Определение № 23 от 18.10.2023, Военен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Сливен, 18.10.2023 г.

ВОЕНЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. В. П. К. като разгледа докладваното от полк. В. П. К. Частно наказателно дело № 20236500200093 по описа за 2023 година по жалба на основание чл. 243 ал. 4 НПК и установи следното:

ПО ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Съдът е сезиран по настоящото дело с жалба от В. Д. Т. – майка на починалия майор В. Д. Т. и К. Д. Т. – негов брат (л.62 т. 22ДП), депозирана в съда на 19.09.2023 година. След изискването им, материалите по делото, както и самото обжалвано постановление, са постъпили в съда на 25.09.2023 година. На 04.10.2023 година е постъпила и молба от Д. И. П., в качеството си на майка и законен представител на непълнолетния А. В. Т. – син на починалия В. Т. (л.61 т. 22ДП).

Въз основа на депозираната жалба и материалите по досъдебно производство № 74-СЛ/2021 година по описа на Софийската военно-окръжна прокуратура, съдът констатира, че д осъдебното производство е било образувано в Сливенската военно-окръжна прокуратура на 09.06.2021 година, по повод съобщение за паднал военен самолет в акваторията на Черно море, по време на тактическо учение с бойни стрелби. С постановление от 24.08.2021 година, прокурор от Софийската военно-окръжна прокуратура, е приел делото на производство, съгласно постановление от 18.08.2021 г. на заместващия Главния прокурор, според заповед № РД-05-2831/09.08.2021 г. на Главния прокурор. В хода на раз следването, са били привлечени като 1 обвиняеми: полк. М. О. за престъпления по чл. 387 ал. 4 пр. 2, вр. ал. 2 пр.1, вр. ал. 1 пр. 3, вр. чл. 23 ал. 1 т. 1 НК и по чл. 123 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 пр. 1 НК, и полк. Ю. Л. за престъпления по чл. 387 ал. 4 пр. 2, вр. ал. 2 пр.1, вр. ал. 1 пр. 4, вр. чл. 23 ал. 1 т. 1 НК и по чл. 123 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 пр. 1 НК. На 30.08.2023 година, въз основа на събрания доказателствен материал, военен прокурор от Софийската военно-окръжна прокуратура е изготвил постановление за прекратяване на наказателното производство и е прекратил обвиненията срещу полк. О. и полк. Л., на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК.

Преписи от постановлението са били изпратени на Ю. Л.; на Министъра на отбраната на Република Б-я (получено на 01.09.2023 г., но не от адресата - л.

111 т. 24 ДП); на Командира на Военно-въздушните сили (получено на 01.09.2023 г., но не от адресата - л. 109 т. 24 ДП) и на Пл.ската военноокръжна прокуратура за връчване на пол. М. О., на В. Т., на К. Т. и на Д. П..

Съдът счита, че постъпилата жалба е редовна и следва да бъде разгледана. Задължение на прокуратурата е да представи доказателства за спазването на срока по чл. 243 ал. 4 НПК. Преписите, предназначени за връчване на В. Т., К. Т. и Д. Т. са изпратени към Пл.ската военно-окръжна прокуратура на 30.08.2023 година и няма данни за връчването. В жалбата е отразено, че е подадена в седемдневния срок от получаване на преписа и поради липсата на информация за датата на връчването му на жалбоподателите, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Същата е подписана от подателя и упълномощения адвокат. Братът и майката на починалия при катастрофата В. Т., са включени в кръга на лицата по ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС, поради което съдът прие жалбата за разглеждане.

ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО, ЖАЛБАТА И

МОЛБАТА

В постановлението си за прекратяване на наказателното производство по делото, предмет на настоящата проверка, прокурорът е описал повдигнатите обвинения против полк. М. О. за престъпления по чл. 387 ал. 4 пр. 2, вр. ал. 2 пр.1, вр. ал. 1 пр. 3, вр. чл. 23 ал. 1 т. 1 НК и по чл. 123 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 пр. 1 НК, както и против полк. Ю. Л. за престъпления по чл. 387 ал. 4 пр. 2, вр. ал. 2 пр.1, вр. ал. 1 пр. 4, вр. чл. 23 ал. 1 т. 1 НК и по чл. 123 ал. 1, вр. чл. 23 ал.

2

1 пр. 1 НК. След това е описал установените обстоятелства, касаещи данни за загиналия пилот, за летателната му подготовка и извършените последни медицински прегледи във връзка с дейността му като пилот и прегледа преди полета; за техническото състояние на катастрофиралия самолет и въоръжението му; описано е обозначението на използваната по време на полета мишена, както и метеорологичната обстановка, по време на изпълнение на задачата. Посочени са длъжностните лица, които са били в спомагателния пункт за управление и са имали отношение по ръководството и контрола на стрелбите и полетите. Сред тях са били полковник Ю. Л., който по време на катастрофата е изпълнявал функциите на „Директор на учението“ и полковник М. О., който е бил „Ръководител на стрелбите по въздушни цели и началник на групата за създаване на мишенната обстановка“. Описано е и хронологичното развитие на ситуацията при изпълнение на задачата от загиналия пилот - майор В. Т., от излитането на самолета, до настъпване на катастрофата. На стр. 13-15 от постановлението, прокурорът е направил анализ за възможността маневрата, при която е настъпила катастрофата, да бъде завършена безопасно, като е стигнал до извода, че майор Т. е бил концентриран в прихващане на мишената, поради което не е контролирал параметрите на полета. Посочил е, че до височина от 924 метра, при извършване на правилна маневра, майор Т. е имал възможност да предотврати удара във водната повърхност, но същият е нарушил задължението си по т. 8.3.5.3 от Ръководство „Планиране, организиране, провеждане, управление и осигуряване на летателната дейност“ и не е прекратил упражнението, въпреки наличието на условия за това (не са посочени конкретните условия, които има предвид прокурора). Посочено е, че пилота е бил длъжен да следи за височината на полета и да докладва актуалните стойности, тъй като на пункта за управление не е имало висотомер.

Посочени са доказателствените материали, въз основа на които е установена фактическата обстановка. Разпитани са в качеството на свидетели общо 42 лица, пряко участвали в подготовката и провеждането на занятието, или са присъствали, по време, когато е станала катастрофата, лица от командния състав на ВВС, близки на загиналия пилот. Коментирани са и общо осем заключения по назначени: съдебно-оценителна експертиза; съдебно-медицинска експертиза; съдебно-медицинска експертиза за 3 идентификация чрез

ДНК-анализ; съдебно-химическа експертиза; фоноскопна експертиза; съдебно-техническа експертиза; и две заключения по допълнителна съдебно-техническа експертиза. Приобщени са множество документи, касаещи подготовката и провеждането на занятието, при което е настъпила катастрофата, състоянието на самолета, въоръжението, горивото, техническата спецификация на мишената, личностни данни за загинали пилот и за летателната му подготовка, заповеди, инструкции, правила и други регламентиращи документи, досежно правилата за работа на полигона, начина за работа при изпълнение на упражнението, при което е настъпила катастрофата и документи, регламентиращи не изпълнението на упражнението като цяло, а индивидуално от участващите в това занятие самолети, пилоти и други длъжностни лица и с оглед на конкретно установените метеорологични и астрономически условия.

Именно въз основа на този доказателствен материал, прокурорът е изградил своите изводи, за да прекрати обвиненията срещу полк. М. О. и полк. Ю. Л., като приема, че катастрофата се дължи на неправилните и неадекватни към конкретната обстановка действия на загиналия майор Т..

Според изводите на прокурора, майор Т. не е контролирал параметрите на полета, тъй като е бил концентриран в прихващане на мишената, а след произведения изстрел е следвал мишената с щурвала, поради което „… буквално е забил самолета в морето.“ (стр.14 края на първи абзац от постановлението). Становището на прокурора е, че на височина не по-малка от 924 метра, майор Т. е могъл да предотврати удара. Направена е и връзка между настъпилия резултат и нарушението от страна на пилота на задължението му по т. 8.3.5.3 от Ръководство „Планиране, организиране, провеждане, управление и осигуряване на летателната дейност“, което според прокурора го е задължавало да прекрати изпълнение на упражнението, ако прецени, че не е възможно да постигне учебните цели, а непосредствено преди катастрофата, пилотът не е докладвал за прекратяване изпълнението на упражнението, въпреки наличието на условия за това. Посочено е, че пилота е бил длъжен да следи за височината на полета и да докладва актуалните стойности в спомагателния пункт за управление, което не е направил.

В жалбата на В. Т. и К. Т., е посочено, че в постановлението не е конкретизирано на кое от двете основания, посочени в чл. 24 ал. 1 т. 1 НК е прекратено обвинението срещу двамата обвиняеми. Твърдят се процесуални 4 нарушения във връзка с предявяване на материалите по разследването и група възражения, касаещи оценката и интерпретацията на доказателствения материал и най-вече заключенията по първоначалната и по следващи съдебнотехнически експертизи. Искането е да се отмени постановлението и делото да се върне на Военно-окръжна прокуратура – С., със задължителни указания по прилагането на закона.

В допълнително постъпилата молба от Д. И. П., в качеството си на майка и законен представител на непълнолетния А. В. Т. – син на починалия В. Т., е посочено, че не са били предоставени поискани от нея материали по делото, не е получила препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство и от жалбата на В. и К. Т.и, и желае да се възползва от правото си да обжалва постановлението, след като го получи.

ПО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА

ПОСТАНОВЛЕНИЕТО

Съдът след като се запозна с жалбата, молбата и постановлението, както и с всички материали по делото, установи, че на досъдебното производство и при изготвяне на проверяваното постановление, са допуснати процесуални нарушения, свързани с уведомяването на страните за изготвеното постановление, с формулирането на правното и фактическо основание за прекратяване на производството, със събирането на доказателствения материал и с неговото тълкуване, довело до необосновани изводи, почиващи на доказателствен материал, който не е събран по предвидения в НПК ред.

На първо място, при предоставяне на материалите по делото на съда, военният прокурор е посочил в писмото си, че съдът следва да изиска информация за връчване на постановлението от Военно-окръжна прокуратура – Пл.. На л. 116 том 24 от досъдебното производство е приложена само една разписка за получен препис от постановлението. До момента на изготвяне на настоящото определение, в съда не е постъпвал друг документ, удостоверяващ получаване на препис от постановлението от други лица, на които той е изпратен и имат право да го обжалват. В производството по чл.

243 ал. 5 НПК, съдът няма нито правото, нито задължението да събира каквито и да е доказателства, включително за връчването на преписите от 5 акта, подлежащ на контрол, с оглед на това, дали е спазен срока за обжалване.

В този смисъл поставената от прокурора задача, съдът да изиска информация от Военно-окръжна прокуратура – Пл. за датата на получаване на преписите, е най-малкото некоректно.

На второ място, следва да се отбележи, че в постановлението на прокурора, никъде не е конкретизирано нито фактическото, нито правното основание за прекратяване на производството и обвиненията срещу полк. М.

О. и полк. Ю. Л.. Посочено е единствено, че правното основание за това е: „… на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, чл. 243, ал. 2 и ал. 4 НПК“. Начина по който е формулирано правното основание, включва двете хипотези на чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК „деянието не е извършено или не съставлява престъпление“, от което не е ясно коя от двете възможности има предвид прокурора – обвиняемите не са извършили деянията за които им е повдигнато обвинение, или са ги извършили, но тези деяния не съставляват престъпление. Това не е намерило отражение в постановлението и като фактическо основание, под формата на текстовото посочване въз основа на коя от двете хипотези, описани чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, прокурорът приема, че наказателното производство следва да се прекрати.

На трето място, са налице нарушения при събиране на доказателствения материал, върху който основно се градят изводите за наличие или отсъствие на престъпно деяние. В това отношение основно място имат заключенията по първоначалната и допълнителна съдебно-технически експертизи. На л. 1-4 в том 8 от досъдебното производство е приложено постановление за назначаване на експертиза на основание чл. 144-145 НПК, които текстове изрично са посочени в постановлението. В точка римско две е записано: