Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 10.06.2024, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Гражданско дело 439/2023
Вид
Решение № 69
Подписан
10.06.2024
В сила
05.07.2024
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Първомай, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100439 по описа за 2023 година

Предявени са първоначално обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 във вр. с чл. 26, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и насрещни обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

Първоначалният ищец Ж. С. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** процесуално представлявана по пълномощие от адв. А. З. Д., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Т. в качеството на изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Разград, с адрес за съдебна кореспонденция: *** че сключеният помежду им Договор № *** за потребителски кредит, предоставен от разстояние, а при условие на евентуалност – клаузата на чл. 27 от него, са недействителни.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № *** за потребителски кредит, предоставен от разстояние, и приложимите към него Общи условия първоначалният ответник се задължил да отпусне на първоначалния ищец паричен заем в размер на 950, 00 лева по избран от него начин – банкова сметка или на каса на „ИзиПей”, а заемополучателят следвало за срок от 12 месеца да я възстанови на първия и да му заплати лихва при лихвен процент от 36, 00%, начисляван ежедневно при 1 продължителност на месеца от 30 дни и на годината от 360 дни, или да престира общо 1 188, 06 лева при годишен процент на разходите от 42, 58%, разсрочено чрез 12 месечни анюитетни вноски, описани по брой, размер, периодичност и падеж в неразделен към контракта Погасителен план.

Според уговорката по чл. 27 от съглашението заемателят дължи на заемодателя платима периодично чрез добавка към всяка погасителната вноска неустойка в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 17 от договора в 3-дневен срок от подписването му да осигури на кредитодателя обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.), отговарящо на изискванията на Общите условия и подлежащо на одобряване от последния, а именно: 1. поръчителство на физическо лице с брутен доход от минимум 1 500, 00 лева, за което липсват записи в Централния кредитен регистър и което не е поръчителствало по друг кредит във всяка една банкова и небанкова финансова институция в страната, или 2. банкова гаранция, валидна 30 дни след крайната дата на издължаване и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да погаси дълга на потребителя по обезпечения заем до един работен ден, считано от получаването на писменото поискване от кредитора. Сумарно неустойката, отразена в погасителния план, възлизала на 1 190, 29 лева.

Навежда се, че заемният контракт е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното предписание на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не съдържа пълна, точна и ясна информация за разходите, включени при изчисляването на годишния им процент, и че посоченият такъв не съответства на действително прилагания, тъй като при формирането му би следвало, но не участва неустойката, явяваща се скрито възнаграждение, по причина че е предвидена да репарира вредите от неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение, което било зададено в софтуерния продукт на ответното дружество като задължително условие за кандидатстване за кредитиране, а изискванията към него били практически непостижими. С уговарянето на въпросната неустойка се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл. 27 нарушава задължението на заемодателя по чл. 16 от ЗПК да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на кредитоискателя и накърнява добрите нрави, защото излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна и обезщетителна функции.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3200/27.09.2023 г., с който първоначалният ответник чрез пълномощника си застъпва становище за неоснователност на исковете и отправя насрещни претенции за осъждане на първоначалната ищца да му заплати дължимите му се по договора суми от 922, 80 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 27.09.2023 г., до окончателното изплащане, и от 209, 54 лева – възнаградителна лихва за периода от 17.01.2023 г. до 27.09.2023 г. Потвърждава, че процесният договор е сключен между страните по електронен път и заетите средства са преведени на заемателя по посочена от 2 него банкова сметка. Сочи, че неустойката обезпечава неизпълнението на непарично задължение за предоставяне на обезпечение и че величината й изцяло зависи от поведението на заемателя.

Насрещният ищец релевира, че заемателката е издължила, както следва: на 27.02.2023 г. – 45, 00 лева, на 28.02.2023 г. – 157, 00 лева, на 04.08.2023 г. – 100, 00 лева, и на 18.08.2023 г. – 35, 00 лева, и поради допусната от нея забава за повече от два месеца, обективира волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл.

24, ал. 1 от индивидуалния договор.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Молби вх. № № 4339/22.12.2023 г. и 710/27.02.2024 г. и Заявление вх. № 323/29.01.2024 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат заявените си процесуални позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път Договор № *** за потребителски кредит (л. 77 – л. 84), предоставен от разстояние, и приложимите към него Общи условия (л. 68 – л. 84), утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Стик-Кредит” АД от 29.05.2020 г. и в сила от ***, първоначалният ответник, който със Заповед № ***/06.07.2016 г. (л. 56) на подуправителя на БНБ е вписан в Регистъра на финансовите институции с рег. № ***, от една страна като „Кредитор”, се задължил в деня на договарянето да предостави на първоначалния ищец, от друга като „Потребител”, паричен заем от 950, 00 лева по избран от последния в заявлението за кредит начин измежду: банков превод по посочена от него банкова сметка или на каса на „ИзиПей”. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 60 – л. 67) и който по данни от Преводно нареждане за кредитен превод с уникален регистрационен № ***. (л. 86), издадено от „Юробанк България” АД, усвоил заемната сума, се съгласил в срок до 17.01.2024 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 238, 06 лева при годишен лихвен процент от 36, 00%, начисляван ежедневно при продължителност на месеца от 30 дни и на годината от 360 дни, или да престира общо 1 188, 06 лева при годишен процент на разходите от 42, 58%, определен при отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на кредита, както и други, изброени в чл. 28 от Общите условия. Погасяването му следвало да се осъществява на 12 месечни анюитетни вноски с падеж на 17-о число на месеца в периода от 17.01.2023 г. до 17.01.2024 г., описани по падеж, величина и компоненти в неразделен към контракта под формата на Приложение № 1 погасителен план (л. 85).

Според договорното съдържание заемополучателят дължи на кредитора, както следва: 1. в случай на забава: 1.1. по чл. 26 – законната лихва за периода на закъснението 3 върху всяка забавена погасителна вноска, и 1.2. по чл. 10 и чл. 11 – такси за покриване на разходите на финансовата институция за събиране на неиздължените вземания, включително и тези по Тарифа (л. 36 – л. 37), приета от Съвета на директорите й с Протокол от 12.04.2017 г. и представляваща неразделна част от Общите условия: за всеки отделен погасителен период с допуснато просрочие – 10, 00 лева, за посещение на адреса по местоживеене – 30, 00 лева, за изпращане на текстово съобщение – 2, 50 лева, и за изпращане на напомнителни писма и/или покани – 10, 00 лева, и 2. неустойка: 2.1. по чл. 28 – при неизпълнение на което и да е свое задължение, включително и при просрочие, в размер на 1% от нея на ден, и 2.2. по чл. 27, идентичен с чл. 46 от Общите условия – в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 17 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.) по изискванията на Раздел VІІІ от Общите условия във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1 500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, получавало е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад. В хипотезата на чл. 27 неустойката възлиза на 1 190, 30 лева и е платима периодично ведно с погасителните вноски чрез съответна, показана в погасителния план, добавка към всяка от тях и увеличаваща я на 198, 20 лева.

В индивидуалните уговорки по чл. 19 и чл. 20 са регламентирани правата на потребителя да се откаже от сделката и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-счетоводна експертиза (л. 142 – л.

145), която излага заключение – обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, кореспондиращо с информацията от представените с насрещната искова молба платежни нареждания (л. 87 – л. 90), че първоначалната ищца е осъществила четири погасителни престации от общо 337, 00 лева, от които: на 27.02.2023 г. – 45, 00 лева, на 28.02.2023 г. – 157, 00 лева, на 04.08.2023 г. – 100 ,00 лева, и на 18.08.2023 г. – 35, 00 лева, и които са отнесени за погасяване на следните задължения: главница – 27, 20 лева, 4 възнаградителна лихва – 28, 50 лева, неустойка за неосигурено обезпечение – 209, 26 лева, наказателна лихва за забава – 4, 54 лева, 7 уведомителни СМС за настъпили и просрочени задължения с единична цена от 2, 50 лева – 17, 50 лева, 2 броя уведомителни писма за просрочени задължения с единична цена от 10, 00 лева – 20, 00 лева, и такса за едно посещение, свързана с просрочените задължения – 30, 00 лева, а респективно дължимият остатък от главницата е 922, 80 лева, а от възнаградителната лихва – 209, 56 лева.