Решение № 83 от 23.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ловеч, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234300600059 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от П. И. П. със знанието и съгласието на своята майка и законен представител В. И. Х.ва – Патаринска чрез адвокат Ю. Б. от САК, в която сочи, че в о. с. з. проведено на 09. 11. 22 г. по н. ч. х. д. № 981/20 г., по описа на I-ви с-в, НО, PC - гр. Ловеч бе постановен краен съдебен акт, с който подсъдимите М. С. И. и Ц. К. Г. бяха признати за невиновни в това, че на 06.09.2020 г., около 06 часа, в гр. Ловеч на ул. „П. И.", около пресечката и с ул. „К.И.", в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на многобройни удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на доверителя ми П. И. П. са му причинили двустранен брилхематом, кръвоизлив в конюнктивата на двете очи, масивно охлузване в областта на лицето - челото, основата на носа, носната пирамида, горна и долна устни и в областта на брадата и разкъсноконтузна рана в областта на тила.

Посочва, че не споделя становището на първостепенния съд, поради което с настоящата и в срок обжалва пред Окръжен съд - Ловеч присъдата, като счита същата за неправилна и незаконосъобразна - постановена при 1 неспазване на материалноправните и процесуалноправни регламенти, в разрез с трайната съдебна практика и несъобразено с доказателствената съвкупност.

Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, като бъдат признати М. С.

И. и Ц. К. Г. за виновни в извършителство на престъпното посегателство и да бъде уважен в цялост и предявения граждански иск, да бъдат осъдени да заплатят всички направени съдебни и деловодни разноски.

Посочва, че допълнителни аргументи и подробни съображения ще бъдат изложени на по-късен етап.

В допълнение към жалбата сочи,че на 20. 01. 2023 г., в качеството й на процесуален представител на тъжителя П. И. П., и е връчен препис от мотивите към Присъда, постановена на 09. 11. 22 г. по н. ч. х. д. № 981/20 г., по описа на 1-ви с-в, НО, PC — гр. Ловеч, с която подсъдимите М. С. И. и Ц.

К. Г. били признати за невиновни в това, че на 06. 09. 20 г., около 06 часа, в гр. Ловеч на ул. „П. И.", около пресечката и с ул. „К.И.", в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на многобройни удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на доверителя й П. И. П. са му причинили двустранен брилхематом, кръвоизлив в конюнктивата на двете очи, масивно охлузване в областта на лицето - челото, основата на носа, носната пирамида, горна и долна устни и в областта на брадата и разкъсно-контузна рана в областта на тила и последващо посттравматично стресово разстройство, като приема извършителството за недоказано, поради което и на основание чл.

320, ал. 4 от НПК представя и моли ЛОС да приеме настоящото допълнение към депозираната въззивна жалба.

Счита,че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, като постановена при неспазване на процесуалноправните и материалноправни регламенти, в противоречие с трайната съдебна практика и несъобразена с доказателствената съвкупност по следните съображения:

На първо място,сочи,че в рамките на съдебното следствие пред първостепенният съд не било допуснато събиране на следните доказателства 1/изготвяне на СППЕ и 2/разпит на свидетел - относно установяване извършителство на деянието от страна на двамата подсъдими, които имат пряко отношение към а на доказване, доколкото:

1/По повод исканото изготвяне на СПП следва да се отбележи, че в рамките на процеса - за наличното посттравматично стресово разстройство на пострадалият П. са събрани, както гласни (показанията на св. Ив. Г.), така и 2 писмени доказателства (становище на д-р М. Станчев), които обаче не могат да заместят изготвянето на

СППЕ в производството пред първоинстанционният съд, явявайки се доказателства и доказателствени средства с различна стойност и характеристика.;

2/Неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с трайната съдебна практика се явява и недопускането до разпит на св. Н. М. П. (протоколно Определение от 08. 06. 22 г. и 14. 07. 22 г.).Сочи,че не споделя мотивите, изложени от съда в тази насока, вкл. и цитираното в с. з. Решение на ВКС, доколкото същите противоречат не само на трайната съдебна практика, както посочих по-горе, част от която са РЕШЕНИЕ № 273/10. 04. 19 г. по н. д. № 800/18 г. на 1-во НО, НК на ВКС, РЕШЕНИЕ № 8/04. 04. 18 г. по н. д.. № 1249/17 г. на 3-то НО, НК на ВКС, РЕШЕНИЕ № 449/28. 01. 16 г. по н. д. № 1208/15 г. на 1-во НО, НК на ВКС, РЕШЕНИЕ № 111/28. 05. 15 г. по н. д. № 1938/14 г. на 1-во НО, НК на ВКС, РЕШЕНИЕ № 12/21. 04. 15 г. по н. д. № 1898/14 г. на 3-то НО, НК на ВКС, но и на мотивите изложени в цитираните решения на Върховния съд. Още повече, когато няма преки свидетели на престъпното деяние, както е в настоящият случай, следва да бъдат допуснати и събрани всички относими доказателства - с оглед приоритета на принципа за дирене на обективната истина. На това основание, в доказателствената съвкупност в наказателния процес имат място и значимост не само преките, а и косвени доказателства, както и производните такива.

В този смисъл, отказът на първоинстанционният съд за привнасянето на тези данни в доказателствената съвкупност се явява неоснователен и в противоречие на процедурните правила за пълно и всестранно обследване на казуса, с който съда е сезиран.

На второ място, неправилно е преценена наличната по делото доказателствена съвкупност, доколкото в мотивите на съда не е обсъдена взаимовръзката между наличните доказателства и дали кореспондират в своята съвкупност с механизма на извършеното деяние, както се твърди в депозираната тъжба. В приобщената към делото преписка на РП - Ловеч са и иззетите записи от видеокамери - предмет на изготвените и приети по делото СТЕ-зи и обясненията на двамата подсъдими - предмет на изготвената и приета по делото СТЕ-за. Обясненията на подсъдимите са подробни, логично последователни и идентични относно причината и начина на извършване на деянието. От значение за изясняване на обективната истина обаче е и факта, 3 че описаните от извършителите действия, вкл. и последователността на действията им напълно се потвърждават от кадрите на видеозаписите предмет на приетите по делото СТЕ. Именно тази взаимовръзка неправилно е игнорирана от разглеждащият първоинстанционен съдебен състав.

Прави доказателствени искания като моли, в производството пред въззивната инстанция да бъде допуснато изготвянето на СППЕ, вещото лице/а по която, след запознаване с материалите по делото и разпит на В. И. Х. и П.

И. П. да отговори/ят на следните въпроси: Настъпили ли са увреждания на психиката на П. Ив. П. следствие на нанесеният побой и трайни ли са те по своя характер?

Моли на основанията изложени по-горе и съгл. цитираните решения на ВКС да бъде допуснат до разпит, като свидетел Н. М. П., провел беседа с подсъдимите в хода на извършената предварителна проверка.Моли ЛОС, да отмените ПРИСЪДА, постановена на 09. 11. 2022 г. по НЧХД № 981/2020 г. по описа на Районен съд - Ловеч, като признае подсъдимите М. С. И. и Ц. К.

Г. за виновни в извършителство на престъпното посегателство, както и да уважи в цялост предявения граждански иск и ги осъди да заплатят всички направени съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание и при даване на ход на делото по същество повереника на въззивника адвокат Ю. Б. /повереника/ счита, че от всички събрани доказателства безспорно се доказва извършеното от двамата подсъдими престъпно посегателство срещу П. П.. Съгласно приетата в рамките на първоинстанционното производство съдебно-графична експертиза, обясненията дадени от подсъдимите на 09.09.2020 г., находящи се съответно на л. 54 и л. 56 от делото, са изписани от И. и Г., както са техни и положените подписи.Сочи,че при анализ на съдържанието, обяснението на двамата подсъдими са логично последователни, подробни и идентични относно причината и начина на извършване на деянието. Описаните в обяснението действия се потвърждават от кадрите на видеозаписите, предмет на изготвяне и приети в рамките на двуинстанционното производство, становища на вещи лица Боджакова и Й.. На кадрите, които били възприети и от настоящия съдебен състав, ясно се вижда, че на процесната дата и място две лица нанасят удари с ръце и крака на доверителя й П.. При паралелен анализ на данните, налични в обясненията на подсъдимите от 09.09.2020 г., и кадрите от видеозаписите се установява безспорно аналогичен механизъм на 4 извършване, а именно подсъдимия И. нанася удар с ръка в тила на П. П., от който удар П. пада на земята. И. продължава да нанася безразборно удари с ръце и крака на П., като Г. се присъединява към действието почти веднага след нанасянето на първия удар от И.. Двамата продължават да нанасят удари с ръце и крака на П., като посегателството е двукратно, с прекъсване за определен период от време, който факт следва да се съобрази при преценка обществената опасност както на деянието, така и на извършителите. В обясненията си, на л. 54 от делото, подсъдимия И. заявява „…бях доста пийнал и бях ядосан, че и мен ме удариха без причина…“, а от обясненията на Г. е видно, че И. му е споделил как е бил бит от лица от ромски произход непосредствено преди случая и двамата се уговарят да се видят и се виждат именно, за да търсят и да набият тези роми. По тази причина Г. решава, че лицето, което И. напада и на което започва да нанася удари е от ромите били И. преди това. По тази причина се включва в побоя. Това се потвърждава от показанията на свидетеля П., провел незабавните оперативни издирвателни мероприятия, който в разпита си пред ЛОС е заявил, че доколкото си спомня далите обяснения лица казали, че са нанесли и побоя, защото преди това група роми са били единия от тях. Всичко това доказва, че подсъдимите са действали с предварително информиран умисъл, да търсят да бият, което законът не допуска, а още по-фрапиращ е фактът, че между пострадалото лице и И. не е имало никакви конфликти. За този факт са налични депозираните пред първоинстанционния съд свидетелски показания на свидетеля И.Г. И.. Същият, след разговор с П., се обажда на свой приятел, който работи в заведението, където тримата са били заедно преди това. Който разговор установява, че действително, както П. е казал, че през вечерта в това заведение не е имало никакви конфликти. Този телефонен разговор е възприет лично от свидетелката Патаринска, съдържанието, на който Патаринска обективира в разпита си пред настоящия съдебен състав.

В този смисъл нанесеният на П. побой е непровокиран и безпричинен, поради което считам, че в настоящият случай е налице нанасяне на множество леки телесни увреждания по хулигански подбуди. Като увреждането е осъществено два пъти последователно.

В следствие на побоя на П. са причинени множество физиологични, травматологични увреждания, хематоми на горни и долни клепачи и на двете очи, които притварят очните цепки, с кръвоизливи в конюнктивите, в което е 5 вътреочното кръвонасядане. Разкъсноконтузна рана с дължина 2 см в областта на тила, масивни охлузвания на кожата почти по цялото лице, включително в областта на челото и основата на носа, носната пирамида, устните и брадичката.

Видно от приетите по делото съдебно-медицински експертизи тези увреждания се отразяват негативно и на емоционалното състояние на П., което е наложило провеждане на психологични консултации и терапии за период от 24.09.2020 г. до 14.01.2021 г., това се доказва както със свидетелски показания, така и с експертно становище.

Счита, че от наличните по делото доказателства, при преценка с тяхната съвкупност, безспорно се установява както умишленото извършителство на инкреминираното деянието от страна на двамата подсъдими. Така и причинените на П. болки и страдания за период от почти 4 месеца, това са не само физическите травми и не само емоционалните такива, повишеното ниво на стрес в съня, безсъние, кошмари, временна характеропатия, интровертност, повишено ниво на контактност, емоционална нервност. Това е и да живееш с усещането, че някой си е позволи да постъпи по такъв начин, да живееш със съзнанието на безправност, грубо незачитане на закона и на гарантираните права, извън всякакви норми на етиката и морала. Това е недопустимо, както от етична и морална гледна точка, така и от императивите на закона.