Акт № 325 от 27.02.2023, съд
- Дело
- 2109/2022
- Подписан
- 27.02.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 325 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110102109 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. Г. против ЗК „Л. И.” АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 12 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 19.1.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната претенция – 18.2.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че на 19.1.2022 г., около 10:35 часа, в гр. Лясковец на кръстовище между ул. „Васил Левски“ и ул. „Ивайло“ е настъпило ПТП между л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ и л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** ВС, както и че в резултат на произшествието е претърпяла увреждане на здравето, изразяващо се в настъпило мозъчно сътресение, съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области на тялото, оток двустранно и отзад на шията, дифузен, с изразена палпаторна болка и ограничен обем на движение, хематом на дясно рамо, минаващ косо към гърдите и левия хълбок, получен от поставения предпазен колан и пр. Заявява, че след ПТП изпитвала силни болки в кръста и краката, схващане на мускулите, главоболие, гадене, световъртеж и безсъние, които оплаквания продължават и до днес, както и че е изживяла силна уплаха, която и към настоящия момент не е отшумяла. Сочи, че вина за произшествието има водачът на л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ, чиято „Гражданска отговорност” е била застрахована при ответното дружество, както и че до последното е била отправена претенция за заплащане на обезщетение, по която липсва плащане.
Ответникът не спори наличието на валидна застраховка „Гражданска 1 отговорност” за л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ към датата на проценото ПТП.
Оспорва обаче твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на застрахования при него лек автомобил, че в резултат на същото са настъпили описаните в исковата молба увреждания, в това число, че и към момента ищцата все още не се е възстановила от получените травми, както и че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените увреждания. Оспорва размера на претенцията, считайки същия за изключително завишен и несъобразен с принципа за справедливост, твърденията на ищцата относно продължителността на възстановителния период и относно интензитета и проявлението на уврежданията.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен e осъдителeн иск с правно основание по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че на 19.1.2022 г., около 10:35 часа, в гр. Лясковец на кръстовище между ул. „Васил Левски“ и ул. „Ивайло“ е настъпило ПТП между л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** ВС, управляван от Бойко В. Ц., и л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ, управляван от А. С. А.. Установява се също, че при настъпване на ПТП ищцата е била пътник в л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ.
Не е спорно още, че към датата на процесното ПТП за л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ при ответното дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/19.1.2022 г., според който вината за произшествието е на водача на л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ, който е предприел завиване наляво, без да пропусне насрещно движещия се по път с предимство л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** ВС, в резултат на което последвал удар между двете превозни средства.
Във връзка с настъпилото ПТП срещу водача на л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ е издаден АУАН за нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
От заключението по допуснатата комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза в неговата автотехническа част се установява, че причината за процесното ПТП е неправилната маневра (завой на ляво) от водача на л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ. Вещото лице посочило, че при движение със скорост от около 37 км/ч водачът на л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ е извършил технически неправилна маневра (завой на ляво), като не е пропуснал насрещно движещия се със скорост от около 35 км/ч л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** ВС.
2
Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в заключението по допуснатата комплексна експертиза, съдът намира за установено, че причината за настъпилото ПТП са именно действията водача на автомобила, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, който управлявайки л. а.
„Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ е извършил технически неправилна маневра (завой на ляво), като не е пропуснал насрещно движещия се л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** ВС, в резултат на което е настъпил удар между двете превозни средства.
Видът и размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди се установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключенията по допуснатата комплексна и психиатрична експертиза.
От представения лист за преглед на пациент се установява, че около час след процесното ПТП ищцата е посетила ЦСМП, гр. Велико Търново с оплаквания от главоболие. На същата е извършен преглед, като са назначени компютърна томография на глава и графия на бял дроб и е поставена диагноза „мозъчно сътресение“.
На 21.1.2022 г. ищцата е посетила хирург, който е извършил преглед и на същата дата е изготвил съдебномедицинско свидетелство, според което са установени следните телесни увреждания: оток двустранно и отзад на шията, дифузен, с изразена палпаторна болка и ограничен обем на движение; хематом на дясното рамо, минаващ косо по гърдите и левия хълбок с правоъгълна форма и размери около 25/6 см.; хематом под пъпа с размери около 15/5 см., разположен хоризонтално; умерено изразен оток на двете китки с ограничен обем на движение; оток и хематом на дясното бедро странично с размери около 6/10 см.; оток и хематом на дясното коляно отпред с диаметър около 5 см.
Впоследствие на 25.1.2022 г. ищцата е посетила ендокринолог, пред когото се е оплакала от засилващи се последните дни болки в кръста и отоци по краката.
На 31.1.2022 г. ищцата е посетила и невролог, пред който се е оплакала от силни болки в кръста и в левия крак, придружени със схващане на мускулите, както и от главоболие, което се е усилило след претърпяното ПТП. При прегледа на ищцата е предписана медикаментозна терапия.
На 10.5.2022 г. ищцата е посетила личния си лекар в гр. Плевен, който й е предписал обезболяващи медикаменти.
На 6.6.2022 г. ищцата е посетила психиатър, пред който се е оплакала от появили се след ПТП главоболие, гадене, световъртеж, безсъние, напрегнатост и раздразнителност. При прегледа е предписана медикаментозна терапия.
На 17.9.2022 г. ищцата е посетила психолог, като на същата са били извършени няколко теста, включително такъв, според резултата от който В. Г. е била в тежка депресия.
3
На 6.10.2022 г. и на 3.11.2022 г. са последвали нови посещения на психиатър, при които е предписана медикаментозна терапия, включваща прием на антидепресант и на успокоителен медикамент, като на 3.11.2022 г. е извършен и преглед от кардиолог, който също е предписал медикаментозна терапия.
В показанията си св. Тихомир Любенов, живеещ на съпружески начала с ищцата, заявява, че мозъчното сътресение при ищцата е било съпроводено със силни болки в главата, гадене, повръщане, световъртеж и загуба на апетит, в резултат на което около три седмици след катастрофата същата е почивала на легло. Твърди, че малко след инцидента ищцата е започнала да получава и паник атаки, изразяващи се в силно безпокойство, тревожност и безсъние, което пък я е принудило да напусне работата си.
Сочи, че двамата са планирали да имат общо дете, но след инцидента ищцата е изгубила желание за интимност, а и е започнала да приема медикаменти, които могат да увредят плода. Заявява, че физическите болки са отшумели след около 2-3 месеца, но и че в момента някои от тях (в кръста и в гръбначния стълб) все още намират проявление. Споделя, че ищцата е започнала да се страхува да излиза сама и да пътува с такси, че е изгубила много от приятелите си, защото е станала некомуникативна и се е затворила в себе си.
В показанията си св. Миглена Минчева – приятелка на ищцата, заявява, че след катастрофата ищцата се е затворила в себе си и не контактувала с никого.
Споделя, че при инцидента двамата с приятеля й са планирали да имат дете, но с оглед предписаната й терапия това няма да е добре за детето, тъй като лекарствата могат да увредят плода.
Според заключението по комплексната експертиза в нейната съдебно-медицинска част в резултат от настъпилото ПТП на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания. Вещото лице е посочило е, че нормалният срок за лечение и възстановяване от настъпилото мозъчно сътресение е около 2 месеца, а за останалите травми – около 20 дни. Заключва, че по делото няма медицински данни за невъзстановени телесни увреждания и/или настъпили късни усложнения, като допълва, че понастоящем ищцата приема обезболяващи при нужда по нейни данни за предходни главоболия и болки в поясната област при физически натоварвания и промяна в климата.
В съдебно заседание вещото лице съдебен медик допълва, че по делото са налице писмени данни за наличие на травми по гърдите и корема на ищцата, които са характерни при действието на поставен предпазен колан.
Според заключението по психиатричната експертиза вследствие на процесното ПТП ищцата е развила краткотрайно невротично състояние (остра стресова реакция), а като последващо състояние, възникнало в периода на адаптация към последиците от стресогенното събитие, е получила разстройство в адаптацията, протрахирана 4 депресивна реакция и паническо разстройство. Сочи се, че въпросното състояние се изразява в потиснатост, тревожност, затруднение при ежедневните дейности и чувство за невъзможност за справяне със ситуацията. Вещото лице е посочило, че ищцата рязко е променила начина си на живот, като се е затворила в себе си и често е изпадала в паника, както и че това депресивно състояние е нарушило социалното й функциониране. Сочи, че ищцата продължава да преживява емоционално обстоятелствата около инцидента, макар й по-слабо, както и че при освидетелстването същата е споделила, че вследствие проведеното лечение честота на паническите кризи е намаляла и тези кризи са по-кратки по продължителност. Заключено е, че продължителността на възстановителния период е около година, като симптомите постепенно отслабват, а предприетите мерки за лечение, в това число приемът на поддържаща терапия с антидепресанти и успокоителни медикаменти, са адекватни.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД счита, че претендираната сума от 12 000.00 лева се явява справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди. В тази връзка съдът съобразява ангажираните писмени и гласни доказателства, заключението по допуснатата комплексна експертиза в нейната съдебномедицинска част, както и заключението по психиатричната експертиза. От така посочените доказателства се установява, че освен описаните отоци и хематоми, част от които са били съпроводени с болка, а друга част – и с ограничен обем на движенията, в резултат на инцидента ищцата е получила мозъчно сътресение, чиито срок за възстановяване е около 2 месеца. В случая обаче, следва да бъдат отчетени не само физическите наранявания, но и негативното отражение на инцидента върху психиката на ищцата, което отражение несъмнено е било налице и което се установява по безспорен начин от представената медицинска документация, от показанията на разпитаните свидетели и от заключението на психиатричната експертиза. В този ред на мисли, съдът приема за установено от ангажираните доказателства, че в случая освен изпитаната уплаха в резултат от претърпяното ПТП, като напълно естествена човешка реакция, която е квалифицирана от вещото лице психиатър като остра стресова реакция, при ищцата се е отключило и последващо състояние, а именно - разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция и паническо разстройство. Именно проявленията на това последващо състояние – чувство на потиснатост, тревожност, затруднение при ежедневните дейности и чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, е довело до там, че ищцата е променила значително начина си на живот, като се е затворила в себе си и е спряла да общува с много от приятелите си, страхувала се е да излиза сама и често е изпадала в паника, което в крайна сметка е довело и до напускане на работата й. С оглед на горното, съдът приема, че отражението на инцидента върху психиката на ищцата е със 5 значителен интензитет и с относително голяма продължителност (около година), макар емоционалното преживяване на обстоятелствата около същия вече да е по-слабо, тъй като предприетите мерки за лечение очевидно са били адекватни. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и икономическата обстановка в страна към датата на настъпване на инцидента и най-вече нарастващия темп на инфлацията, при която паричните средства все по-бързо започват да се обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размерите на присъжданите обезщетения.