Решение № 260710 от 03.02.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV– „A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при участието на секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр. д. № 10517 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 82644 от 02.04.2019 г., постановено по гр. д. № 7684/2017 г., по описа на СРС, ІII ГО, 138 състав е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН по предявения иск от А.Е.Г., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Т.Х.Б., ЕГН ********** против Л.Е.Г., ЕГН **********, запазената част на А.Е.Г., ЕГН **********, в размер на 1/4 от наследството на Е. Г.Г., ЕГН **********, починал на 29.11.2012 г., като е намалено с 40931,38/176689 ид. ч. дарственото разпореждане от 06.11.2012 г., извършено от Е. Г.Г., ЕГН **********, в полза на Л.Е.Г., ЕГН ********** с нотариален акт № 193, т. I, рег. № 8951, дело № 172 от 2012 г. на нотариус Е.П., с рег. № 379 на НК, на поземлен имот, находящ се в гр. София, общ. Столична, район Овча купел, ул. „******, с идентификатор ***, жилищна сграда - еднофамилна, находяща се в гореописания урегулиран поземлен имот, с адрес: гр.

София, район Овча купел, ул. „******, с идентификатор ***, със застроена площ от 69 кв.м., гараж, състоящ се от гаражно помещение, находящ се в гореописания урегулиран, поземлен имот, с адрес: гр. София, общ. Столична, район Овча купел, ул. „******, с идентификатор ***, с площ от 18 кв.м. и ответницата

Л.Е.Г. е осъдена да заплати на А.Е.Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 455 лв. – разноски по делото.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Л.Е.Г., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото.

Жалбоподателят поддържа, че съдът правилно е обсъдил приложените факти и обстоятелства по делото, но е формирал неправилни изводи за размера на наследената от нея част, както и за придобитата собственост от наследодателя й приживе. Излага се, че приетите от СРС изводи на съдебно-техническата експертиза са изготвени без задълбочено изследване на всички параметри, които имат пряко отношение към приетата оценка. Счита, че неправилно съдът е приел, че необсъдените доказателства са ирелевантни за решаването на повдигнатия правен спор. Жалбоподателката излага, че в качеството й на наследник на Е. Г.Г., предявява с настоящата жалба солидарна претенция срещу посочените сънаследници в размер на 30 000 лева на основание неоснователно обогатяване от патримониума на нейния баща – наследодател. Сочи, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том I, рег. № 1127, нот. дело № 152/2003 г. на нотариус Й.Л., рег. № 263, нейният баща е продал недвижим имот – апартамент за цена от 36 000 щатски долара на трето лице. Наред с това жалбоподателката поддържа, че на 17.12.2003 г. с нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и продажба на недвижим имот № 7, том VII, peг. № 5763, дело №1085/2003 г. на нотариус В.Ч., нейният баща и съпругата му по това време – Т.Х.Б. - лично и като законен представител на ищцата А.Е.Г. са закупили недвижим имот - апартамент за общата сума от 72 683 лева, поради което претендира 1/2 от платената обща цена, поради прякото и лично участие на баща й при заплащане на посочената сума. В тази връзка счита, че посочените сънаследници са се обогатили неоснователно от посоченото имущество, от което е била лишена, след смъртта на баща си. Предвид изложеното, жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна по жалбата А.Е.Г. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведени доводи на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба, подадена от А.Е.Г., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Т.Х.Б., ЕГН ********** против Л.Е.Г., ЕГН ********** с предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Е. Г.Г., починал на 29.11.2012 г., в размер на 1/4 ид. част, чрез намаляване на дарственото разпореждане със следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, общ. Столична, район Овча купел, ул. „******, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 69 кв.м., с идентификатор *** и гараж с площ от 18 кв.м., с идентификатор ***, което дарение е извършено в полза на ответницата Л.Е.Г. с нотариален акт № 193, т. I, рег. № 8951, дело № 172 от 2012 г. на нотариус Е.П., с рег. № 379 на НК.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници по закон на Е. Г.Г., който преди смъртта си дарил на ответницата Л.Е.Г. – негова дъщеря, посочения недвижим имот, с площ от 473 кв.м. с ид. ***, ведно с построените в него жилищна сграда и гараж, което дарение е извършено с нот. акт № 193, том I, peг. № 8951, дело № 172/2012 г. на нотариус Е.П., рег. № 379 на НК. Ищцата поддържа, че с дарението е накърнена запазената й част от наследството, съответно иска да бъде намалено дарението на ответника и възстановяване на запазената й част от наследството.

Ответницата в депозирания писмен отговор на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че единствено процесният поземлен имот е лично имущество на общия наследодател на страните, а построените в него жилищна сграда и гараж са придобити в режим на СИО, че наследодателят им е притежавал към момента на откриване на наследството и други недвижими имоти, както и че наследодателят им е извършил дарение в полза на ищцата, която е надарил с паричните средства, послужили за закупуване на недвижим имот от него.

Между страните по делото не се спори, а това се установява и от представеното пред СРС удостоверение за наследници № А***/14.12.2012 г., че Е. Г.Г. е починал на 29.11.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н.Г.Г. и дъщерите си Л.Е.Г. и А.Е.Г. – страни по делото. Не се спори, а и видно от представеното удостоверение за раждане № 508745, ищцата А.Е.Г. е дъщеря на Е. Г.Г. и Т.Х.Б..

От представените в производството пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява следното:

С нот. акт за дарение на недвижим имот № 193, т. 1, рег. № 8951, дело № 172 от 2012 г. на нотариус Е.П., с рег. № 379 на НК на 06.11.2012 г. Е. Г.Г. е дарил на ответницата Л.Е.Г. – негова дъщеря следните недвижими имоти: поземлен имот, находящ се в гр. София, общ. Столична, район Овча купел, ул. „******, с идентификатор ***; жилищна сграда - еднофамилна, находяща се в гореописания урегулиран поземлен имот, с адрес: гр. София, район Овча купел, ул. „******, с идентификатор ***, със застроена площ от 69 кв.м., състояща се от: сутерен - мазе и стълбище; партер - входно предверие, две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, стълбище и тераса; таван - таванско помещение, склад и стълбище, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата; гараж, състоящ се от гаражно помещение, находящ се в гореописания урегулиран поземлен имот, с идентификатор ***, с площ от 18 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149 от 08.08.2002 г., т.

III, рег. № 3542, дело № 300/2002 г. на нотариус К.К., рег. № 248 на НК, Я.С.Ч.е продал на Е. Г.Г. своето право на строеж за изграждане на северен близнак в масивната жилищна сграда, находяща се в гр. Созопол, обл. Бургаска, ул. „******, състоящ се от приземие с площ от 41.25 кв.м., включващо две стаи, санитарен възел и антре; сутерен с площ от 41.25 кв.м., включващ кът за хранене, кът за почивка, санитарен възел и антре; жилищен етаж с площ 45.40 кв.м., включващ спалня, кухненски бокс, трапезария, санитарен възел, антре и тераса; подпокривно пространство, ведно със собствената си 1/2 ид.ч. от УПИ, който по скица е отразен парцел V-143 в кв. 14 по пл. на гр. Созопол, целият урегулиран с площ от 132 кв.м., като имотът е придобит от наследодателя на страните по време на брака му с Т.Х.Б..

С нот. акт за дарение на недвижим имот № 136, т. IV, рег.№ 4033, дело № 445/2005 г. на 14.06.2005 г. К.В.В.и М.А.В.са прехвърлили чрез договор за дарение на Е. Г.Г. следния свой недвижим имот: жилище, находящо се в гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, разположено в южната половина на първия жилищен етаж на реално обособената като самостоятелен жилищен обект с отделен вход в североизточна част на жилищна сграда на улица „*****със застроена площ от 25.83 кв.м., състоящо се от стая и санитарен възел, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от 370 кв.м., съставляващо УПИ XVI-160 в кв. 16 по пл. на гр. Созопол

С нот. акт за учредяване на вещно право на ползване и продажба на недвижим имот № 7 от 17.12.2003 г., т.VII, рег. № 5763, дело № 1085/2003 г. на нотариус В.Ч., рег. № 210 на НК, А.К.е учредил в полза на Е. Г.Г. и съпругата му Т.Х.Б. пожизнено, заедно и поотделно, вещно право на ползване върху следния свой собствен недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, район Средец, на ул. „******, с площ от 107.34 кв. м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение с непосочен номер в документа за собственост, с площ от 13 кв.м., при съседи: коридор, мазе, коридор и улица, заедно с 2,85 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя в местността Центъра, като съгласно т. 2 е продал така обременения и описан недвижим имот на малолетната А.Е.Г., чрез нейните родители и законни представители Е. Г.Г. и Т.Х.Б..

В производството пред първата инстанция е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което стойността на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 473 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда - еднофамилна със ЗП от 69 кв. м., с идентификатор *** и гараж с площ от 18 кв.м., с идентификатор ***, към момента на откриване на наследството на Е. Г.Г. на 29.11.2012 г. възлиза на 176 689 лв., съответно към датата на оценката – 192 218 лв. Съобразно заключението пазарната стойност на ид. част от недвижим имот с идентификатор *** /пл. № 143, УПИ V-143, кв.14, целият с площ 132 кв.м., заедно с правото на строеж на северен близнак, описан в нот. акт № 149 от 08.08.2002 г., т. III, рег. № 3542, дело № 300/2002 г., към момента на откриване на наследството на Е. Г.Г. на 29.11.2012 г. възлиза на 14 821 лв., съответно стойността на жилището, находящо се в гр.Созопол, ул. „ ******, с площ от 28.83 кв.м., възлиза на 31 480 лв. Съгласно експертизата, пазарната стойност на апартамент, находящ се в гр.София, ул. „******, с площ от 107.34 кв.м., подробно описан в нот. акт № 7, т. VII, рег. № 5763, дело № 1085/17.12.2003 г., към 29.11.2012 г. възлиза на 188 276 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение правилността на обжалваното решение според въведените доводи, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК, настоящият въззивен състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: