетителната функция на неустойката, д о ко л ко т о не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на длъжника.