Решение № 443 от 11.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Плевен, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. М. Д. при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от К. М. Д. Административно наказателно дело № 20254430201462 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на В. К.

Т., с ЕГН: ********** от гр. **********, ул. „***** ********“ №** чрез адв.

К. Д. от АК – гр. Плевен, против заповед за задържане на лице № 256зз25/29.07.2025г.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност.

Посочва се, че задържането е немотивирано и не е подкрепено от никакви доказателства за извършено от жалбоподателя престъпление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от пълномощник - адв. К. Д. от АК - Плевен, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Ответникът по жалбата А. Д. А. - полицейски инспектор при РУ-Долна Митрополия, не взима становище относно законосъобразността на съставената от него заповед.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, подадена от 1 легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт чрез куриерска фирма ЕКОНТ, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски служител в РУ – Долна Митрополия към ОД на МВР – Плевен и в рамките на упражняваните от него правомощия.

При издаването на заповедта е спазена предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно - вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.

Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставена за подпис.

От становището на ответника по жалбата А. Д. А. става ясно, че на 29.07.2025 г. в 05:15 часа, жалбоподателят В. К. Т. е задържан от полицейски служители от РУ – Долна Митрополия, които на този етап са неизвестни.

Лицето е вкарано в ареста без нужните издадени документи за това, без да му е извършен медицински преглед и без задължителната среща с адвокат.

В 09:30 часа на 29.07.2025 г., началник полицейски участък при гр.

Тръстеник издава устно разпореждане на полицейския служител А. Д. А., който за около 15 минути до 09:55 часа издава заповед, с рег. № 256зз-25 от 29.07.2025 г. и освобождава задържаното лице В. К. Т..

Тъй като полицейският служител А. Д. А. на практика не е участвал в задържането на лицето, издава заповедта за задържане повече от 4 часа след фактическото задържане на жалбоподателя Т., като основание за задържането е посочил чл. 72, ал. 1 , т. 4 от ЗМВР – за установяване на самоличност.

В 09:55 часа, на 29.07.2025 г., лицето е освободено от РУ – Долна Митрополия и незабавно се прибира вкъщи в гр. ****, на ул. „******“ № **.

2

Тридесет минути по-късно, полицейският служител А. Д. А. се е явил пред дома на жалбоподателя В. К. Т. и му е казал, че заповедта му е объркана.

Дал му е да подпише втора заповед, със същия изходящ номер от същата дата, но с основание чл. 72, ал. 1, т./не е посочена/ от ЗМВР чл. 354а от НК.

Във втората заповед на втора страница е посочено, че задържаното лице В. К. Т., с ЕГН ********** е освободен в 09:55 часа на 29.07.2025 г., което формално е така, но към датата на подписване на заповедта лицето е било освободено тридесет минути преди това.

В настоящия случай заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. /не е посочена/ от ЗМВР при наличие на данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 354а от НК.

Освен посочване на правната квалификация на деянието, от фактическа страна в заповедта не е отразено, че има данни, че жалбоподателят държи високорискови наркотични вещества.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно, за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона.

По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.

Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече 3 доказано такова.

За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство.

За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Следователно изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

В случая от така установеното от фактическа страна и предвид събраните по делото писмени доказателства следва да се направи извод, че не се установява наличие на данни, които да разкриват вероятна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 354а от НК.

Липсва какъвто и да е доказателствен материал, в който да се съдържат сведения за извършено от жалбоподателя престъпление.

4

Следователно единствено на базата на събраната оперативна информация, без да се конкретизира, издателят на заповедта е направил извод за осъществен състав на престъпление от жалбоподателя.

Няма пречка фактическите основания за задържането да бъдат посочени и в документи, включително изготвени от полицейския орган, който е разпоредил прилагане на мярката, но е задължително да бъдат обективирани в административната преписката, за да е възможен и съдебния контрол върху законосъобразното упражняване на държавната принуда спрямо основното човешко право на свобода.

Държането на наркотични вещества е престъпление, но няма нито един факт по делото, който да сочи на евентуална съпричастност на жалбоподателя към престъпното деяние.

В светлината на изложеното се налага извода, че след като полицейския орган разполага с данни за евентуално извършено престъпление от дадено лице, то същите трябва да намерят обективен израз в текста на заповедта за неговото задържане и съответно следва да бъдат изготвени от него документи – докладна записка, сведения, протоколи за извършени оперативно издирвателни мероприятия.

Недопустимо е съдът да основе извод за законосъобразност на заповедта за задържане въз основа единствено и само на ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ РАЗПИСКА, ПРОТОКОЛ ЗА ЛИЧЕН ОБИСК, като в същия е отразено че не са намерени в задържаното лице забранени вещи И ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЗАДЪРЖАНОТ ЛИЦЕ ЧАСТ ПЪРВА И

ЧАСТ ВТОРА.

Реквизитите на съдържанието на определени в чл. чл. 74, ал.2, от ЗМВР. заповедта за задържане са

Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран.

Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта.

Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения защо 5 административния орган е издал съответния акт, от една страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съда да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на акта.

Липсата на фактически основания за издаване на акта не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, било то гласни или писмени, тъй като не е налице предмет на доказване. Още повече това важи за актове от посочената категория, с които се засяга правото на свободно придвижване на лицето.

В случая оспорената заповедта не препраща и към друг акт от преписката, в който да се съдържат мотиви за издаването й.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че заповедта е издадена и в противоречие с материално-правните разпоредби за издаването й. Не излагането на фактически основания, препятства съдебната проверка на акта по същество, но в случая такава беше извършена на основание чл.168 от АПК и с оглед посочването в заповедта на правното основание за издаването й.

В тази връзка съда намира следното: