Решение № 1832 от 25.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20221110200075 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба на М.Ц. П.а, ЕГН ********** чрез адв. Р.Д. срещу наказателно постановление № 4/15.09.2021 г., издадено от началника на 04 РУ- СДВР, с което на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се компетентността на АНО; поддържа се, че при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалния закон, без да се конкретизират, а при издаване на НП са допуснати нарушения на чл. 57, ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН.

Претендира се, че не отговаря на истината твърдението, че жалбоподателката е предоставила достъп на друго лице до законно притежавано от нея оръжие.

Твърди се, че не е нарушен чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ. Посочва се, че пистолетът е съхраняван в огнеупорна каса, като при опит на жалбоподателката да извади от касата документи съпругът й се пресегнал и взел оръжието, за което тя незабавно сезирала компетентните органи.

В съдебно заседание жалбоподателят М.Ц. П.а редовно призована се явява. Депозира обяснения, в които посочва, че съхранявала оръжието в каса, като на инкриминираната дата отворила касата и извадила нотариални актове, които били поискани от съпруга й – Д.П.. Твърди, че след като му дала 1 поисканите от него копия той отишъл до отворената каса и взел от там оръжието.

Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Д. моли за отмяна на НП по съображения, изложени в жалбата. Счита, че от събраните доказателства не е установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателката, а дори и да е доказано, то представлява маловажен случай.

Въззиваемата страна – началникът на 04 РУ - СДВР, редовно призован не се явява и не се представлява. В постъпили писмени бележки от процесуален представител се аргументира законосъобразност на НП и се моли за потвърждаването му.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.02.2019 г. на жалбоподателката М.Ц. П.а било издадено разрешение № 20190451891 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие марка Зиг Зауер кал. 9х17, номер S 273338 и боеприпаси за него, валидно до 21.02.2024 г. Към 30.08.2021 г. жалбоподателката съхранявала горепосочения пистолет в каса в офиса си, находящ се на адрес гр. София, бул. „България“ № 1, ет.1.

На 30.08.2021 г. съпругът на жалбоподателката - свидетелят Д. ХР. П. посетил офиса на жалбоподателката, находящ се на горепосочения адрес.

Свидетелят поискал от жалбоподателката нотариалните актове на притежавани от тях имоти. Жалбоподателката се приближила до касата, в която заедно с оръжието съхранявала и поисканите от свидетеля документи и я отворила, извадила от там документи и се насочила към бюрото си. След това свидетелят станал и се приближил до касата, чиято врата била отворена и взел от касата кутията, в която се намирал пистолетът на жалбоподателката.

Тя го попитала защо го взема и поискала да го остави, но свидетелят не го оставил, а напуснал офиса с него.

Жалбоподателката позвънила на тел. 112, а на следващия ден подала сигнал до 04 РУ-СДВР. Впоследствие на 01.09.2021 г. с протокол да доброволно предаване оръжието било предадено от свидетеля Д.П. на полицейски служител на 06 РУ-СДВР.

На 31.08.2021 г. свидетелят П. Д. П. – младши полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР съставил срещу М.Ц. П.а акт за установяване на административно нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателката, която го подписала като възразила, че оръжието е било взето от съпруга й без да може да реагира.

На 15.09.2021 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 500 лева. Препис от НП бил връчен на П.а на 29.11.2021 г., а на 02.12.2021 г. по пощата била подадена и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно обясненията на жалбоподателя М.Ц. П.а, показанията на свидетелите П. Д. П., Д. ХР. П., разрешение № 20190451891 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, заповед № 8121з-595/26.05.20015 г. на министъра на вътрешните работи, удостоверение № 513р-14450/15.02.2022 г. на началника на 03 сектор към 2 отдел „Човешки ресурси“ – СДВР.

Гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля П. и обясненията на жалбоподателя кореспондират помежду си по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателката притежавала оръжие, за което има надлежно разрешително и към 30.08.2021 г. съхранявала същото в каса, находяща се в офиса й в гр. София, бул. „България“ № 1. И двамата потвърждават, че на инкриминираната дата свидетелят П. посетил съпругата си в нейния офис, за да вземе определени документи - нотариални актове, че жалбоподателката отворила касата, в която съхранявала оръжието, а свидетелят П. го взел. Различия в твърденията на жалбоподателката и свидетеля се констатират по отношение обстоятелството кой е взел документите от касата, както и къде се е намирала жалбоподателката /колко близо до касата/, когато П. е взел оръжието от касата. В случая обаче същественото е /и за което не се спори/, че жалбоподателката е отключила касата, в която се е намирало оръжието в присъствието на съпруга си, касата е била отключена известно време /жалбоподателката дори твърди, че е излязла от стаята, за да направи копия на документите/, като през това време свидетелят П. е имал достъп до намиращото се в касата оръжие.

Свидетелят П. Д. П. не е очевидец на осъществилите се събития, а информация за тях е получил от самата жалбоподателката. Същият потвърждава, че е съставил акт срещу нея. По – съществена информация показанията на свидетеля не разкриват, поради което детайлен техен анализ не е необходим.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, от които се установява, че на жалбоподателката е издадено разрешение за притежаване и съхранение на огнестрелни оръжия. Представените по делото заповед и удостоверение установяват материалната компетентност на АНО да издава наказателни постановления за нарушения на ЗОБВВПИ.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице), депозирана е в преклузивния срок за обжалване /НП е връчено на 29.11.2021 г., а жалбата е подадена на 02.12.2021 г./ и е насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи компетентността на актосъставителя следва от изричната законова разпоредба на чл. 153, т.12 вр. чл. 152 от ЗОБВВПИ.

Неоснователно е възражението, че НП е издадено от некомпетентен орган – видно от т.1.11 от заповед № 8121з-595/26.05.20015 г. министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления и на началниците на районни управления в СДВР, а видно от удостоверение № 513р-14450/15.02.2022 г. на началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ – СДВР към датата на издаване на наказателното 3 постановление неговият издател – комисар Румен Костадинов е заемал длъжността началник на 04 РУ при СДВР.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня след извършване на нарушението, а НП е издадено по - малко от месец след това.

АУАН и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно. Съдът не споделя възражението за нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН, мотивирано с довод, че не е посочено кое конкретно предложение на разпоредбата се твърди да е нарушено. И в двата документа е посочено, че жалбоподателката е нарушила чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ, която квалификация е съответна на фактическото описание на нарушението и непосочването на конкретно предложение не накърнява правото на защита на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката М.Ц. П.а е получила валидно разрешение по ЗОБВВПИ за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и по-специално по отношение на пистолет марка „Зиг Зауер“ кал. 9х17, номер S 273338, поради което същата е била длъжна да опазва притежаваното от нея огнестрелно оръжие от достъп на други лица. Действително се установи, че жалбоподателката е съхранявала оръжието в каса, но на инкриминираната дата 30.08.2021 г. е отключила същата в присъствието на съпруга си - Д.П., изваждала е документи от нея, за да ги фотокопира, през което време касата е била с отворена врата /видно от показанията на свидетеля П./ и по този начин жалбоподателката не е опазила оръжието от достъп на трети лица. Жалбоподателката е действала непредпазливо, тъй като не е предвиждала, че като отключи касата в присъствието на съпруга си и остави вратата на касата отворена същият ще вземе законно притежавания от нея пистолет, но е била длъжна и могла да предвиди това. Жалбоподателката е била длъжна да опази оръжието си от достъп на трети лица /в конкретния случай – на съпруга й Д.П./ и обективно е могла да стори това, като след изваждането на документите заключи касата преди да ги фотокопира, както и да отключи касата, за да прибере обратно документите едва след като съпругът й си тръгне. Жалбоподателката обаче не е сторила това, а е оставила касата отключена и дори с отворена врата в присъствието на съпруга си, вследствие на което същият е имал достъп до оръжието и го е взел от касата.

Съдът намира, че процесното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Правилното съхранение на огнестрелни оръжия и опазването им от кражби, загубване и достъп на трети лица е от съществено значение за предотвратяване на злополуки, наранявания и дори извършване на престъпление. Ето защо и като отчете, че вследствие на нарушението оръжието действително е преминало във фактическа власт на трето лице, което няма право на това и е съществувал риск от злополука, съдът намери, че извършеното не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Действително самата жалбоподателка е сезирала органите 4 на МВР за взетото оръжие, но това обстоятелство само по себе си не може да изключи отговорността й за извършеното нарушение, а следва да се третира като смекчаващо обстоятелство.

За извършеното нарушение законът предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 500 до 2 000 лева /чл. 212 от ЗОБВВПИ/. На жалбоподателката е наложена глоба в минимален размер, поради което въпрос за нейното намаляване не може да се поставя. Съдът намира, че справедлив е именно минималният размер на глобата, предвид липсата на данни за предходни нарушения от страна на жалбоподателката и добросъвестното й поведение впоследствие, изразило се в сезиране на органите на МВР и целящо да неутрализира потенциалните рискове.