Решение № 28 от 18.06.2021, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр. Елена , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20204130100166 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „М.“ АД гр. София, представлявано от Г.А.Б., чрез юрисконсулт П.Д.Д., против ЕТ „Б.-Л.О.“ с. Р., общ. З., представляван от Л.О.О., и Ф. АДР.

Б. от с. Р., общ. З.. В нея се излага, че на 08.12.2014 г. между „М.“ АД и ЕТ „Б.-Л.О.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в с. Р., общ. З., представляван и управляван от Л.О.О. с ЕГН ***********, е сключен Договор за заем № 13-104. По силата на сключения договор „М.“ АД е предоставило на заемателя ЕТ „Б.-Л.О.“ паричен заем в размер на 19500 евро с цел на заема – инвестиционни средства. Реалното предаване на заемната сума е удостоверено с изрично изявление на представляващия ЕТ „Б.-Л.О.“ с ЕИК ********** – Л.О.О. с ЕГН ***********, в параграф 8 от допълнителните разпоредби на договора.

Твърди, че се на 14.12.2018 г. между страните е сключено Споразумение за разсрочване на задължение № 2 към договор за заем № 13-104, нотариално заверено с рег. № 13939/14.12.2018 г. по общия регистър на нотариус К.Б. с район на действие – РС Горна Оряховица, вписана под № 296 в регистъра на НК. По силата на сключеното споразумение Л.О.О., като представляващ ЕТ „Б.-Л.О.“ се съгласил, че към датата на споразумението дължи на „М.“ АД сума в размер на 5900 евро, като признава изцяло задължението си по основание и размер. Заемателят желае да разсрочи задължението си в срок до 08.01.2020 г.

Заемателят се съгласил да изплати възнаграждение за ползването на заемната сума, както следва: лихва в размер на 9,7% върху заемната сума, съгласно чл. 3, ал. 1 от споразумението, 1 и месечна рискова премия в размер на 0,4% върху първоначалната заемна сума от 19500 евро, съгласно чл. 3, ал. 2 от споразумението. Съгласно чл. 4 от споразумението, заемателят се задължил да върне заемната сума и уговореното възнаграждение на 13 броя месечни вноски, дължими на 8-мо число от съответния месец, както следва: 4 броя равни месечни вноски от по 250 евро, дължими за периода от 08.01.2019 г. до 08.04.2019 г., 8 броя равни месечни вноски от по 685 евро, дължими за периода от 08.05.2019 г. до 08.12.2019 г. и изравнителна вноска в размер на 844.96 евро, дължима на 08.01.2020 г.

Въпреки многократните покани от страна на „М.“ АД за спазване на приетия погасителен план и въпреки настъпване падежите на вноските за месеците от юни до ноември 2019 г. вкл., същите не били заплатени дори и частично, като плащания по тях не били извършвани.

Наред с това, на основание чл. 8 от споразумението, с оглед неплащане в срок на 6 броя поредни месечни вноски, дължими през месеците от юни до ноември 2019 г., „М.“ АД претендира еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума от 19500 евро или сума в размер на 3900 евро.

Ищецът твърди, че задълженията (главница, лихви, неустойки, такси и разноски) по нотариално заверено Споразумение с рег. № 13939/14.12.2018 г. на заемателят ЕТ „Б.-Л.О.“ с ЕИК ********** били обезпечени с поръчителството на физическото лице Ф. АДР. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Р., общ. З..

Въпреки опитите на „М.“ АД за извънсъдебно уреждане на спора и желанието му да осъществи контакт, както с длъжника, така и с поръчителя по споразумението, вноските по него не били погасени.

Във връзка с горното срещу заемополучателя по нотариално заверено споразумение с рег. № 13939/14.12.2018 г. на удостоверените върху него подписи и неговият поръчител било депозирано заявление по чл. 417 от ГПК до Районен съд – Елена за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сума общо в размер на 8010 евро, от които:

4110 евро, представляващи сбор от 6 броя месечни вноски по чл. 4 от споразумението, дължими за периода от месец юли до месец ноември 2019 г.; 3900 евро, представляващи еднократно обезщетение за забава по чл. 8 от споразумението.

Излага се, че по така подаденото заявление е образувано ЧГД № 356/2019 г. по описа на РС – Елена. Така направеното искане за издаване на заповед за изпълнение е уважено, като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.12.2019 г. за претендираните суми, солидарно срещу ответниците по заповедното производство – заемополучателя ЕТ „Бол-Лютви Османов“, ЕИК **********, представляван и управляван от Л.О.О. с ЕГН ***********, и поръчителя Ф. АДР. Б. с ЕГН **********. На основание издадения изпълнителен лист „М.“ АД образувал изпълнително дело. На солидарните длъжници по така образуваното изпълнително дело били изпратени призовки за доброволно 2 изпълнение, като както заемателят, така и поръчителят по нотариално завереното Споразумение с рег. № 13939/14.12.2018 г. на удостоверените върху него подписи по общия регистър на нотариус К.Б. с район на действие – РС Горна Оряховица са депозирали възражение.

Във връзка с гореизложеното, на основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и в законоустановеният срок, ищецът моли да се допусне разглеждането на иск за установяване съществуването на вземане на „М.“ АД към ответника – заемополучателя ЕТ „Б.-Л.О.“, ЕИК **********, представляван и управляван от Л.О.О. с ЕГН ***********, и поръчителя Ф.

АДР. Б. с ЕГН **********, което вземане е в общ размер 8010 евро.

Моли се съда да постанови решение, с което да установи в полза на „М.“ АД съществуване вземане към ЕТ „Б.-Л.О.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в с. Р., общ. З., представляван и управляван от Л.О.О. с ЕГН ***********, заемател по Споразумение № 2 за разсрочване на задължение № 13-104, нотариално заверено с рег. № 13939/14.12.2018 г. по общия регистър на нотариус К.Б. с район на действие –РС – Горна Оряховица, и Ф. АДР. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Р., общ. З., поръчител по Споразумение № 2 за разсрочване на задължение № 13-104, нотариално заверено с рег. № 13939/14.12.2018 г. по общия регистър на нотариус К.Б. с район на действие – РС – Горна Оряховица, възлизащо общо в размер на 8010 евро, от които 4110 евро, представляващи сбор от 6 броя месечни вноски по чл. 4 от споразумението, дължи ми за периода от месец юли до месец ноември 2019 г., и 3900 евро, представляващи еднократно обезщетение за забава по чл. 8 от споразумението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски в настоящото производство и разноските по ч.гр.д. № 356/2019 г. на РС – Елена.

Ответниците ЕТ „Б.-Л.О.“ с. Р., общ. З., представляван от Л.О.О., и Ф. АДР. Б. от с. Р., общ. З. са подали писмен отговор в указания им едномесечен срок. В същия излагат, че оспорват предявените искове от ищеца по основание и размер. Намират, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

Ответниците излагат, че фактите, които не спорят са следните: В действителност между страните са били налице облигационни отношения. Това е неоспорим факт, видно от приложените към исковата молба доказателства за сключен договор за заем № 13-14 за паричен заем с цел на заема – инвестиционни средства по отношение на едноличният търговец. Като предмет на исковото производство се явява сключеното между страните Споразумение за разсрочване на задължението № 2/14.12.2018 г. за сумата от 5900 евро, като едноличният търговец се е съгласил да изпълни задължението си в срок до 08.01.2020 г.

Ищеца „М.“ АД гр. София въз основа неизпълнението на задължението, посочено в споразумението, се е снабдил с изпълнителен лист, като впоследствие въз основа на него е образувал и изпълнително дело, по което ответниците са осъдени да заплатят сумата от 8010 3 евро, от които 3900 евро еднократно обезщетение за забава и 4110 евро, представляващи сбор от 6 броя месечни вноски по т. 4 от Споразумението.

Ответниците излагат, че спорен е единствено факта със заплащането на дължимите от тях суми. Твърдят, че към датата на депозиране на исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК от страна на „М.“ АД до РС – Елена, която видно от изх. № 117 е постъпила на 02.07.2020 г., Л.О.О. като заемател по процесното споразумение е изплатил изцяло задълженията си по него. Плащанията са извършени на 14.05.2020 г. и 15.05.2020 г., видно от приложените доказателства – платежни документи. Същите покриват изцяло задълженията на ответниците към ищеца, в това число и разноските по образуваното изпълнително дело № 8/2020 г. на ЧСИ Д.Б.. В тази връзка е заличена и наложената ипотека и прекратено изпълнителното производство.

С оглед подробно изложеното в отговора, ответниците молят да се прекрати гр. д. № 166/2020 г. по описа на РС – Елена, като разноски по същото не следва да бъдат присъждани с оглед на несъществуване на вземането към момента на подаване на исковата молба.

Ищецът „М.“ АД гр. София, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Същият е подал молба, чрез юрисконсулт П.Д.Д., с която моли насроченото за 12.01.2021 г. заседание по гр. д. № 166/2020 г. по описа на РС – Елена да се гледа в негово отсъствие. Във връзка направените от ответниците в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК възражения, че депозираният от ищеца иск е недопустим и неоснователен, счита същите за неоснователни. Излага, че от приложеното ч. гр. д. № 356/2019 г. по описа на РС – Елена е видно, че възраженията по реда на 414 от ГПК са подадени от ответниците ЕТ „Б.-Л.О.“ и Ф.А. Османова на 13.03.2020 г., като в тях не е посочено на какво се основава възражението им. Ищецът „М.“ АД излага, че признава пълното погасяване на задължението, присъдено по заповедното ч. гр. д. № 356/2019 г. по описа на РС – Елена, доказателство за което са приложените платежни нареждания и вносни бележки, но плащането на дълга е извършено на 14.05.2020 г. и 15.05.2020 г. Ищецът твърди, че депозираните възражения не се основават на факта на изплащане на задължението, доколкото самите те са наведени два месеца порано. След изплащане на дължимото, възраженията не са оттеглени и за ищцовото дружество не остава друго освен да предяви иск за установяване на оспорените вземания, обективирани в исковата молба от 03.07.2020 г. В противен случай, издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена и сумите, макар и платени, следва да бъдат върнати.

Ищецът излага, че в депозирания писменият отговор ответниците сочат, че присъдените в заповедното производство суми за безспорни по основание и размер и са доброволно платени на 14.05.2020 г. и 15.05.2020 г., като предвид това, молят за прекратяване на производството по ч. гр. д. № 166/2020 г. С оглед на това, ищецът моли да се постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, както и да се присъдят в полза на ищцовото дружество направените по делото разноски за платена държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 1, т. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 13, т. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащане на правната 4 помощ.

Ответниците ЕТ „Б.-Л.О.“ с. Р., общ. З., представляван от Л.О.О., и Ф. АДР. Б. от с. Р., общ. З., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Същите са подали писмено становище. В него излагат, че поддържат изцяло подробно изложеното в отговора по чл. 131 от ГПК. Фактите, които не спорят са следните: В действителност между страните са били налице облигационни отношения. Спорен се явява единствено факта със заплащането на дължимите от тях суми и по конкретно към кой момент е извършено последното.

Ответниците излагат, че към датата на депозиране на исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК от страна на „М.“ АД до РС – Елена, която видно от изх. № 117 е постъпила на 02.07.2020 г. Л.О.О. като заемател по процесното споразумение е изплатил изцяло задълженията си по него. Всички плащания са извършени на 14.05.2020 г. и на 15.05.2020 г., видно от приложените документи – платежни нареждания. Същите покриват изцяло задълженията на ответниците към ищеца, в това число и разноските по образуваното изпълнително дело № 8/2020 г. на ЧСИ Д.Б.. В тази връзка е заличена и наложената ипотека и прекратено изпълнителното производство. Ответниците молят да не бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски с оглед на несъществуване на вземането към момента на подаване на исковата молба.

Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5ca6bf5-2135-4c07-80eb-f6d110acced3