Решение № 179 от 02.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Х. В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Х. В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20225000500349 по описа за 2022 година

Производство по чл.267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№264108/14.04.2022 г. от В. Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5 против Решение №260044/25.03.2022г. по гр.дело №2177/20г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен искът му за солидарно осъждане на Ф.е.г. А. д.

С. Е.“ – гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а и Л. М.

М., ЕГН **********, от гр. П., ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2, чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД да заплатят общо на В.

Н. Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5, със съд. адрес: гр. П., ул. М. 3, обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания и дискомфорт, съпричинени при нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което има влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по Н.О.Х.Д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане, за разликата над сумата от 10000 лв, до пълния предявен размер от 60000 лв.

В жалбата се излагат съображение, че първоинстанционното 1 решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процедурните правила, поради което следва да се отмени, като се определи нов и справедлив размер на обезщетението.

Посочва се, че в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд неправилно е определил процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, приемайки, че съпричиняването от страна на ищеца Л., по смисъла на чл. 51 от ЗЗД, следва да бъде определено на 75 %, а ответниците са съпричинители на 25 % от справедливия за обещетяване размер.

На следващото място, в жалбата се възразява, че при формиране на становището си за размера на обещетението, първоинстанционния съд съд не е съобразил и съдебната практика, където, в подобни случаи, при съпричиняване, съдилищата са присъждали по-високи обезщетения на пострадалия. С оглед на това, се поддържа, че Окръжния съд не е преценил правилно справедливото обещетение, в това число процентното съотношение на съпричиняване на щетата и обстоятелството, че ответникът М. е започнал с едно неправомерно поведение да предизвиква и тормози ищеца.

С оглед изложеното, се иска бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, като се постановите ново решение, с което да се приеме, че искът на ищеца е основателен и доказан и като такъв да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на деликта и направените разноски по делото.

В законния срок, от ответника Л. М. Н. е подаден отговор, с който се изразява становище на неоснователност на подадената от В. Н. Л. въззивна жалба, като се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Отговор по въззивната жалба е постъпил и от ответника Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а, с който се оспорва същата. Изложени са конкретни съображения по повод наведените от въззивника доводи за наличието на съществени процесуални нарушения предвид на допусната съдебно-медицинска експертиза, отказ да бъде разпитан свидетел на ищеца, неправилна оценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, неправилно прилагане на материалния закон при определяне на размера на присъденото обезщетение.

2

В срока за отговор, от Ф.е.г. А. д.С.Е.“ – гр. П. е подадена насрещна въззивна жалба, обективиран в същия документ, срещу първоинстанционното решение в частта му, с която Ф.е.г. А. д. С. Е.“ – гр. П. е осъдена да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания и дискомфорт, съпричинени при нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което има влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане.

Оспорва се изводът на първоинстанционният съд, че следва да се ангажира отговорността на Ф.е.г. А. д. С. Е.“, тъй като учебното заведение е възложило работа на Г.Г. - учител по английски език в гимназията, а от друга страна, увреждащото деяние, извършено от ответника Л. М., установено с влязла в сила присъда, се е осъществило в час по английски, воден от Г.Г., поради което и училището носи солидарна отговорност за увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като учителката не е изпълнила задълженията си по чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). В тази връзка, се оспорва, че учителката не е поддържала дисциплината в часа по английски на нужното ниво и е допуснала размяна, както на подигравателни реплики между учениците, така и на физическа агресия между тях. Намира така направения от първоинстанционният съд правен извод за необоснован, тъй като не почива на пълна, всестранна и вътрешнологична оценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като влиза в противоречие с редица елементи от фактическа страна, за което са изложени конкретни съображения. Счита, че без установяване на виновно противоправно поведение от страна на учителя Г. или друг служител, на когото е възложена работа, което се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите, не може да възникне и основание за ангажиране на отговорността на юридическото лице ФЕГ „А. д.С.-Е.“ за обезвреда на претендираните вреди.

Ето защо, намира, че в обжалваното решение е налице неправилно прилагане на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД към хипотезата на спора, що се отнася до ФЕГ.

В законния срок, отговор по насрещната въззивна жалба не е постъпил.

3

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите срещу първоинстанционното решение доводи в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.45, ал.1 и чл.49, ал.1 от ЗЗД ЗОДОВ от В.

Н. Л. за осъждане на Л. М. М., на основание чл. 45 от ЗЗД, солидарно с ФЕГ – П., на основание чл. 49 от ЗЗД, да му заплатят сумата от 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – причинени продължително време неудобства, болки и страдания, включително и срам от настъпилата ситуация, както и лишаване за цял живот от важен орган за нормалната жизнена дейност, в резултат на причинената му телесна повреда - отстраняване на далака, ведно със законната лихва от причиняване на вредите на 20.04.2017 г., до окончателно изплащане.

Отговорността на първия ответник се ангажира, в качеството му на пряк причинител на увреждането на ищеца, на основание заложения в чл.45 ЗЗД принцип, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а на втория – като лице, възложител на работата по см. на чл.49 ЗЗД, в случая, като работодател на учителя, който е водел часа, по време на който е настъпило увреждането на ищец, за когото се твърди, че не е изпълнил задълженията си по чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО да опазва живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес.

По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че ищецът и ответника Л. М. са бивши съученици от Френската езикова гимназия /ФЕГ/ в гр.П., където през 2017 г. и двамата били в Х-ти „и“ клас. Не е спорно и се установява от събраните доказателствата също, че на 20.04.2017 г., в часа по английски език, воден от учителя Г.Г., след конфликтна ситуация между В. Л. и Л. М., при която последният нанесъл удар на ищеца в област на далака, ищецът постъпил с болки в спешното отделение на МБАЛ „П.“АД, гр.П., където по-късно било установено спукване на въпросният орган и въпреки усилията на лекарите да го спасят, далакът на ищеца бил отстранен.

В тази връзка, по делото няма спор, а и от приложеното НОХД. № 4

3985/2018 г. на РС-Пловдив, 10 н.с., се установява, че с влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019г. по същото, ответникът Л. М. М., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 20.04.2017 г., в гр. П., като непълнолетен, на като е могъл да разбира свойството й значението на деянието и да ръководи постъпките си, е причинил на В. Н. Л., ЕГН ...., тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, което съставлява престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание 1г. лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от 2г., като спрямо Л. М. през изпитателния срок на наложеното наказание е постановена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.4 НК – включване в програма за обществено въздействие - „Овладяване на гнева“.

Съгласно чл.300 ГПК, „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“ Ето защо, за настоящия съд присъдата е задължителна относно това, че на 20.04.2017 г., в гр. П., ответникът Л. М. М., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството й значението на деянието и да ръководи постъпките си, е причинил виновно на В. Н. Л., ЕГН ...., тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, което съставлява престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Това, от своя страна, изключва допустимостта да се обсъжда настъпването на телесната повреда не по вина и не от действията на ответника М..

Наличието на влязла в сила присъда обаче не е пречка да се обсъдят направените от ответника М. възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

На първо място, от страна на М. се твърди, че нападението му спрямо Л. е породено от нанесен от последния удар (шамар) по лицето на М..

Самият ищец признава, че е ударил с ръка съученика си в лицето, но поддържа, че това станало, докато бил с гръб към М., който продължавал да го дразни вербално и физически (бутал го в гърба с остър предмет и му светел с фенерче в очите), заради което, Л. замахнал с лявата си ръка, за да махне ръката на М., с която последният го „ръгал“ в ребрата, при което случайно, нецеленасочено, го ударил в лицето. Според ищеца, последното разярило М., 5 който се нахвърлил върху него с юмруци, като при един от ударите, го ударил в областта на далака.

Като свидетели, по делото са разпитаните М.Д. и Г. С. – бивши съученици на ищеца, които са били в стаята при инцидента. Никой от тях не посочва, че е възприел пряко Л. да е ударил шамар в лицето на М..

Според Св.Д., в часа по английски, Л. започнал да чете съчинението си, при което М. отправил някаква шега към него в тази връзка. Двамата седели един зад друг – Л. на първия чин, а М. – на чина зад него, като и двамата били седнали. Л. отвърнал вербално на шегите на М. по същия начин, при което учителката се обърнала и към двамата с молба да не развалят дисциплината в часа, а всеки да чете, когато му дойде реда. Според свидетелката, първо Л. замахнал към М., но без да го удари, след това М. замахнал към Л., но отново не се стигнало до удар. Според свидетелката, в опита си да избегне удара на М., В. Л. се преместил напред, при което се ударил в чина и почнал да се присвива сякаш го боли корема. Учителката гжа Г. била права до бюрото си и през цялото време ги молела да спазват дисциплината в час. Всичко се случило много бързо и повечето съученици не разбрали какво е станало

Св. С. посочва, че видял, че двамата му съученици М. ви Л. започнали да си говорят по време на часа по английски, но не си спомня точно кой към кого е посегнал и какво точно се е случило. Според свидетеля, че в края на събитията, Л. започнал да се държи за корема, в лявата страна под ребрата. Доколкото свидетеля разбрал, В. се бил ударил в ръба на чина, на който седял. Учителката седяла на бюрото си и след случилото се станала и отишла при тях, за види какво се случва.

Разпечатката съдържа 39 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5c62e03-893b-4fa8-bd44-393b6de77838