Определение № 436 от 03.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Благоевград, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20231200900159 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба на юрк.З. Н.Т., пълномощник на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със съдебен адрес: *********, с която се иска от съда да измени постановеното Определение №296/29.05.2024г. по т.д.

№159/2023г. по описа на ОС Благоевград, в частта му за разноските, като присъди разноски в размер на 660.00 лв., от които 300.00 лв. възнаграждение за вещи лица и 300.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Изложени са доводи, че на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Твърди се, че процесуалния представител на ответника е изготвил отговор на исковата молба и молбастановище за първото заседание по делото, а вещото лице Р. С. е изготвило САТЕ, за което й се полагало възнаграждение.

Излага се, че е представен списък по чл.80 от ГПК от ответника.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор на молбата от насрещната страна.

Съдът като взе предвид становището на страните и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Искането по реда на чл.248 от ГПК следва да се счете за процесуално допустимо – направено е в срока за обжалване на определението и при представен от тази страна списък по чл.80 ГПК за разноски.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предоставя право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на прекратяване на делото. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва, поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника. Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е 1 получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл.131 ГПК и едва след това производството по делото е прекратено, за него възниква правото те да му бъдат присъдени по чл.78, ал.4 ГПК. Достатъчно условие за възникване правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.

В конкретния случай ответникът е получил препис от исковата молба, депозирал е в срок отговор, с който е оспорил предявения иск. Проведено е едно открито съдебно заседание, в което ответникът е заявил че поддържа отговора. Представено е от ответната страна и платежно нареждане за внесен депозит в размер на 300 лв. за допуснатата и назначена от съда САТЕ. Вещото лице е депозирало в съда изготвената от него експертиза. След което е била подадена молба от ищеца за прекратяване на делото, поради отказ от иска.

Съдът с определение е прекратил делото, предвид направения отказ от иска, на основание чл.233 ГПК.

Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод /аргумент от чл.78 ал.2 ГПК/. За да се присъдят разноски за адвокатско/юрисконсултско/ възнаграждение в полза на страната, разноските следва да са реално извършени и да са представени доказателства за това по делото. Изискването за доказването на разноските е неприложимо спрямо юрисконсултските възнаграждения, тъй като последните представляват разход на страната, който тя реализира в рамките на трудовото правоотношение със съответното лице.

Когато прекратяването е следствие на изразено от ищеца искане в съдебно заседание, при депозиран преди това отговор на исковата молба на ответника се следват направените до този момент и доказани разноски. Освен доказани, разноските следва да бъдат и поискани от страната. Същите следва да бъдат поискани своевременно, а не в производство по чл. 248 ГПК.

Производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решение или определение, с което е приключило делото, в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК.

В този смисъл са определения № 393/2018г по гр. д. № 2845/2018г на IV ГО, № 489/2017г на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017г, IVГО, № 552/2016 г на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV ГО, № 205/2018г по ч.гр.д. № 4518/2018г на 1ГО на ВКС. В производството по чл.248 ГПК може да бъде поискано за пръв път присъждане на разноски при прекратяване на делото, но само ако прекратителното определение е постановено в закрито съдено заседание.

Видно от материалите по делото, с Определение от 29.05.2024г. от 2 закрито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по делото, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК в този случай право на присъждане на разноски има ответника. Същият е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК с молба-становище от 23.02.2024г., с която е претендирал разноски в размер на 840 лв., от които 300 лв. за вещи лица и 540 лв. за процесуално представителство, съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Образуваното исково производство има двустранен характер, докато то не е приключило със своя естествен завършек, а именно с решение по съществото на делото или не е прекратено поради процесуални пречки за развитието му, страните по него са ангажирани от правния спор и имат интерес да осъществяват активни действия за защита на субективните права, които са предмет на делото

От събраните по делото доказателства и постановеното определение се установи, че действително липсва уважаване на претенцията за разноски.

Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС на РБ, претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно това е крайният момент, до който може да се иска присъждане на разноски.

Молителят е съобразил процесуалното си поведение с посоченото правило.

Поради това и с оглед чл. 80 ГПК, страната основателно е отправила искане за допълване на решението в частта за разноските. Следва да бъдат присъдени такива , в общ размер на 660 лева.

По тези съображения, съдът намира, че молбата по чл.248 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №296/29.05.2024г. по т.д.№159/2023г. по описа на ОС Благоевград, в частта му за разноските, като на основание чл. чл.248 ДОПЪЛВА същото:

ОСЪЖДА Д. М. Г., с ЕГН ********** и адрес: *********, да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със съдебен адрес: *********, сумата в общ размер на 660 лв., от които 300 лв., представляваща сторени разноски за вещи лица и 360 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени пред първа инстанция по т.д.№159/2023г. по описа на ОС Благоевград.

Определението на съда, подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред АС София, по аргумент на разпоредбата на чл. 248 ал. 3 от ГПК

3

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4