Решение № 217 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 537/2022
- Вид
- Решение № 217
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- Галя Георгиева Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.139 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 ал.2 т.2 · Търговски закон
- чл.286 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20225300900537 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ и по чл.92 от ЗЗД.
Ищецът Кооперация „ВСККЧЗС МАРИЦА ИНВЕСТ“ ЕИК 115013944 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8, ет.1, чрез адвкат Н. Р., иска осъждане на ответниците Е. Т. Х. ЕГН **********, К.
Х. Х. ЕГН ********** и И. Т. К. ЕГН **********, всички от ****, да платят солидарно по Договор за заем № 4355 от 10.04.2017 г. и Анекс от 06.04.2020 г., сключени с Е. Т. Х. като заемополучател и К. Х. Х. като солидарен длъжник, и по Договор за поръчителство от 10.04.2017 г., сключен с И. Т. К., сумите от: 26 323.61 лв. остатък от главница по договора за заем, ведно със законна лихва върху сумата от сезиране на съда на 19.09.2022 г. до плащането й; 3 298.24 лв. неплатена договорна лихва за периода 20.01.2021 г. – 20.03.2022 г.; 4 961.98 лв. неустойка за забавено плащане на главницата за периода 20.03.2021 г. – 18.09.2022 г.; 904.74 лв. неустойка за забава на вноските за договорна лихва за периода 20.01.2021 г. – 18.09.2022 г., както и направените по делото разноски.
Твърди, че като кредитна кооперация предоставя на членовете си кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на суми. Ответницата Е. Х. е член на кооперацията. С молба вх. № 136 от 13.03.2017г. иска отпускане на заем от 17 000 евро за срок от 60 месеца. На 10.04.2017г. страните сключват договор за заем № 4355, по който солидарен длъжник е съпруга К. Х., с предмет предоставяне в заем на 17 000 евро за животновъдство. На същата дата е сключен договор за поръчителство, с 1 който И. К. се задължава да отговаря солидарно за задълженията по договора на заем на Е. Х..
С молба от 10.04.2017 г. заемополучателят е поискал усвояване и погасяване на заема в лева, поради което към договора са изготвени два погасителни плана за връщане на заема на месечни вноски – в евро и в лева.
Уговорено е плащане на такса управление в размер на 2 % върху главницата от 664.98 лв., такса за разглеждане на молбата за заем от 15 лв., встъпителна вноска 10 лв., членски внос за 2017 г. от 9 лв. и довнасяне на дялов капитал от 2 250 лв., общо задължение 2 948.98 лв., които да се прихванат от сумата на заема, поради което на 10.04.2017 г. по банкова сметка на Х. е преведена сумата 30 300.13 лв.
Уговорките са за връщане на заема с падеж 20.03.2022г. при пет погасителни вноски за главница, четири от които по 6 650лв. и последвата от 6 649.11лв., и 60 месечни вноски за лихва, с падеж 20 – то число на месеца.
Договорната лихва е в размер на 13 % на година. При забавено плащане на главницата и на вноските за лихва се длъжи неустойка в размер на 25 % годишно върху просрочената и неплатена сума.
За срока на договора Х. прави 28 вноски в общ размер на 21 476.90 лв. за погасяване на главница, лихва и неустойки по договора. Сумата не е достатъчна и с нея не са платени всички задължения. Поради неплащане на падеж на дължими суми страните сключват Анекс на 06.04.2020 г. с изменен погасителен план, според който остатъкът от главица от 26 323.61 лв. се дължи на 20.03.2021 г. в размер на 6650 лв. и на 20.03.2022 г. в размер на 19 673.61 лв.
Ищецът твърди, че на падеж не са погасени вноските за главница в общ размер на 26 323.61 лв.
За срока на договора дължимата договорна лихва е общо от 12 725.32 лв. От 20.04.2017 г. до 20.03.2020 г. са платени 9 887.27 лв. Поради допуснати забави с анекса е изменен погасителния план за лихвата. По него платената лихва е общо от 2 522.03 лв. Останали са неплатени лихви с падежни вноски от 20.01.2021 г. до 20.03.2022 г. в размер на 3 298.24 лв.
За периода на забава на главницата от 20.03.2021 г. до 18.09.2022 г. се претендира договорна неустойка в размер на 4 961.98 лв.
За периода на забава на договорната лихва от 20.01.2021 г. до 18.09.2022 г. се претендира неустойка от 904.74 лв.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.
80 от ГПК.
От ответниците становище взима само И. Т. К. след срока за размяна на книжа, в първо открито съдебно заседание, поради което съдът допуска и разглежда само възраженията му, необвързани с процесуален срок за 2 навеждането им. Признава сключване на договора за заем от Е. Х. и договора за поръчителство с него. Въвежда възражение за нищожност на клаузата на чл.8 ал.1 и ал.2 от договора като противоречаща на закона, евентуално накърняваща добрите нрави. Твърди нищожност на чл.18 ал.1 и ал.2 от договора за заем поради противоречие със закона, евентуално като накърняващи добрите нрави. Не признава настъпване на падежи по договора, анекса и погасителния план. Не признава действие на анекса спрямо него, защото е сключен само със заемополучателя, като не се прилага чл.147 ал.2 от ЗЗД. Признава направени частични плащания, но не признава погасените суми от ищеца поради нарушен ред. Твърди, че кредиторът е сезирал съда с иска против поръчителя след изтичане на преклузивния 6 – месечен срок от падежа, поради което отговорността му не може да се ангажира.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения на страните, приема за установено следното:
Ищцовата кооперация е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.2 от ТЗ, финансова институция по смисъла на пар.12 от ПЗР на ЗКИ, съгласно чл.1 ал.1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 343 на МС от 30.12.2008 г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани.
Създадена е през 1996г. по Схемата за земеделски капиталов фонд, чрез получаването на капиталова субсидия за усвояване на предоставени безмъзмездно финансови средства, получени съгласно Меморандум за разбирателство, сключен на 31 март 1998г. между правителството на Република България и Европейската комисия, предназначени за укрепване на основния капитал на кредитната кооперация, както и с получен неоттегляем аванс – кредитен ресурс, даден съгласно Меморандума за разбирателство и предназначен за отпускане на краткосрочни и средносрочни заеми на частни стопани – членове на кредитната кооперация, съгласно Устава й, обявен в ТР.
Пак там е посочено, че осъществява дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Членува в Национален кооперативен съюз на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани „Евростарт“, който упражнява контролни и одитни функции по отношение на дейността й.
На 13.03.2017 г. ответницата Е. Т. Х. е подала до ищеца молба вх. № 135 за приемането й за член на кооперацията и се е съгласила с устава. На същата дата е депозирала Молба за кредит № 136 за заем от 17 000 евро, с предназначение – животновъдство, за период от 60 месеца. В молбата е 3 посочен съпруга – вторият ответник К. Х., и за поръчител – ответникът И. К., положил подпис.
На 10.04.2017 г. между страните е сключен Договор за заем № 4355 така, както е поискано: ищецът е заемодател, Е. Х. е кредитополучател, К. Х. е солидарен длъжник, И. К. е поръчител. Договорът е подписа от тримата ответници. С него ищецът се задължава да предостави в заем 17 000 евро с падеж за връщане 20.03.2022 г., с предназначение за животновъдство, срещу задължението сумата да се върне, ведно с възнаградителна лихва от 13 % на годишна база, начислявана на 20 – то число всеки месец върху остатъка от дължимата главница. По договора се дължат еднократно такса за управление от 2 % върху размера на главницата или 664.98 лв., такса за проучване от 15 лв., встъпителна вноска от 10 лв. и членски внос за 201 7г. от 9 лв. При сключване на договора заемополучателят задължително прави и вноска за дялов капитал 2 250 лв., за която е дал предварително съгласие да бъде прихваната срещу задължения по заема. Уговорено е връщане на заема на месечни вноски за главница и лихва по подписан погасителен план.
С чл.18 е предвидено начисляване на неустойка за забава от 25 % при забавено плащане на вноските за главница, върху дължимата сума на неплатена/просрочена вноска за главница до изплащането й, както и неустойка за забава от 25 % при забавено плащане на вноската за лихва върху дължимата сума на неплатената/просрочена вноска за лихва до изплащането й.
За обезпечаване на заема е уговорено издаване на запис на заповед за сумата от 23 506 евро от заемополучателя, който да се авалира от поръчителя и солидарния длъжник, по което страните не спорят.
Съгласно чл.11 ал.2 на договора, на посочено основание чл.147 ал.2 ЗЗД поръчителството запазва своето действие и в случай, че между основните страни по договора за заем се сключи допълнително споразумение – анекс за разсрочване или продължаване на срока за плащанията, включително и ако те продължат след крайната дата на падежа на договора, за което поръчителите дават предварително своето съгласие да отговарят солидарно и след датата на падежа, съгласно новите договорености между страните по заема.
Договорът е подписан от тримата ответници, всеки в посоченото му качество, следователно и от поръчителя К..
На 01.04.2017 г. между ищеца и ответника И. К. е подписан Договор за поръчителство № 4344, с който се е съгласил да отговаря солидарно за задълженията на Е. Х. по договора за кредит № 4355. Според чл.2 ал.2, ал.3 и ал.4, при неплащане на кредита от длъжника, кооперацията изпраща на поръчителя писмена покана за плащане вместо длъжника, с писмо с обратна разписка, като посочва вид и размер на дължимата вноска и дава срок от 7 дена от получаване за плащане, в противен случай обявява целия кредит за предсрочно изискуем.
4
С чл.8 поръчителят е дал съгласие за приемане на всяко продължаване на сроковете по кредитния договор и другите му изменения, които могат да се договорят между длъжника и кредитора, както и за продължаване на отговорността му и за период след падежа на кредита до предявяване на иск в съда. С ал.2 е възпроизведено съдържание на чл.11 ал.2 на договора за кредит.
Първоначално подписаният погасителен план от Е. Х. е за вноски в евро. По нейно писмено искане от 10.04.2017 г. е разрешено връщане в лева и е изготвен и подписан погасителен план при курс 1.95583 лв. за 1 веро, според който ежемесечно, от 20.04.2017 г. до 20.03.2022 г., се начислява на 20 – то число лихва, а главницата се връща на пет вноски, от по 6 650 лв. първите четири и 6 649.11 лв. последната пета, всяка календарна година на 20 – ти март. За предоставените 33 249.11 лв. главница се дължат общо 12 725.32 лв. лихви за петте години.
Ищецът представя преводно нареждане от 10.04.2017 г. за превод на 30 300.13 лв. по банкова сметка на кредитополучателя.
На 06.04.2020 г. Е. Х. е подала молба, в която посочва, че поради ограничени продажби и забавено плащане на продукцията, не разполага с достатъчно пари за плащане на задълженията, поради което иска промяна на погасителния план за остатъка от главницата от 26 323.61лв. да се разпредели на 2 вноски: 6 650 лв. на 20.03.2021 г. и 19 673.61 лв. на 20.03.2022 г. Молбата е уважена – между ищеца и кредитополучателят Е. Х. е подписан на 06.04.2020 г. Анекс към договор за кредит № 4355, с който падежът за връщане на кредита се запазва на 20.03.2022 г. като главницата от 26 323.61 лв. се връща на две вноски така, както е поискано: 6 650 лв. на 20.03.2021 г. и 19 673.61 лв. на 20.03.2022 г. Подписан е нов погасителен план за така променения падеж и размер на вноските за главница като обективно просрочената вноска от 6 650 лв. от 20.03.2020 г. е върната като редовна и с нов падеж 20.03.2022 г., т.е. прибавена е към последната вноска. Видно от погасителния план е, че в резултат на това се променя размера на дължимата месечна вноска за лихва, която се начислява върху по – голям остатък от главницата.
Разпечатката съдържа 38 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5c851de-3b5c-44be-9090-28cd7c973aa8