Решение № 395 от 24.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Бургас, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120105112 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК 200644029 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Т. Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, против Т. Т. К. с ЕГН **********4 с настоящ адрес в ***. Предявен е установителен иск за съществуването на следните парични вземания, за които по ч.гр.д. № ***/ 2024г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, дължими по договор за потребителски кредит PLUS-*** от 06.12.2017г., сключен между „***“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 22.04.2020г. : 9159,63 лева – главница, 7313,47 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2019г. – 20.06.2023г., 4109,50 лева – обезщетение за забава за периода 21.10.2019 г. – 21.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 03.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

Ищецът твърди неизпълнени задължения по сключен между „***“ ЕАД с ЕИК 130697606 и ответника договор за потребителски кредит PLUS-*** от 1

06.12.2017г., вземанията по който били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 22.04.2020г.

Ответникът не представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание оспорва предявените искове.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Искът е с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415, ал.3, предл.1 вр. ал.1, т.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По ч.гр.д. № ***/ 2024г. по описа на РС - Бургас в полза на кредитора „Фронтекс интернешънъл” ЕАД е постановена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК № ***/ 04.04.2024г. против длъжника Т. Т. К. за процесните парични задължения. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е възразил против заповедта за изпълнение. С разпореждане № 3495/ 11.06.2024г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 25.06.2024г. Настоящият иск против е предявен в срока по чл.415, ал.4 вр. чл.60, ал.6 от ГПК – на 25.07.2024г.

Не е спорно по делото, че заемното правоотношение на ответника Т. Т.

К. с „***“ ЕАД с ЕИК 130697606, възникнало по силата на договор за потребителски кредит PLUS-*** от 06.12.2017г., с който кредиторът предоставил на ответника в заем сумата от 10 000 лв. с договорени годишна лихва от 26,25 %, застрахователна премия от 3696 лв. и такса ангажимент от 350 лв., платими на 66 равни месечни вноски от по 412,35 лв. в срок до 20.06.2023г.

В установеното облигационно кредитно правоотношение ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и чл.,9 ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Легална дефиниция за ”общ разход по 2 кредита за потребителя“ е дадена в нормата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК - всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, а съгласно т.2 от същата разпоредба ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съдът приема, че посочената застрахователна премия от 3696 лв. представлява разход, пряко свързан с кредита, и на основание чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в годишния процент на разходите. В противен случай се заобикалят изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

Довод за неразривна връзка на договорите за заем и за застраховка е обстоятелството, че самите договори са изготвени и предоставени на ответника едновременно, като са подписани от едно и също лице, действащо за кредитора и застрахователя. Със задължението за заплащане на застрахователна премия, невключено в ГПР, е заобиколено ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва - при добавяне на застрахователната премия от 3696 лв. се получава ГПР, значително надвишаващ петкратния размер на законната лихва от 10 %, установена с ПМС № 426/ 2014г., издадено на основание чл.86, ал.2 от ЗЗД. Наред с това не е спазено и изискването за яснота и разбираемост, установено в чл.10 ал.1 от ЗПК, като от приложения договор и условия до договора за кредит не става ясно кои разходи са включени в ГПР.

Поради изложеното на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдът приема, че този договор за потребителски кредит е недействителен и на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД основава активната си материалноправна легитимация на твърдение за придобиване на процесните парични вземания срещу ответника от кредитора по договора за кредит „***“ ЕАД по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2020г. и приложение № 1а от 18.06.2020г., в което било индивидуализирано вземането срещу ответника. За установяване на твърдението си представя рамков договор за продажба и прехвърляне на 3 вземания, сключен на 22.04.2022г. между цедента /продавач/ „*** С.А.“, клон България и ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД – цесионер /купувач/, с който страните по него са се споразумели цедентът периодично да прехвърля на цесионера определено портфолио от свои вземания, произтичащи от договори за кредити с длъжници, които не изпълняват задълженията си, индивидуализирани в приложение № 1. Към момента на договора за цесия посоченият продавач е клон на чуждестранния търговец „***, С.А.“ – правоприемник на кредитора „***“ ЕАД след 31.01.2018г. Представено е и приложение № 1а/ 18.06.2020г. към рамковия договор, в което под № 373 фигурират следните вземания от ответника Т. Т. К. по договор за кредит PLUS-*** от 06.12.2017г.: 9159,63 лв. – остатък от главница; 7313,47 лв. – остатък от договорна лихва; 401,06 лв. – остатък лихва за просрочие; 16 874,16 лв. – обща стойност на дължимото към датата на продажбата; с посочена дата на първа неплатена вноска – 20.10.2019г.

Законът в нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД установява задължение за предишния кредитор - цедент да съобщи на длъжника прехвърлянето, а нормата на ал.4 обвързва действието на извършеното прехвърляне на вземания с изпълнението на това задължение – прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. Съдебната практика трайно приема, че принципът на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД допуска предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши изискуемото съобщение до длъжника. Такова упълномощаване е извършено с приложеното по делото пълномощно № 3431/ 18.06.2020г. от представляващият „*** С.А.“, клон България в полза на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Изпратеното на 09.07.2020г. уведомление до длъжника за извършената цесия не е редовно връчено на ответника, като същото е върнато от „Български пощи“ с клеймо от 29.07.2020г. като непотърсено. С връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не е връчено приложеното едва към исковата молба уведомление за цесията с приложеното пълномощно от цедента. Редовно уведомяване на ответника е извършено едва в хода на настоящото производство с връчването на 05.11.2024г. на книжата по делото, съдържащи и описаното уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Съдът приема това уведомяване за редовно на основание чл.235, ал.3 от ГПК – арг. т.1.2. от тълкувателно решение № 8/ 21.02.2019г. по тълк. д.№ 8/ 2017г. на ОСГТК на ВКС.

4

По тези съображения се налага извод за валидно прехвърляне с описания договор за цесия на изискуемите парични задължения на ответника по договора му за кредит, които на основание чл.23 от ЗПК са само в размер на дължимата неизплатена главница. Реално получената от длъжника главница по договора за кредит е в размер на 9651,41 лв., тъй като съгласно чл.1 от условията на кредита от кредитната сума – 10 000 лв. е удържана такса в размер на 348,59 лв., която на основание чл.23 от ЗПК не се дължи от ответника. Съгласно приложението към договора за цесия дължимата неплатена от ответника главница по кредитното правоотношение е в размер на 9159,63 лв., но този частен документ няма обвързваща материална доказателствена сила по отношение на длъжника. За определяне размера на непогасената главница съдът се основава на посочената от самия ищец дата на изпадане на ответника в забава – 20.10.2019г., докогато съгласно погасителния план би следвало да са погасени 21 месечни вноски на обща стойност 4948,20 лв. При приспадането на тази сума от размера на дължимата на основание чл.23 от ЗПК чиста стойност на кредита от 9651,41 лв., се формира извод за непогасена главница в размер на 4703,21 лв. Възраженията на ответника, въведени в съдебно заседание, за правени от него следващи погасителни плащания по договора за кредит в полза на цедента са неподкрепени с доказателства и не установяват по-нисък размер на задължението. Това налага извод за основателност на иска за главница до установения размер на кредитното задължение от 4703,21 лв. Предвид установеното уведомяване на ответника за извършената цесия едва в хода на настоящото производство - на 05.11.2024г., съдът приема, че това е началната дата, от която се дължи обезщетение за забава в размер на законна лихва.

При този изход от спора ответникът дължи на ищеца направените съдебни разноски, съразмерно с уважения иск. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на общо 1123,31 лв., включващи 411,65 лв. – държавна такса за заповедното производство, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 411,66 лв. – държавна такса за настоящото производство и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Съразмерно с уважения иск, за тези разноски ответникът дължи на ищеца сумата от 256,68 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

5

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Т. К. с ЕГН **********4 с настоящ адрес в ***, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК 200644029 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Т.

Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, следните парични вземания, за които по ч.гр.д. № ***/ 2024г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК : 4703,21 лв.

– непогасена главница по договор за потребителски кредит PLUS-*** от 06.12.2017г., сключен със „***“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 22.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.11.2024г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК 200644029 против Т. Т. К. с ЕГН **********4 за установяване на следните парични вземания, за които по ч.гр.д. № ***/ 2024г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК :