Решение № 8 от 17.05.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бургас , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен А. Синков

Галина Т. Канакиева

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Петя Е. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600060 по описа за 2021 година

С присъда № 81 от 13.03.2020г по НОХД № 1092/2019г по описа на Бургаския окръжен съд подсъдимия Г. Р. Х. - със снета по делото самоличност е признат за виновен за това, че на 27.04.2018 г. на първокласен път 1-9, км 248+1, след пътен възел Крайморие - Созопол, в посока с. Маринка, общ. Бургас, обл. Бургас, при условията на независимо съпричиняване с Б.Р., също със снета по делото самоличност, при управление на моторно превозно средство товарен автомобил, марка „Р. М.” с peг. № * **** **, собственост на „ГЕСИМА-79“ ЕООД гр. Малко Търново, нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като допуснал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил, марка „А. А4“ с peг.

№ * **** **, управляван от Б. Р. А. и по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. С., ЕГН: ********** от с. Ябълчево, общ. Руен, обл. Бургас и средна телесна повреда на З. М.

З., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост с разместване на фрагментите, довела до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, вр. с ал. 4 НК. На основание чл.

66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият Г.Х. е лишен от право да управлява МПС на основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

Със същата присъда подсъдимата Б. Р. А. /B. K./ - с двойно гражданско – българско и турско, със снета по делото самоличност е призната за виновна в това, че на 27.04.2018 г. на първокласен път 1-9, км 248+1, след пътен възел Крайморие - Созопол, в посока с. Маринка, общ. Бургас, обл. Бургас, при условията на независимо съпричиняване с Г. Р. Х., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „А. А4“ с peг. № * **** **, собственост на Х. М. С., нарушила правилата за движение -чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал.

2 от ЗДвП, като допуснала пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил, марка „Р.

М.” с peг. № * **** **, управляван от Г. Р. Х. и по непредпазливост причинила смъртта на Х. М. С., ЕГН: ********** от с. Ябълчево, общ. Руен, обл. Бургас и средна телесна повреда на З. М. З., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост с разместване на фрагментите, довела до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл.

55, ал. 1, т. 1 НК за коеито деяние е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на подсъдимата А. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата Б. Р. А. е лишена от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимите Г. Р. Х. и Б.Р. са осъдени на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплатят по сметка на ОДМВР - гр. Бургас сумата от 2220.72 лв., представляваща направени разноски на досъдебното производство,както и са осъдени да заплатят в полза на ВСС по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 263.91 лв., представляваща направени съдебни разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г. Р. Х., чрез неговия защитник адвокат Т.Д. от БАК.

Във въззивната жалба на подсъдимия се твърди в бланкетен вид, че присъдата е необоснована и е в нарушение на материалния закон, постановена е при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наказанието, наложено на подсъдимия е явно несправедливо. С въззивната жалба е направено и искание по чл. 334 т. 2 във вр с чл.

336 ал. 1 т 3 от НПК – за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият Х. да бъде признат за невинен По реда на чл. 320 ал. 4 от НПК защитникът на подсъдимия е направил допълнение на въззивната жалба, с което отново в бланкетен вид поддържа направените в жалбата възражения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от АП Бургас по жалбата на защитника на подсъдимия, посочва,че в същата се твърдят наличие на всички отменителни основания на чл. 348, ал. 1 от НПК и се депозира искане за отмяна на обжалваната присъда изцяло и постановяване на нова, оправдателна такава.

Прокурорът споделя изцяло изводите на Окръжен съд-Бургас по отношение на възприетата като доказана фактическата обстановка по делото и конкретно относно 2 обстоятелството, касаещо навлизането на товарния автомобил управляван от подсъдимия Х. в насрещната лента за движение на подсъдимата Б.А.. Според прокурора това действие на подсъдимия Х. е отключващият момент за последващото навлизане на автомобила на подсъдимата А. в лентата за движение на подсъдимия Х. и отново неговото връщане в собствената лента за движение, в резултат на което е настъпил сблъсък преимуществено в челните части на двата автомобила, довел до съставомерните последици – смъртта на пострадалата Х. С. и средна телесна повреда на малолетния З.. Приема, че обосновано съдът е кредитирал безпротиворечивите показания на свидетеля С. М., дадени както на досъдебното производство - л.24, така и пред Окръжен съд-Бургас. В тази насока е безпротиворечивото обяснение на подсъдимата А. в съдебно заседание пред Окръжен съдБургас. Отново в подкрепа на горното е и показанието на свидетеля Н. П. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, но и съдържанието на констативния протокол за ПТП, съставен в деня на престъплението. Видно от текста на този протокол, подсъдимият Х., поради отклоняване на вниманието си при управление на товарния автомобил е навлязъл в насрещното платно, а подсъдимата А., възприемайки това навлизане в нейната лента за движение като опасност – вместо да спре, е навлязла в неговата лента за движение, където именно е и настъпило ПТП. Изрично е било посочено, че тези данни са получени по първоначална информация именно от подсъдимия Х.. В тази насока е и показанието на свидетеля А. – служител от Зоналното жандармерийско управление.

Прокурорът от АП Бургас обосновава становището си и въз основа на заключението на тройната автотехническа експертиза. Според вещите лица, към момента на удара товарният автомобил е бил повече в лявата лента спрямо неговата посока, заемайки повече насрещната лента. Това според прокурора е обективна находка, фиксирана включително и в протокола за оглед на местопроизшествието. Този извод на експертите според прокурора от АП Бургас, кореспондира и с мястото на удара на товарния автомобил – предимно в дясната му челна част, което още веднъж доказва, че от негова страна е имало навлизане в насрещната за него лента за движение – л. 5 от заключението на тройната автотехническа експертиза.

Прокурорът от АП Бургас предлага да бъде кредитирано обяснението на вещо лице професор К., че движението на товарния автомобил на подсъдимия преди удара е „теза и хипотеза без доказателства“ - л.15 от съдебно заседание на 09.02.2020 г. По същия начин предлага да бъде възприето от настоящия съд и твърдението на защитата на подсъдимия Х. за изключителната му правомерност в движението на товарния микробус в периода преди удара, само като една възможна хипотеза, поради това,че не могат да бъдат събрани обективни доказателства в тази насока извън гласните доказателствени средства.

Счита, че като е признал двамата подсъдими за виновни при независимо съпричиняване на тежкия вредоносен резултат, Окръжен съд-Бургас не е допуснал нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.

По отношение на определените наказания счита, че присъдата е справедлива и за двамата подсъдими с приложението на чл. 66 от НК. Тези наказания в най-голяма степен според прокурора ще изпълнят целите на генералната и частна превенция.

В заключение моли атакуваната по жалба на подсъдимия Х. присъда да бъде потвърдена, 3 като обоснована и законосъобразна.

В съдебното заседание пред въззивиня съд подсъдимият Г.Х. се явява лично и с упълномощения защитник – адв. Т.Д. от БАК, който изразява позиция в която моли да бъде уважена въззивната жалба,с която иска подсъдимият да бъде оправдан изцяло. Заявява,че основният неизяснен според защитата въпрос от фактическа страна е, навлизал ли е управляваният от подсъдимия Х. микробус в лентата за насрещно движение, ако е навлизал - при какви параметри, и довело ли е това до заплаха за движението на управлявания от подсъдимата Р. автомобил. Счита, че мястото на сблъсъка е в лентата за движение на подсъдимия Х., независимо от наличието в мотивите на присъдата на друго становище, което оспорва, тъй като според защитата същото не кореспондира с експертизата в която категорично вещите лица са посочили, че ударът е станал на около 1 метър от разделителната линия между двете ленти в лентата за движение на микробуса и това, че той е предприел завой на ляво в момента преди удара, не е довело до навлизането му в лентата.

Нямало никакви обективни находки по делото за движението на микробуса преди ПТП.

Счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изясни делото от фактическа страна всестранно, обективно и точно. Сочи, че не са разпитани всички потенциални свидетели на обстановката непосредствено след ПТП, а това са, както е посочил в съдебно заседание свидетелят П. на 09.01.2020 г. - полицаят стажант, който е присъствал с него и ръководителят на екипа от КАТ - Б. Ж.. Считам също, че първоинстанционният съд не е обсъдил достатъчно задълбочено противоречивите гласни доказателства. Единствените очевидци на ПТП са двамата подсъдими и всеки е изложил тезата си, която съдържа защитен елемент и за двамата. В тази връзка оспорва достоверността на показанията на свидетелката С. М., която по време на сблъсъка е кърмила детето си и го е казала на 02.05.2018 г. по време на разпит на ДП. В съдебно заседание обаче, тази свидетелка не поддържа тази теза обяснявайки,че е държала детето си, което по принцип стояло на столче без да обясни, каква е необходимостта да го държи. Според защитника това било сериозна пречка да възприема правилно обстановката. Изразява съмнение относно достоверността на показанията на тази свидетелка във връзка с обстоятелството, че пострадалата - бабата на подсъдимата, три пъти е споменала някаква реплика, което според вещо лице К. би отнело време около 6 секунди, докато самата кризисна ситуация е приключила за секунда и половина, от времето на произнасяне на тези реплики. Счита, че от голямото разстояние между двете превозни средства, не е било възможно свидетелката да види лицето на подсъдимия Х. в насрещно движещия се микробус.

В пледоарията си, защитникът на подсъдимия Х. оспорва обясненията на подсъдимата Б.Р. в частта относно възникналата реална опасност. Излага съображения в тази насока, свързани с разстоянието в което е бил възприет насрещно движещия се микробус като счита, че от обясненията на свидетелката не може да се създаде реална представа къде се е намирал микробусът в различните позиции, след като тя го е възприела като опасност.