Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1476 от 21.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2831/2023
Вид
Решение № 1476
Подписан
21.08.2023
В сила
14.12.2023
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Пловдив, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330202831 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Триера ООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул. Бяло

Море №2 против Наказателно постановление №16-2300070/12.04.2023 г., издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7500 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от мл. адвокат И.Д. от АК ***, който поддържа жалбата.

Претендира разноски.

ВъззИ.емата страна, редовно призована, се представлява от Н.К. – *** при Дирекция Инспекция по труда Пловдив, която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59 и сл. от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Жалбоподателят е дружество с ограничена отговорност и се представлявало от двама *** И. И. Р. и Ч. И. П..

1

И. И. Р. е бил управител на дружеството за периода от 15.02.2008 г. до 02.03.2022 г. След тази дата единствен управител на дружеството е Ч. И. П..

На 14.02.2023 г. с цел извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството жалбоподател чрез управителя му е връчена призовка с изх. №ПР2305659/ 14.02.2023 г., с която на основание чл.402 , ал.1 т.2 от Кодекса на труда са изискани документи, сред които и трудово досие на И. И. Р..

На 22.02.2023 г. от пълномощник на дружеството в Дирекция Инспекция по труда Пловдив са представени документи –ведомости за заплати за периода от месец януари 2012 г. до месец март 2022 г. на името на И. И. Р. , като не било представено трудово досие на негово име.

От страна на И. И. Р. по повод започналата проверка били представени копия на две трудови книжки - №358, издадена на 31.07.1989 г. от Институт КАМ, в която е вписан запис за възникване на трудово правоотношение с Триера ООД на 01.02.1993 г. на длъжност *** и последващи записи за промяна на трудовото възнаграждение до 01.01.2007 г. и трудова книжка № 358 –Продължение, за вписани промени на трудовото възнаграждение от 01.01.2007 г. до 02.03.2022 г., както и прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1 т.1 от Кодекса на труда.

В хода на извършената проверка в Регистър на уведомления за трудови договори, подавани в ТД на НАП е установено, че за И. И. Р. до ТД на НАП Пловдив са подадени три уведомления – на 17.02.203 г. за трудов договор, действащ към 01.01.2003 г. с посочена дата на сключване 01.02.1993г. за длъжността ръководител на стопанска администрация с общи функции и основание за сключване чл.67,ал.1 т.1 от Кодекса на труда, на 19.05.2017 г. е подадено уведомление за допълнително споразумение от 01.04.2017 г. за длъжността *** и на 01.04.2022 г. е подадено уведомление за прекратяване на трудовия договор считано от 02.03. 2022 г.

По повод получената от дружеството призовка с указания, едно от които да бъде представено трудовото досие на И. Р. от страна на пълномощника на дружеството било представено писмено обяснение, съгласно което И. И. Р. не бил работник или служител на дружеството по смисъла на Кодекса на труда , правоотношението с него не било трудово и следвало да се приеме като договор за управление по смисъла на чл.141, ал.7 от Търговския закон.

С оглед събраните доказателства проверяващите служители при Дирекция Инспекция по труда Пловдив приели, че от страна на дружеството е осъществено административно нарушение по смисъла на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, тъй к ато дружеството не оказва съдействие на контролните органи, като не представя трудовото досие на И. Р..

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител И. С. Б. при Дирекция Инспекция по труда Пловдив, както и заверени копия на призовка с изх.

№ПР2305659/ 14.02.2023 г., писмени обяснения от управителя на 2 дружеството Ч. П., копия на уведомления до ТД на НАП Пловдив , ведомости за заплати за периода от месец януари 2012 г. до месец март 2022 г. на името на И. И. Р. трудови книжки - №358, издадена на 31.07.1989 г. и № 358 Продължение, за вписани промени на трудовото възнаграждение от 01.01.2007 г. до 02.03.2022 г.

От информацията, съдържаща се в Търговския регистър действително се установява участие на И. Р. в дружеството, като същият е изпълнявал длъжността управител.

От уведомленията до НАП Пловдив, ведомостите за заплати се установява, че дружеството е подавало данни за получавано трудово възнаграждение от И. Р..

Пред съда съставилата акта за установяване на административно нарушение, разпитана в качеството на свидетел, И. Б. заяви, че след отправената покана и въз основа на направените извлечения за ведомости за заплати трудов договор от 01.02.1993 г. на осн.чл.67, ал.1 от КТ, за допълнително споразумение от 01.04.2017 г. и 01.04.2022 г., трудови книжки и уведомления до НАП Пловдив приела, че между И. Р. и дружеството жалбоподател имало достатъчно доказателства за наличие на възникнало между тях трудово правоотношение като се позова именно на подадените уведомления до НАП, в които се съдържали данни за отработени дни, основно възнаграждение и допълнително възнаграждение, направените отбелязвания в трудовите книжки на И. Р. , поради което приела, че следвало да се представи трудово досие на негово име.

Показанията на свидетеля съдът оценя като последователни, вътрешно непротиворечиви.

За изясняване на случая са събрани всички необходими доказателства.

Независимо от събраните доказателства в хода на започналото административнонаказателно производство съдът приема, че фактическата обстановка е неправилно възприета както от административнонаказващия орган, така и от актосъставителя.

От информацията, която е общодостъпна на страницата на Търговския регистър, се установява, че дружеството се е представлявало от двама *** И.

И. Р. и Ч. И. П..

И. И. Р., за който е искано от дружеството да представи трудово досие в хода на проверката, е бил *** на дружеството за периода от 15.02.2008 г. до 02.03.2022 г. След тази дата единствен *** на дружеството е бил Ч. И. П..

Следва да се отбележи, че независимо как страните наименоват отношенията помежду си , правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя, а изборът на управителя възниква след взето решение на Общото събрание на дружеството. Именно с решението на Общото събрание на едно ООД в ъ з н и к в а т управителните функции на управляващия дружеството.

Възникналото между двете страни правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и 3 търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, съгласно разпоредбата на чл.

141, ал. 7 от ТЗ . Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Правната природа на този договор не зависи от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр.

58/2003 г.) от ТЗ. Също е без значение как получаваното възнаграждение е наименовано трудово или не и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. В тази връзка всички изложени от ответната страна възражения за неоснователност на подадената жалба предвид изпращаните до НАП уведомления, съдържащата се информация във ведомостите за заплати, не могат да доведат до извод, различен от формирания у съда, а изводът на съда е, че при това положение дружеството няма задължение да представя трудово досие на И. Р.. В горния смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на отменения ГПК от 1952 г., както преди, така и след обнародването и влизането в сила на разпоредбата на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ (решение № 932/10.08.2009 г. по гр. дело № 1877/2006 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение от 2002 г. по гр. дело № 2186/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение от 2002 г. по гр. дело № 1049/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение от 2001 г. по гр. дело № 281/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС). По делото няма данни освен от представените ведомости за палати, копия от трудови книжки и уведомления да е имало сключен трудов договор .При липсата на такъв и с оглед заеманата от И. Р. длъжност *** в дружеството, то следва да прием е единствено на наличие на договор за управление. Не може по никакъв начин от направените отбелязвания в трудовите книжки и ведомостите за заплати , данните за работни часове да се приеме, че е имало сключен трудов договор.

По делото е налична информация за възникнал спор между И. Р. и дружеството за неизплатени възнаграждения с правно основание на което се претендират - КТ, като по повод на това обстоятелство следва да се отбележи, че правомощието за произнасяне по неговата основателност, вкл. и правна квалификация на иска принадлежи изцяло на гражданския съд, като същият следва да прецени дали се касае за трудовоправен спор или заведеният иск има изцяло облигационен характер, правната квалификация, посочена от ищеца в предявения иск пред гражданския съд, за който до момента няма данни за изхода на образуваното дело по никакъв начин не обвързва съда при разглеждането на жалбата срещу наказателното постановление. Приемането на делото по подсъдност от по-горестоящия съд обаче може да доведе до извод , че горният съд е приел напълно съображенията на районния съд поради които е изпратено делото, а именно липсата на трудовоправен спор, по тези съобаржения е приел делото като подсъдно нему, като по отношение на основателността на възникналия правен спор гражданският съд следва да се произнесе с решението си.

Предвид изложеното относно отношенията между И. Р. и дружеството, на което е бил ***, които имат изцяло мандатен характер, съдът приема, че 4 неправилно на дружеството е била ангажирана и административнонаказателна отговорност за неоказване на съдействие при проверката като не е представено трудово досие на И. Р., каквото задължение дружеството няма. Дружеството не е осъществило състава на визираното в чл.

402, ал. 2 от КТ административно нарушение. С оглед на това следва да се приеме, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

За пълнота следва да се отбележи, че относно изискванията за спазване на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН относно съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление същите са спазени. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената към административнонаказателната преписка заповед. Налице е яснота относно това какво не е изпълнил жалбоподателят, но както се посочи вече, неправилно е прието, че следва да представи трудово досие на дотогавашния н е г о в управител, каквото задължение дружеството няма предвид възникналото между дружеството и тогавашния управител отношение , което има мандатен характер.

Следва да се отбележи, че определеният размер на наложената на дружеството санкция се явява прекалено завишен и необоснован, който извод би могъл да доведе до изменение на наказателното постановление единствено при наличие на данни за извършено нарушение, а такъв извод поради изложените вече съображения не може да бъде направен.