Решение № 19 от 25.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Търговище, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500021 по описа за 2026 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 11041/08.12.2026 г. на Емилияна С. И., чрез адв. Р. Р. АК-Търговище, срещу решение № 547/17.11.25 г., постановено по гр.д. № 942/24 г. на РС –Търговище.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРЕКРАТИЛ БРАКА между ищеца И. Е. М. с ЕГН ********** от гр.Попово и ответницата Е. С. И. с ЕГН ********** от с. М..., сключен на 16.01.2019 г., като дълбоко и непоправимо разстроен, на осн. чл. 49, ал. 1 от СК; ПРЕДОСТАВИЛ е упражняването на родителските права над децата Д. И., роден на 07.06.2024 г. и С.. И., родена на 07.06.2024 г., на майката Е. И., с която децата ще живеят в с. М..., общ.Търговище, ул. “Г....“, № ..., на осн. чл. 59, ал. 2-4 от СК.

ОПРЕДЕЛИЛ е режим на лични отношения на бащата И. М. с децата Д. и С.., който да се осъществява първоначално за период от шест месеца всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 ч. до 12,00 ч. в присъствието на майката, а 1 след това за период от шест месеца – всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч. без присъствие на майката, след това – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч. с преспиване при бащата и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, на осн. чл. 59, ал. 2-4 от СК, като бащата ще взема децата от дома на майката и ще ги връща пак там; ОСЪДИЛ е бащата да заплаща на децата си Д. и С.., чрез майката, месечна издръжка в размер на по 250 лв. за всяко дете, считано от датата на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 59 вр. чл. 143, ал. 2 от СК. Присъдени са такси и разноски.

Предмет на въззивната жалба е първоинстанционното решение в ЧАСТТА му относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения с бащата и издръжката им, като оплакванията на въззивницата се свеждат основно до това, че българският съд не е компетентен да се произнася по тези въпроси, тъй като, още в отговора на исковата молба ясно е посочила, че заедно с децата живее в Република Германия. Съдът, без да събере каквито и да е данни за местоживеенето на децата към момента, се е произнесъл по род.права и издръжка; в решението за децата не са посочени ЕГН-та, тъй като те никога не са били в България. По силата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, при своята преценка съдът следва да се ръководи от висшия интерес на детето, който е от първостепенно значение. Въззивницата се позовава и на чл. 17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., съгласно който съдът служебно следи за своята компетентност по делата, за които регламентът се отнася и е длъжен да прогласи, че не е компетентен. В случая съдът не е направил преценка за компетентност, нито се е ръководил от висшия интерес на детето, който винаги ще е да се произнесе държавата по обичайното му местоживеене.

Въззивницата сочи, че между нея и бащата е налице споразумение в Германия относно упражняването на родителските права и издръжката, което към момента не може да представи, тъй като е при преводач, но заявява, че ще стори това с допълнителна молба. Независимо от това, счита, че българският съд не е бил компетентен да се произнесе по тези въпроси, като не са налице и изключенията, предвидени в Регламента. В искова молба на ищеца не се 2 споменава нищо за произнасяне за родителски права, местоживеене, лични контакти и издръжка. Такива индикации няма и в постановеното от съда определение, за да може да се възрази изрично срещу компетентността на съда, който да се произнесе по тези въпроси. Съдът не е назначил социален доклад, от който е щяло да стане ясно къде са децата, въпреки данните по делото, че те никога не са били в България; определил е издръжка в размер под минималния за страната към момента на постановяване на съдебното решение. Въззивницата счита, че с настоящата въззивна жалба за пръв път е налице възможност, след постановяване на решението в тази му част, да се оспори международната компетентност на българския съд. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като постановено от некомпетентен съд.

С молба вх. № 12842/19.12.25 г., ведно с представения документ за внесена д.такса, съгл.указанията на РСТ в разпореждане от 11.12.2025 г., въззивницата е представила 2 бр. заверени преписи от съдебни решения, постановени в Република Германия – в оригинал и в превод на бълг.език.

В постъпилия отговор от ищеца/въззиваем, чрез адв. Ч., АК-Смолян, е изложено становище за неоснователност на жалбата, с доводи, че е „несъставомерно“ твърдението в жалбата, че ответницата живее в Република Германия, без да има представени за това доказателства, а и в нито един момент не е бил заявен адрес на майката в Германия. Сочи, че Регламент 2201 /2003 г. не се прилага в случаите на задължения за издръжка, а и е отменен с Регламент (ЕС) № 2019/1111, считано от 1 август 2022 г.; позовава се на чл. 10 от Регламент № 2019/2011 като определящ българският съд за компетентен да разгледа делото и да се произнесе по въпросите. Счита, че дори децата да имат обичайно местопребиваване във ФРГ, е налице тясна връзка на децата в Република България, доколкото същите са нейни граждани. Ищецът е завел исковата молба в България, поради което може да се приеме, че е извършил избор на съд, който е компетентен. Майката не е оспорила компетентността на българския съд нито с отговора на исковата молба, нито с последващи процесуални действия. Всички лица по делото, включително и децата са граждани на Република България. Няма представени официални доказателства, че децата има настоящ или какъвто и да е адрес в Германия, поради което българският съд е международно компететен, предвид и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 КМЧП, тъй като всички са български граждани.

3

Производството по делото е образувано преди да се родят децата. Отделно от това твърди, че дори да е налице съдебен акт на орган на Република Германия, то очевидно това дело ще е било образувано след настоящото и актът не следва да се взима предвид, още повече, че няма да е признат и приет за изпълнение в Република България. Позовава се и на чл.8 т.1 Регламент 2201/2003 г.,че по делата, свързани с родителска отговорност, компетентни са съдилищата на тази държава–членка, в която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран – счита, че тъй като когато настоящият съд е сезиран, децата не са били родени, то съдът е бил изцяло и напълно компетентен да разгледа производството и да се произнесе с акт. Доколкото не е представено споразумение между майката и бащата, а представянето му въззиваемият счита за преклудирано, подобно споразумение няма силата на съдебен акт и не е признато и приведено в изпълнение. Моли решението да бъде потвърдено.

При извършената по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 от ГПК проверка въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима и не са налице основания за промяна в този извод.

В о.с.з., проведено пред въззивната инстанция на 16.02.26г. страните се представляват от своите пълномощници, които поддържат становищата си във ВЖ, съответно – в отговора по ВЖ. Пред въззивния съд са допуснати и приети като писмени 2 бр. решения на районен съд в Германия.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по чл. 269 от ГПК, съдът констатира:

Пред първонистанционния РС – Попово, с искова молба вх. № 881 от 08.03.24 г. ищецът И. М. е предявил иск с правно осн.чл. 49, ал.1 от СК – за прекратяване брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по вината (прекратено в частта относно фамилното име на ответницата). В ИМ ищецът е твърдял, че с ответницата са сключили граждански брак на 16.01.2019 г. в гр. Търговище, от брака нямат родени деца; първоначално живели в гр. Попово, послед в Германия, отношенията им били нормални, но с времето се влошили, проявило се несходство в характерите им и това довело до трайната им фактическа раздяла пред м.септември 2023 г., 4 откогато и до момента не поддържат никакви контакти помежду си, не се търсят, не са правили и опити да заздравят брачната връзка, поради което бракът им съществува само формално.

В отговора в срока и по реда на чл. 131 ГПК с вх. № 1526/02.05.24 г., ответницата е направила възражение за местна подсъдност, представяйки уние за поС.ен адрес в с. М..., общ. Търговище, но е заявила, че към днешна дата продължава да живее в Република Германия, където последно е имала контакт с ищеца на 04.11.2024 г., когато й нанесъл побой и била изведена в защитено жилище, защото както към него момент, а и понастоящем е бременна и скоро ще ражда. Взето е становище, че искът за прекратяване на брака е допустим и основатален. С определение от 20.05.24 г. производството пред ПРС е прекратено и делото за развод изпратено по подсъдност на РС – Търговище. Определението не е обжалвано от страните.

В образуваното пред РС – Търговище гр.д. № 942/24 г., в първото о.с.з. н а 26.09.24 г., по молба на ответницата, представила у-ние за бременност с вероятна дата на раждане 10.07.2024 г., производството по делото е спряно „до навършване на 12 м. възраст на децата на осн.чл. 320 от ГПК“ (потвърдено с опр.№ 332/15.10.2024 г. по В.ч.гр.д. № 260/24г. на ОСТ, по което на 07.10.24 г., с отговора по ЧЖ, ответницата е представила 2 бр. удостоверения, изд.на 19.09.24 г. от Служба „Гражданско съС.ие“ Марбург, за раждане на децата С.. и Д., род.на 07.06.2024 г. в гр. Марбург, Германия, с посочен баща И. Е. М.).

По молба на ищеца от 02.09.2025 г. – производството е възобновено, с определение на РСТ от 04.09.2025 г. В проведено на 23.10.2025 г. второ съдебно заседание са приети писмени доказателства за труд.възнагр.на ищеца, у-ние за раждане на дете от негова последваща връзка; процесуалният представител на ищеца е пледирал за прекратяване на брака, без произнасянето по вината, с искане, тъй като ищецът никога не бил виждал децата, че не следва да бъде осъждан да плаща издръжка, но в случай на присъждане – да е в минимален размер. Ответницата и пълномощникът й не са се явили в заседанието, но в молба от адв. Р. преди о.с.з.(възпрепястван да се яви, поради участие в др.дело), е взето становище за прекратяване на брака, без произнасяне по вината.

Решението в частта, в която е прекратен брака между страните, не е обжалвано. В обжалваната му част, посочвайки в мотивите, че макар, с оглед 5 спецификата на правния спор, страните да не са заявили претенции относно упражняването на родителските права, местоживеене, лични контакти и издръжка, позовавайки се на Решение № 30/01.02.19 г. на ВКС по гр.д. № 3060/2018 г., ІV г.о, прилагайки презумпцията на чл. 61, ал.1 СК, съдът, по съображения, че следва служебно да се произнесе по тези въпроси, предоставя род.права на майката и местоживеенето на децата при нея в с. М..., общ.

Търговище (по поС.ен адрес), определя лични контакти с бащата и месечна издръжка.

Няма спор, че по делото не са събирани доказателства къде живеят децата и майката, няма изготвян социален доклад, не са събирани гласни доказателства и др., но е безспорно, че ответницата и децата, от тяхното раждане, живеят в Република Германия, където са родени и са съставени актовете им за раждане.

Пред въззивната инстанция ответницата е представила решения на съдилища в Германия, постановени по въпроса за родителските права и издръжка на двете деца:

-Решение от 06.09.2024 г. по дело № 73F681/24 SO на Районен съд (семейно отделение) Марбург, Германия, във връзка с дело за родителски права и грижа за децата Д. И. и С.. И., родени на 07.06.2024 г., което съдът предоставя родителската грижа на майката. В мотивите на решението е посочено, че ответникът е дал съгласие за този иск; изслушан е детския отдел към социалната служба; родителите са изслушани лично, за което е направена препратка към протокола от 02.09.2024 г.