Определение № 258 от 18.05.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. В., 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500223 по описа за 2026 година

Производството е по Чл.248 ал.3 ГПК.

С Определение № 63/16.02.2026 г ., постановено по гр. д .№ 285/2025 г. по описа на Районен съд- Б. е оставено без уважение искането на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 за изменение на Решение № 109/03.09.2025 г. по гр. д. № 285/2025 г. в частта му за разноските - да бъдат оставени в тежест на ищеца Б. З. Д. с ЕГН ********** .

Изменено е Решение № 109/03.09.2025 г. по гр. д. № 285/2025 г. на Районен съд- Б. в частта му относно разноските така :

„ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на Б. З. Д. с ЕГН ********** направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500.00 лв., като в разликата до претендирания размер от 2 000.00 лв. отхвърля искането като неоснователно“ .

Срещу определението е подадена частна жалба от „ЕОС Матрикс” ЕАД ЕИК: 208597211 /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД/, представлявано от Т.И.В., в качеството си на Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт М.М. със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. София 1766, район „Младост", ж.к. „Младост 4", ул. „Бизнес Парк София" № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 .

1

Твърди се ,че процесното определение е неправилно, като се моли да бъде съобразено следното:

Съгласно Определение №474/07.11.2019 на ВКС по гр. д №3063/2019 г. на IV г. о., ГК ответникът може да удовлетвори интереса на ищеца като признае вземането. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл и Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д № 4317/2018 г., IV г. о.

В настоящия случай, с депозирания отговор на исковата молба била призната основателността на предявения срещу дружеството иск.

Счита, че е налице и втората кумулативна предпоставка съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не само е признал за основателен иска в срока за отговор на исковата молба, но и с поведението не е дал повод за завеждане на делото.

Това било така, тъй като липсвало висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда.

Самият ищец в депозираната искова молба посочвал, че срещу него не са предприети каквито и да е действия по принудително изпълнение. Следвало да се уточни, че образуваното изпълнително дело № 31/2011 г. по описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към РС- Б., както се установило в производството, е прекратено още на 13.03.2017 г., както и че след прекратяването на делото не са били предприети последващи действия по принудително изпълнение.

Ищецът безспорно имал интерес да установи действителното правно положение в отношенията си с ответника, но право на разноски би имал само ако предприетата от него съдебна защита е била необходима не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за защита, а и когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на вземанията. В този смисъл се сочи Определение № 4201/10.05.2022 г. по ч. гр. д. N2 4309/2022 г. на СГС, 6 състав.

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително производство, нито заедно, нито поотделно ,се явявали обвързващи и самодостатъчни за 2 преценката на съда дал ли е ответникът повод за завеждане на иск по реда на чл. 439 ГПК. В този смисъл се сочи Определение № 744/18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на ВКС. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдавало на активното поведение на ответника като кредитор и взискател на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславяло обратния резултат. Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело били от значение и се вземали предвид от съда при преценка доколкото засвидетелствали активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане.

В смисъла на горното се сочи и Определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 477/2023 г.IV г. о., ГК, с което не е допуснато касационно обжалване определението на въззивната инстанция поради направено признание на иска от ответника и констатирани обстоятелства, които да доведат до извод, че с поведението си ответникът не е дал повод на ищците да предявят иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземането поради погасяването му по давност.

Съгласно Определение № 18072/26.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 10294/2025 г. по описа на СГС бил разгледан аналогичен на процесния случай, при който съдът е мотивирал, че само на база изпълнителен лист в полза на кредитора не можело да се направи преценка дали е даден повод за завеждане на делото. В същото било кредитирано бездействието на частния правоприемник на прехвърленото вземане, като след цедираното на същото не били предприети изпълнителни действия, които да засегнат материалната сфера на длъжника, както и че след прекратяване на делото на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК с действията си кредиторът не бил показал по никакъв начин, че има намерение да образува ново изпълнително дело.

В настоящия случай, „ЕОС Матрикс" ЕАД /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД/ не било дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на настоящия иск. В тази насока свидетелствал фактът, че след прекратяването на изпълнително дело № 31/2011 г. по описа на държавна съдебна-изпълнителна служба към РС- Б. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 3 още през 2017 г. не са били предприети последващи действия, които да накърнят правата на длъжника по изпълнителното дело, било чрез депозиране на последващи молби за действия, било чрез депозирането на молба за образуване на ново изпълнително производство. Кредиторът чрез процесуалното си поведение бил показал, че се е дезинтересирал от последващи действия по отношение на задължение лица.

Не на последно място, не можело да се квалифицира като повод за предявяване на иск изпратения до задълженото лице отговор на постъпило писмо с вх. № СТМТ/2025/02/00028. В същия не се съдържали изявления за предприемане на действия, с които да бъдат засегнати или застрашени правата на задълженото лице. Напротив, посочена била информация за съществуващото задължение, както и възможността за доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните. Липсвали последващи изявления, с които длъжникът да се е позовал, че не дължи поради настъпила давност или поради други новонастъпили факти.

Във връзка с горното следвало да се отбележи Определение № 2133/18.08.2025 г. по в. ч. гр. д. N2 2135/2025 г. по описа на Апелативен съд София, 5-ти търговски, както и цитираната в същото константна практика на ВКС, според която извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, както и счетоводното отчитане на вземането от кредитора, чрез което може да се отрази евентуално последващо доброволно плащане, което би било надлежно (чл. 118 ЗЗД), не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. При всеки конкретен случай преценката за освобождаване на ответника кредитор от отговорност за разноски съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК зависела от правомерността на неговото поведение. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не били неправомерни, нито обуславяли необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск.

4

В смисъла на гореизложеното били Определение N2 3234/16.12.2024 г. по в. ч. гр. д. N2 3155/2024 г. по описа на Апелативен съд София, 3-ти търговски и Определение N2 763/22.03.2024 г. по в. ч. гр. д. N2 603/2024 г. по описа на Апелативен съд София, 3-ти търговски.

В допълнение, в константната и последователна съдебна практика било възприето становището, че не може да се очаква кредиторът да прилага служебно давността в отношенията със своите контрахенти. Както било застъпено и в Решение N2 1603/19.11.2024 г. по т. д. 74/2024 г. по описа на СГС, ТО 6-20, ако след отправяне на извънсъдебно възражение за давност, ответникът предприеме действия по принудително изпълнение, същият ще се яви причина за предявяване на отрицателния установителен иск, съответно ще трябва да понесе отговорността за разноските по воденето му. И обратно ако след изтичане на давността кредиторът не извършва активни действия по реализиране на правата си, то нему не можели да се възложат разноските на ищеца, избрал (без да е юридически необходимо) да се защити направо по съдебен ред. Това важало и в случаите, когато е било образувано изпълнително дело, но същото е прекратено (вкл. поради перемпция), а след прекратяването му кредиторът не е предприел нови действия по удовлетворяването си.

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени обжалваното Определение № 63/16.02.2026 г., постановено по гр. д. № 285/2025 г. по описа на РС -Б., с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК относно освобождаване на ответника от отговорността за разноски предвид направеното признание на иска с отговора на исковата молба, както и предвид, че частният жалбоподател чрез процесуалното си и извънпроцесуално поведение не е дал повод за образуване на делото.

В случай, че се оставят разноските в тежест частния жалбоподател ,се иска да се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева, тъй като същото било прекомерно съобразно ниската правна и фактическа сложност на делото.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд бил редуцирал присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца от 2000,00 лева на 1500,00 лева, като бил изложил, че същото е съобразено с предвидения минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за 5 адвокатска работа, както и предвид правната и фактическа сложност на делото, без да са изложени конкретни мотиви в тази на насока.

В практиката на СЕС, обективирана в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г., която е задължителна за националните съдилища на държавите членки на ЕС, били дадени принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 било изяснено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично било посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установявало, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следвало да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налагал на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следвало да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС била уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5c51d64-665a-4607-a138-544d0bd69cb9