Решение № 241 от 07.07.2017, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 241 07.07.2017 г. гр. Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …. ………..........…………..........………………...... състав на седми юни …. … ….………………….……... две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

Председател : ДЕЛЯНА

ПЕЙКОВА

Членове

: ГЕОРГИ

ГОЧЕВ

Д. ТОДОРОВА секретар ……… Росица Тодорова ……. ...… .….….………….………………………………... прокурор ……..………………. .....................................................................…………………...... като разгледа докладваното от ................................................председателя…..

...…..................

В гр. дело № 290.......... по описа за 2017 год., …….…….…......................……….…….........

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на адв.

С.- Сопотенска, пълномощник на Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С..

С Решение № 80 от 09.02.2017 г., постановено по гр.д. № 592 по описа за 2016 г. РС Хасково е отхвърлил като неоснователен предявения от Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. против Д.Р.С. иск с правно основание чл.108 от ЗС – да бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищците Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. са собственици на по 1/6 идеална част от земеделски земи, находящи се в землището на гр. Хасково, останали в наследство от общият наследодател В*** З* В., а именно:

ПИ с идентификатор ***, в местността „ ******“ с площ от 17 283 кв.м.;

ПИ с идентификатор *** в м. „ ******“ с площ от 8 646 кв.м.; ПИ с идентификатор *** в м. „****“ с площ от 31 372 кв.м. и ПИ с идентификатор *** в м. „ ***“ с площ от 11973 кв.м., както и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху посочените по 1/6 идеална част за всеки един от тях от описаните имоти.

Съдът е отхвърлил като неоснователно направеното искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на Нот.акт № 79 т.III , рег. № 2034, дело № 299/2007 г. на Нотариус Нели Тончева, с № 078 по регистъра на

Нотариалната камара на Р България, с който Д.Р.С. е признат за собственик по наследство на посочените по-горе имоти.

Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. против Д.Р.С. иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, а именно да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на по 1010.25 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за ползването на собствените им по 1/6 идеална част от описаните имоти.

Съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца направените в производството разноски в размер на 1 500 лв.

Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С., които чрез пълномощника си адв. С. – Сопотенска обжалват същото в срок. Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените обективно съединени искове. Молят да бъдат присъдени направените в производството разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на постановеното решение поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.

В нарушение правилото на чл.131 ал.2 от ГПК и при наличната преклузия съдът неправилно приел писмени доказателства представени от ответника в първото по делото съдебно заседание, проведено на 03.11.2016 г. В нарушение на разпоредбите на чл.145 ал.1 и ал.2 и чл.146 ал.1 т.4 и ал.2 от ГПК съдът не поставил въпроси, нито дал указания на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства. Допуснати били нарушения на чл.12 от ГПК и чл.154 от същия кодекс.

Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът приел,че ищците не са установили правото си на собственост, възникнало по силата на наследствено правоотношение и реституция по ЗСПЗЗ, само защото ответникът Д.С. осъществявал фактическа власт върху възстановените земеделски имоти. Неправилно съдът зачел и правните последици от сключения договор за прехвърляне на наследствени права от 05.09.2012 г., сключен между Д.С. и Н*** В. З**.

Неправилно съдът квалифицирал предявеният иск за заплащане на обезщетение като такъв по чл.31 ал.2 от ЗС, вместо по чл.73 ал.1 от ЗС. Неправилно съдът, приемайки,че ответникът е придобил правото на собственост върху земеделските имоти на първично основание, е приел,че между страните не съществува съсобственост, поради което и претенцията за заплащане на частта от гражданските плодове, които той е получил от идеалните части на ищците е неоснователна.

Постановеното решение било необосновано, като изводите на съда били изградени без да е спазен принципа за равнопоставеност на страните и не съответствали на изградената фактическа обстановка. Безспорно установено в производството било възстановяването на земеделските имоти с решение на ОСЗГ на наследниците на В* З* В., както и че удостоверението за отказ от наследство, което ответникът Д.С. е представил, е неистински документ. Спорен бил въпросът за осъществяваната от ответника С. фактическа власт върху имотите, както и дали следва да се зачете договора за прехвърляне на наследствените права. Неправилен и в нарушение на материалния закон бил изводът на съда,че ответникът С. е придобил наследствената ½ идеална част по силата на чл.79 ал.1 от ЗС. За да се приеме,че едно лице е придобило правото на собственост по силата на давностно владение следвало да бъдат установени кумулативно две предпоставки, а именно упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението вещта да се държи лично или чрез другиго като своя.

Изводите на съда за придобиване правото на собственост от ответника били формирани единствено въз основа на осъществената от него по скрит начин фактическа власт върху имотите. Неправилно съдът приел,че упражняването на фактическа власт е достатъчно, за да се приеме,че е осъществено придобиването по чл.79 ал.1 от ЗС. Неправилно съдът приел,че е налична и втората предпоставка, а именно намерението на владелеца да държи вещта като своя. По делото, ответникът не ангажирал доказателства, от които безспорно да се установи,че е извършил действия, с които да обективира спрямо ищците своето намерение да свои. Не било установено също и че владението е несъмнено и спокойно.

Неправилно първоинстанционният съд приел,че ответникът С. е придобил правото на собственост на 1/2 ид.част от посочените имоти въз основа на сключения между него и Н* В. З** договор за прехвърляне на наследствени права. Този договор не следвало да бъде зачетен на първо място, защото бил представени извън сроковете на чл.131 от ГПК. На следващо място твърдят,че този договор не би могъл да им се противопостави т.като не бил вписан и не на последно място – бил нищожен по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, защото накърнявал добрите нрави.

В срок е постъпил писмен отговор от адв.

Х., пълномощник на въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Правилни и обосновани били изводите на съда,че ответникът е придобил правото на собственост върху процесните имоти по силата на давностно владение, което е било трайно и необезпокоявано от никого. Сключените от ответника договори за наем и аренда били надлежно вписани, като по този начин той демонстрирал публично своята воля да владее тези имоти за себе си. През целият период от време ищците по никакъв начин не се противопоставили на установеното владение на ответника и не са предприели действия, които да прекъснат това владение.

В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв. С. - Сопотенска, поддържат подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Не правят искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Х. оспорва подадената въззивна жалба. Не прави искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски в размер на 1 500 лв., представляващо заплатено възнаграждение на адвокат.

РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове предявения от Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. против Д.Р.С., а именно : 1. Иск с правно основание чл.108 от ЗС – да бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищците Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. са собственици на по 1/6 идеална част от земеделски земи, находящи се в землището на гр. Хасково, останали в наследство от общият наследодател В* З** В., а именно:

ПИ с идентификатор ***, в местността „ ******“ с площ от 17 283 кв.м.;

ПИ с идентификатор *** в м. „ ******“ с площ от 8 646 кв.м.; ПИ с идентификатор *** в м. „ И***“ с площ от 31 372 кв.м. и ПИ с идентификатор *** в м. „ И**“ с площ от 11973 кв.м., както и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху посочените по 1/6 идеална част за всеки един от тях от описаните имоти и отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК

Нот.акт № 79 т.III , рег. № 2034, дело № 299/2007 г. на Нотариус Нели Тончева, с № 078 по регистъра на

Нотариалната камара на Р България, с който Д.Р.С. е признат за собственик по наследство на посочените по-горе имоти; 2. Иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, а именно да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на по 1010.25 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за ползването на собствените им по 1/6 идеална част от описаните имоти.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод,че предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.31 ал.2 от ЗС са неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил изцяло. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящият съдебен състав. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да водят до изводи, различни от направените от решаващият съд. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 1500 лв. – платено възнаграждение на адвокат.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за необоснованост на съдебният акт. Съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства,отговорил е обосновано на наведените доводи и възражения . В резултат на съвкупната преценка на доказателствата правилно е достигнал до извода,че ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти, което е достатъчно основание да бъде отхвърлен искът с правно основание чл.108 от ЗС. Правилни и обосновани са изводите на съда,че ответникът Д.С. е придобил правото на собственост върху процесните земеделски имоти по силата на давностно владение, което е продължило спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. Правилно съдът е отхвърлил и искането за отмяна на констативния нотариален акт, след като е достигнал до извода,че именно ответникът е собственик на процесните имоти. С оглед направените изводи,че ищците не се легитимират като собственици на земеделските земи и след като е отхвърлил иска с правно основание чл.108 от ЗС както неоснователен, правилно съдът е отхвърлил и обективно съединеният иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

Безспорно установено в производството е, че страните имат качеството на наследници на В* З* В.,***, починал на 18.01.1982 г., като и че с Решение № 36101 от 08.11.1999 г. на ОС ЗГ Хасково е възстановено правото на собственост на наследниците на В* З* В. върху процесните четири земеделски имота, находящи се в землището на гр. Х***. Не се спори и досежно това,че от момента на възстановяване на правото на собственост върху тези имоти фактическа власт върху тях е упражнявана от един от наследниците, а именно – ответника Д.С..