Решение № 173 от 07.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Пловдив , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20215300501204 по описа за 2021 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. В.Л. Х.-П., АК Пловдив, като особен представител на К.Н. К.-Б., ЕГН: ********** против Решение № 260847/ 16.03.2021г. постановено по гр. д.№ 12333/ 2019г. по описа на ПРС- IХ гр. с., в частта, в която по отношение на жалбоподателката е признато за установено, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София сумата от 170,79 лв – главница по Договор за паричен заем № 20253/ 29.11.2016г. , сключен между ответната страна и „Креди Йес“ ООД, вземанията, по който са прехвърлени на ищеца „АСВ“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ от 01.10.2018г. , сключен с „Креди Йес“ ООД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ-07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 10,01 лв – обезщетение за забава за периода от 30.06.2018г. до 06.05.2019г, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3730/ 08.05.2019г. по ч. гр. д.№ 7056/ 2019г. по описа на ПРС – ХVIII гр. с. По изложени оплаквания и доводи се иска отмяна на обжалваното решение в тази му част, отхвърляне на предявените искове и присъждане на възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция.

Постъпил е писмен отговор от въззимаемото дружество – „АСВ“ ЕАД - гр.София, представлявано от ИД Д.Б.Б., чрез юрис к. М.Г., по изложени доводи и съображения се оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди обжалваното решение и се присъди юриск. възнаграждение в размер на 50 лева.

1

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

По сключен между ответницата и праводателя на ищеца договор за паричен заем № 20253/ 29.11.2016г. е договорено отпускането на паричен заем в размер на 1 500 лева, с размер на месечна погасителна вноска от 103,92 лева на 20 равни погасителни вноски, с месечен лихвен процент – 3,33%, с ГПР : 48, 191% и посочена обща сума за плащане – 2 078,53 лева с краен срок на погасяване 30.07.2018г. С чл.6 от договора е предвидено обезпечение на договора за заем с поне две от посочените обезпечения : запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем, с предвидена по чл.8 от договора неустойка за неизпълнение на нова задължение в размер на 2 021,47 лева. Към договора е приложен Погасителен план относно компонентите, включени в месечната погасителна вноска, възлизаща съобразно погасителния план в общ размер от 205 лева с вкл. посочена в текстовата част на договора месечна погасителна вноска от 103, 92 лв и неустойката при липса на обезпечение от 101,08 лева.

С уточнителна молба по делото ищецът е посочил, че претендира главница в размер на 912,99 лева по останали дължими 11 броя погасителни вноски за периода 25.09.2017г. – 30.07.2018г., възнаградителна лихва в размер на 230,26 лева за тези 11 броя погасителни вноски; за посочения период неустойка в размер на 1110,75 лева за същия посочен период, както и обезщетение за забава в размер на 183,80 лв, начислено върху всяка неплатена погасителна вноска за периода, с начална дата на забавата – 25.09.2017г. до датата на подаване на заявлението 30.04.2019г, ведно със законната лихва от 01.05.2019г.

С депозираното заключение по ССчЕ по делото по поставените задачи на ищеца е изяснено, че за периода 27.12.2016г. до 31.10.2017г. общо платената сума възлиза на 1908 лв, в т.ч. вкл. до м.08.2017г сумата 1641лв, в които суми са изплатени по погасителния план главница, договорна лихва, неустойка и лихви за просрочие/ таблица 2/; след приспадане на извършените плащания общият размер на неизплатените задължения по погасителния план възлизал на 2 192,26 лева към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, в която сума са включени посочените по-горе компоненти/ таблица 3/, в претендираните по уточнителната молба размери. По поставените задачи на ответната страна е изяснено внасянето общо на сумата от 1641 лева по таблицата №2 към заключението до м. август 2017г, като е отчетено, че ако цялата сума се използва за погасяване на главницата, то общият размер на главницата от 1500 лева ще се яви погасена, с надвнесена сума от 141 лева.

По доводите на ответната страна за изначална недействителност по смисъла на 2 чл.22 ЗПК на договора за заем като потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, до която последица водят нарушенията на чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК с обжалваното решение е приета при изчислен годишен процент на разходите 39,96 %/ 3,33% месечен лихвен процент х12/ , което в рамките на чл.19, ал.4 ЗПК , не е недействителен поради противоречие с добрите нрави, както и липса на нарушение по чл.11, ал.1 т.10 ЗПК поради това, че макар и в договора да не е посочен начинът на формиране на ГПР, неговото съдържание е изводимо от разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и липса на нарушение по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК поради посочена месечна погасителна вноска в размер на 103,92 лева с посочване в погасителния план падежните дати, размерът на погасителната вноска и размерът на сумата, която се прибавя към погасителната вноска за погасяване задължението за неустойка, поради което е налице яснота относно всички негови компоненти, позовавайки се на Решение на СЕС от 09 ноември 2016г. по отношение приложението на Директива 2008/48/ ЕО по дело С-42/15, както и Решение на СЕС от 05.09.2019г. по дело С - 331/18; по отношение на клаузата за неустойка по чл.8 от договора в общия й размера от 2 021, 47 лева, в уговорения й вид и при разсрочено плащане по погасителен план по договора е приета за недействителна, позовавайки се на ТР №1 от 15.07.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. При тези констатации и изводи процесният договор по отношение на главницата и възнаградителната лихва договорът за кредит е приет в съответствие с изискванията на ЗПК по възникнало задължението за погасяване и на последната погасителна вноска на 30.07.2018г.

С оглед установеното от заключението на в.л. по ССчЕ относно размера на неизплатените по договора: главница от 912,99 лева и договорна лихва от 167, 52 лева, е отчетена неоснователността на претендираната възнаградителна лихва над размера от 167,52 лева до 230, 26 лева, както и установената нищожност на претендираната от ищеца неустойка и размера на погасените суми за нея в общ размер от 909,72 лева без правно основание, поради което по реда на чл.76 ЗЗД е извършено приспадане и съотнесена към погасяване на задължението за договорната лихва от 167, 52 лева , както и към дължимия размер на главницата, оставащ дължим в размера от 170, 79 лева, в който е уважен главния иск на ищеца, а претендираната лихва за забава в размера от 10,01 лева е изчислен посредством Интернет калкулатор за периода от 30.06.2018г. – 06.05.2019г.

В отхвърлената част на исковите претенции за разликата над уважения размер от 170,79 лева до претендирания такъв от 912,99 лева за главницата, както и за обезщетението за забава за разликата над 10,01 лв до 183,30 лв, както и за претендираната договорната лихва от 230, 26 лева, както и претендираната неустойка в размер от 1 110, 75 лева, постановеното решение на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

Поддържа се пред въззивния съд възражението, че процесната сума по кредита от 1500 лева не е била получена от ответницата, като доказателствената тежест в тази насока е изцяло на ищеца.

3

При условията на евентуалност се иска установяване неравноправни клаузи в договора с поддържани възражения за недействителност по чл.22 ЗПК във връзка с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 ЗПК.

Представеният по делото ДПК е в писмена форма, на хартиен носител, всички елементи към договора – погасителен план и ОУ са представени в еднакъв вид, формат и видимо с шрифт по-голям от 12, съобразно изискването на чл.10, ал.1 ЗПК.

Чл.11, ал.1, т.9 ЗПК посочване на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В процесния договор е налице посочване на вида и размера на лихвения процент – месечен лихвен процент от 3,33 %.

Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисква относно съдържанието посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определена в приложение №1 начин, изложените съображения от първоинстанционния съд, които не се споделят от въззивния съд.

Чл.11, ал.1, т.11 ЗПК изисква посочване условията за издължаване на кредита на потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноската между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай е налице надлежно изготвен и приложен погасителен план, с посочване и еднотипно определяне на вида и размера на погасителните вноски, както и падежните дати на погасяване на всички равни месечни вноски по кредита.

Чл.11, ал.1, т.12 ЗПК изисква посочването на правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяваното на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо допълнителните разходи; Възражението е неоснователно, видно от процесния договор в частта на чл.5 от същия е налице клауза по цитираното изискването на посочената разпоредба.

Съгласно чл.22 ЗПК при неспазване на посочените изисквания договорът е недействителен, а в този случай съгласно чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, по не дължи лихва или други разходи по кредита.

4

Въззивният съд споделя изложеното от първоинстанционния съд, че не може да се приеме за доказано оспорването процесната сума от 1500 лева по договора за кредит като вид реален договор да не е получена от ответницата, доколкото изрично е предвидено с подписването на договора да се удостоверява и получаването на посочената сума по главницата, като автентичността на частния документ не е оспорена и оборена в предвидените по чл.193 ГПК процесуални предпоставки. Отделно от това следва да се отбележи, че безспорно се установява от фактическа страна по делото чрез приетата ССчЕ, че е налице частично изпълнение на задълженията по договора чрез извършени плащания за погасяване на процесните суми, което обосновава извод за неоснователност на възражението за неполучена сума по кредита, по която са извършвани погасявания за изпълнение на поетото договорно задължение. В този смисъла се приема и от въззивният съд, че по процесния договор за ПК е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по него.

Със сключения ДПК в клаузата по чл.3, т.5 е посочен единствено размерът на ГПР – 48, 191 %, вкл. без посочване на вида и размера на включените в него разходи, вкл. относно договорения размер на неустойката от 2 021, 47 лева

При тълкуване обхвата на закрилата , предоставена от разпоредбата на чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази пар.2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г относно договорите за потребителските кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ ЕО.