Решение № 599 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. В*, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110115659 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Я. Б. Б., ЕГН **********, срещу А. К. Д., ЕГН **********, и М. М. А., ЕГН **********, субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия по системно и неоснователно паркиране на МПС – марка и модел „*“, рег. № *, препятстващо ищцата да упражнява в пълен обем правото на ползване на разпределените й реални части от Поземлен имот с идентификатор *, с административен адрес: град * в качеството й на съсобственик на къща № 7 с идентификатор *.* и на идеални части от общите части на курортната сграда, част от която е къщата.

В исковата молба се излага, че ищцата притежава заедно със сестра си – Н* Б. Б., при равни дялове в съсобствеността, къща № 7 с идентификатор *.*, с адрес: град * с площ от 239,90 кв.м. и 14,363% идеални части от общите части на курортната сграда, част от която е къщата. Твърди, че къща № 7 е построена в поземлен имот с идентификатор *, като непредвидените за застрояване части от същия са общи части на съсобствениците на ваканционни жилища, поради което ползването им е разпределено с Нотариален акт за замЯ. на недвижими имоти и учредяване на право на строеж № 138, том III, рег. № 7312, дело № 409 от 28.11.2008 г. Заявява, че по повод посоченото разпределяне на ползване съсобствениците на поземления имот взели решения в съответствие с одобрен архитектурен проект, екзекутивни чертежи за въвеждане на обектите в експлоатация и Протокол да отлагане на място на разпределено ползване от 29.1.2023 г.

Посочено е в исковата молба, че от пролетта на 2023 г. до настоящия момент ответниците извършват неправомерни действия по паркиране на лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, нарушавайки правото на владение на ищцата върху реални части от процесния поземлен имот, като препятстват възможността за ползване на същите по подходящ начин и нарушават решение на съсобствениците на имота от 19.08.2023 г. за забрана за паркиране върху общата част за паркиране извън гаражите. Твърди се, че 1 ответникът М. М. А. е собственик на посоченото МПС, а ответницата А. К. Д. – управлява същия.

По изложените съображения се предявяват исковите претенции. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Не се оспорват обстоятелствата, че ищцата притежава заедно със сестра си – Н* Б. Б., при равни дялове в съсобствеността, къща № 7 с идентификатор *.*, с адрес: град * с площ от 239,90 кв.м. и 14,363% идеални части от общите части на курортната сграда, част от която е къщата; че къща № 7 е построена в поземлен имот с идентификатор *, като непредвидените за застрояване части от същия са общи части на съсобствениците на ваканционни жилища, поради което ползването им е разпределено с Нотариален акт за замЯ. на недвижими имоти и учредяване на право на строеж № 138, том III, рег. № 7312, дело № 409 от 28.11.2008 г., в съответствие с одобрен архитектурен проект, екзекутивни чертежи за въвеждане на обектите в експлоатация и Протокол да отлагане на място на разпределено ползване от 29.1.2023 г.

Оспорват се твърденията ответниците да са извършвали неправомерни действия по паркиране на МПС на посоченото от ищцата място. Твърди се, че ищцата не посещава притежаваната от нея къща, доколкото живее в град С* а преди 6-7 години нейният баща е поставил паркинг скоби пред същата, за които ответниците нямат ключ. Пречка за паркиране в имота били и намиращите се в него отпадъци. Заявява се, че посочената от ищцата идеална част била обща част на всички съсобственици и не била разпределена за ползване. Дори и такова да е било извършено с Нотариален акт за замЯ. на недвижими имоти и учредяване на право на строеж **от 28.11.2008 г., то същото не обвързвало ответницата А. К. Д., тъй като тя не била страна по същия.

По изложените съображения, се иска отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции, като излага подробни съображения за тяхната основателност и доказаност от събраните в хода на производството доказателства.

В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответниците, чрез процесуалния си представител, искат отхвърляне на предявените искове, поради недоказаност на същите от ищцовата страна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, а същото се установява и от приобщените Нотариален акт за замЯ. на недвижими имоти и учредяване на право на строеж № * от 28.11.2008 г., екзекутивни чертежи за въвеждане на обектите в експлоатация и Протокол за отлагане на място на разпределено ползване от 29.1.2023 г. /листи 6 - 16/, е че: ищцата притежава заедно със сестра си – Н* Б. Б., при равни дялове в съсобствеността, къща № 7 с идентификатор *.*, с адрес: град * с площ от 239,90 кв.м. и 14,363% идеални части от общите части на курортната сграда, част от която е къщата, както и че непредвидените за застрояване части от имота са общи части на съсобствениците на ваканционни жилища, поради което ползването им е разпределено между тях.

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *от 26.11.2010 г.

/листи 24 - 25/, ответницата е придобила правото на собственост по отношение на къща № 2 с идентификатор *.1.2, с адрес: град * което обстоятелство не е спорно в производството.

Видно от Протокол от 19.08.2023 г. и Протокол от решения на собственици по чл. 32, ал. 1 ЗС от 29.06.2024 г. /листи 17 - 18/, съсобствениците на общите части в имота са взели решения във връзка с паркирането на автомобили в същите.

2

От Удостоверение от 20.01.2025 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – В* /лист 55/ се установява, че процесният лек автомобил марка и модел „*“, рег.

№ *, е регистриран на ответника М. М. А., считано от 18.05.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят Б* Я* Б* – баща на ищцата твърди, че в период от две – три години преди образуване на делото ответницата А. К. Д. паркирала собствени или предоставени й от нейни близки и познати леки автомобили върху зелена площ в близост до притежаваната от ищцата къща № 7. Заявява, че последното било извършано от ответницата самоволно и в противоречие с взетите от съсобствениците на дворното място решения относно паркиране на автомобилите на същите единствено в гаражите към къщите. Свидетелят сочи, че не познава ответника М. М. А.. По отношение на А. К. Д* знае, че е паркирала в по-предходни периоди от време, като не може да индивидуализира паркираните автомобили като марка или регистрационен номер.

Свидетелят Б* Д* Б* твърди, че знае за случаи на паркиране на автомобили от ответницата А. К. Д. в тревната площ до къщата на ищцата, което пречило на маневрирането пред гаража на последната. Сочи, че през 2024 г. е виждал паркирани на мястото два леки автомобила – „*“ и „* *“, през 2025 г. – друг автомобил марка „*“, а преди Коледа на 2025 г.

– един автомобил марка „*“, като този марка „*“ липсвал. Заявява, че е присъствал на събрания на съсобствениците на имота, на които била и ответницата и в рамките на които били взети решения относно неправомерното паркиране на автомобили в общия двор. Във връзка с едно от събранията се установило, че един от паркираните автомобили не бил собственост на А. К. Д*, а на друго лице с турски имена.

Свидетелката Г* М* К* твърди, че е собственик на къща № 5 в процесния имот, като знае, че ответницата А. К. Д. е паркирала преди време автомобил встрани от къщата на ищцата, в тревна площ, но от година – две не е виждала паркирани автомобили там.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС.

При така релевираните от ищцата твърдения възникването на спорното право по иска се обуславя от установяване от последната, при условията на пълно и главно доказване, на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1. че ищцата притежава заедно със сестра си – Н* Б. Б., при равни дялове в съсобствеността, къща № 7 с идентификатор *.*, с адрес: град * с площ от 239,90 кв.м. и 14,363% идеални части от общите части на курортната сграда, част от която е къщата; че къща № 7 е построена в поземлен имот с идентификатор *, като непредвидените за застрояване части от същия са общи части на съсобствениците на ваканционни жилища, поради което ползването им е разпределено с Нотариален акт за замЯ. на недвижими имоти и учредяване на право на строеж № 138, том III, рег. № 7312, дело № 409 от 28.11.2008 г., в съответствие с одобрен архитектурен проект, екзекутивни чертежи за въвеждане на обектите в експлоатация и Протокол да отлагане на място на разпределено ползване от 29.1.2023 г.; 2. извършването на неправомерни действия от ответниците по паркиране на лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, нарушавайки правото на владение на ищцата върху реални части от процесния поземлен имот, като препятстват възможността за ползване на същите по подходящ начин и нарушават решение на съсобствениците на имота от 19.08.2023 г. за забрана за паркиране върху общата част за паркиране извън гаражите, включително към настоящия момент.

В тежест на ответниците, от друга страна, е да установят твърдените факти, на които основават своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

3

Първата посочена материалноправна предпоставка за уважаване на предявените искове съдът е приел за безспорно установена по делото, като по отношение на същата са ангажирани и писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за замЯ. на недвижими имоти и учредяване на право на строеж № * от 28.11.2008 г., екзекутивни чертежи за въвеждане на обектите в експлоатация и Протокол за отлагане на място на разпределено ползване от 29.1.2023 г.

Недоказана в производството обаче остана втората материалноправна предпоставка за уважаване на исковите претенции, а именно: извършването на неправомерни действия от ответниците по паркиране на лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, нарушавайки правото на владение на ищцата върху реални части от процесния поземлен имот, като препятстват възможността за ползване на същите по подходящ начин и нарушават решение на съсобствениците на имота от 19.08.2023 г. за забрана за паркиране върху общата част за паркиране извън гаражите, включително към настоящия момент.

Действително, установи се по делото от ангажираните гласни доказателства, чрез показанията и на тримата разпитани свидетели, че в определени моменти в периода от 2023 г. до 2025 г. в процесното дворно място, представляващо обща част за построените в него седем къщи, е имало паркирани леки автомобили.

Не се установи обаче, на първо място, пасивната материалноправна легитимация на ответника М. М. А. по предявения срещу него негаторен иск, доколкото не се доказа по делото, че той извършва действия, с които препятства правото на собственост на ищцата по отношение на процесното дворно място.

Не се установиха, на следващо място, при условията на пълно и главно доказване, въпреки изрично възложената доказателствена тежест на ищцата, следните обстоятелства: в кой точно момент или период от време ответницата А. К. Д. е паркирала автомобили в имота, къде е паркирала автомобили /пред къща № 7 или в тревната площ до нея/, съответно дали с посочените действия е препятствала възможността на ищцата да ползва имота си.