Определение № 100 от 23.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив , 23.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500337 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А.Х. против определение от съдебно заседание на 05.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 730/2021 г. по описа на П. окръжен съд – V гр.с., с което е спряно производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като предмет на делото е спор, произтичащ от неотчитане от ответника на съпътстващите нарядите дейности, без ищецът да е претендирал преобразуване на нощните часове от смените му в дневни с коефициент, отразяващ съотношението между нормалната продължителност на дневното към нормалната продължителност на нощното време, каквото преобразуване доброволно е извършвал ответникът, поради което делото няма връзка с въпросите, поставени в отправеното преюдициалното запитване, като моли съда да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба Г.д. "И.н." при М.п. - С. не е взел становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

В.гр.д. № 730/2021 г. по описа на П. окръжен съд – V гр.с. е било образувано по подадената от Г.д. "И.н." въззивна жалба против решение № 217/12.01.2021 г., постановено по гр.д. № 10594/2020 г. по описа на Районен съд – П..

С обжалваното определение е спряно производството по делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до приключване на дело № *-***/20 по описа на Съда на Европейския съюз.

Настоящият състав не възприема направения от окръжния съд краен правен извод.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК съдът спира производството в изрично предвидените в закон случаи, като такова изрично предвиждане се извежда от нормите на чл. 631, ал. 1 от ГПК и чл. 633 от ГПК. Според първата от тях когато съдът отправя запитване до Съда на Европейските общности във връзка с тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на негови органи, имащи значение за правилното решаване на делото, той е длъжен да спре производството по делото. Доколкото решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България /чл. 633 от ГПК/, останалите съдилища в страната не само че не могат да изпратят отделно запитване до СЕС и на това основание да спрат производството по делата, които разглеждат, но и са длъжни да се съобразят с решението на Съда на Европейските общности по въпрос, имащ значение за разглеждания правен спор, за който е изпратено преюдициално запитване, поради което е логично те също да спрат разглежданите дела до произнасяне на СЕС по запитването, като в случая основанието за спиране е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 633 от ГПК.

В посочената хипотеза е необходимо наличието на няколко предпоставки – да е отправено преюдициално запитване до СЕС и то да касае разрешаване на въпрос, имащ значение за правилното решаване на спора, разглеждан от съда, постановил определението за спиране.

Видно от публикацията в Официалния вестник на Европейския съюз от 24.08.2020 г., Дело *-***/20 на Съда на Европейските общности е 2 образувано по преюдициално запитване на Районен съд – Л., България от 15.06.2020 г. VS Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като поставените в него въпроси са: Ефективната защита по чл. 12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня? Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?

Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?

От исковата молба, по която е образувано настоящето гражданско дело, се установява, че ищецът твърди, че изпълнява длъжността „Командир на отделение“ – държавен служител от надзорно-охранителния състав на ответната дирекция, като през периода 01.10.2017 г. – 30.06.2019 г. е работил на сменен режим от 12 ч. или 24 ч. по предварително утвърден месечен график, но фактическата продължителност на дежурствата е с между 1 ч. и 1 ч. и 50 мин. повече, защото не са отчитани съпътстващи дейности /инструктажи, отводи, разводи, приемане, сдаване, освобождаване от дежурство, времето до фактическото местоизпълнение/, даваните дежурства на външни постове – болнични заведения в П. и други допълнително възлагани му от работодателя дейности, а по този начин той е полагал извънреден труд, който не му е бил заплатен, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати допълнително възнаграждение в размер на 1 209,93 лв. за положен извънреден труд за посочения период, ведно с лихвата за забава в размер на 221,47 лв. от датата на падежа на всяко вземане до 24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2020 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

Ответникът не оспорва исковете и счита, че те са основателни, като 3 макар впоследствие да обжалва постановеното решение, с което те са уважени, единственото му възражение е свързано с неправилно приложение на действащата през периода разпоредба на чл. 16е от ППЗИНЗС, но не и с повдигнатите въпроси в преюдициалното запитване, по което е образувано Дело *-***/20 на Съда на Европейските общности.

На база на установените фактически твърдения съдът приема, че е отправено преюдициално запитване от български съд, по което е образувано дело в Съда на Европейските общности, то касае въпроси, свързани с тълкуване на правото на Европейския съюз, в частност Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, засягаща защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари, но този въпрос не е пряко свързан със спора, с който е бил сезиран П.т окръжен съд, поради което решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване няма да е задължително за въззивния съд на основание чл. 633 от ГПК.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че не е било налице основание за спиране на производството по делото до приключване на посоченото дело на Съда на Европейския съюз, като обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание на 05.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 730/2021 г. по описа на П. окръжен съд – V гр.с., с което е спряно производството по делото до приключване на дело № *-***/20 по описа на Съда на Европейския съюз.

ВРЪЩА делото на П. окръжен съдопроизводствените действия по него. съд за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5