Решение № 146 от 13.11.2015, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 146, гр.Пазарджик,

13.11.2015 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря К.К., като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА търг. дело №78 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от Н.Д.К., с ЕГН ********** ***, носител на правата и задълженията, придобити от собственост на ЕТ „АТМ-Атанас Спасов – Н.К.“, ЕИК ********* – заличен против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Оборище, ул.“Московска“ №19, представлявана съвместно от двама от изпълнителните директори В.М. – Председател на УС и Главен изпълнителен директор, Д.М. – член на УС и Изпълнителен директор, Ю.Г. – член на УС и изпълнителен директор, Д.Н. – член на УС и изпълнителен директор, в която ищцата твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист от 01.11.2005 год. по гр. дело №1627/2005 год. по описа на РС-Пазарджик. Било образувано изпълнително дело, което последователно преминало през няколко съдебни изпълнители, като с последен №20118200400175 по описа на ЧСИ Т.Л., рег.№820 било прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

Твърди, че ответникът образувал ново изп. дело под №20158870400055 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№887. Ищцата получила покана за доброволно изпълнение на 06.04.2015 год. за дължима сума от 120 044,71 лева, представляваща 64 260,59 лева - главница със законна лихва в размер на 589,64 лева за периода 12.03.2015г.-14.04.2015г.; 48 461,02 лева – неолихвяеми вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н.; 6 733,46 лева – такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.04.2015 год. по изп. дело №20158870400055 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. №887, с район на действие

ОС-гр.Пазарджик, ул.“Ал. Стамболийски“ 41, ет.2, офис 6, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005 год. по гр.дело №1627/2005 год. по описа на РС-Пазарджик. Твърди, че задължението по процесния изпълнителен лист представлява неиздължена главница от 64260,59 лева – парично задължение, произтичащо от Извлечение на сметка от 16.09.2005 год. относно задължение към Банка ДСК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2005 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото 1285,21 лева. Твърди, че по молба на кредитора „Банка ДСК“ на 03.11.2005 год. било образувано изп. дело №243/2005 год. по описа на СИС при Пазарджишки районен съд. Делото е продължено на основание чл.427 от ГПК с нов номер изп. дело №20067500400154 по описа на ЧСИ Н.Т., рег. №750, което е продължено на основание чл.31-35 от ЗЧСИ с нов номер изп. дело №20118200400175/2011 год. по описа на ЧСИ Т.Л., рег. №820, с район на действие ОС-Пловдив. Твърди, че след образуване на изп. дело 20067500400154 на ЧСИ Н.Т. по него са предприемани редица изпълнителни действия. На 19.12.2007 год. ищцата внесла по делото 1445,00 лева. Извършена е продан на недвижим имот и движими вещи на търговеца. Изготвено е Постановление за възлагане на недвижим имот, собственост на длъжника, закупен на публична продан от 24.07.2008 год., влязло в законна сила на 09.10.2008 год. Внесена е от купувача сумата от 36240 лева /на 18.07.2008 год., задатък – 3010,00 лева и на 25.07.2008 год. - доплащане 33230,00 лева/. Така, че от търсената от изпълнителния лист сума следва да се приспадне внесената по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н.Т..

Сочи, че на 14.09.2009 год. е подписала споразумение със съдебния изпълнител. От тази дата в двугодишен срок не е извършвано никакво изпълнително действие, т.е. до 14.09.2011 год. На 20.12.2011 год., взискателят, с писмена молба, е поискал по изпълнително дело 20118200400175 по описа на ЧСИ Т.Л. пререгистрация на длъжника. Такова искане е направено от ЧСИ и изпратено до Службата по вписванията, но фирмата била заличена. Твърди, че в продължение на две години, който срок е преклузивен, съгласно чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, когато не се извършват никакви изпълнителни действия по събиране на дълга, това дело се прекратява по силата на закона. След прекратяването на изпълнителното дело по изпълнителния лист започва да тече нов петгодишен давностен срок. Ако от момента на прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона изтекат 5 години, изпълнителният лист се погасява по давност и въз основа на този изпълнителен лист вече не могат да се предприемат действия по принудително изпълнение срущу длъжника. Твърди, че с Постановление от 29.10.2014 год. ЧСИ Т.Л., на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК прекратява изп. дело №20118200400175/2011 год., което постановление има констативен характер. Твърди, че взискателят е изтеглил изпълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело 20158870400055 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. №887 по същия изпълнителен лист от 01.11.2005 год. и за същите вземания, без дори да приспадне сумата от 37685,00 лева, които са изплатени по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н.Т., описани по-горе. Твърди, че горепосоченото ново изпълнително дело е образувано след изтичане на 5-годишен давностен срок от последното изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело №20118200400175 от ЧСИ Луков. По новото изпълнително дело 20158870400055 получила на 06.04.2015 год. покана за доброволно изпълнение изх.№2874/31.03.2015 год., което й дава правното основание за завеждане на настоящия отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1, във връзка с чл.124 от ГПК, с позоваване на изтекла погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист и образуваните по него изпълнителни дела, в т.ч. и по последното изпълнително дело №20158870400055 по описа на ЧСИ Д.Д. рег. №887. Следователно от

14.09.2009 год. до 20.12.2011 год., когато е подадена молба от взискателя, е налице по-дълъг от двегодишен период на бездействие на взискателя, което е основание по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. С настъпването на това основание, изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона, като постановлението, което съдия-изпълнителят следва да издаде в такива случаи, не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение, а има само констативен характер. Сочи, че двегодишният законов срок по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен и в разглеждания случай с изтичането му през месец септември 2011 год. изпълнителното производство се прекратява автоматично по право, независимо от наличието или липсата на искане за прекратяване и на предприети последващи принудителни действия. Законодателят е предвидил при бездействие на взискателя за същия срок от две години – същата санкция, а именно прекратяване на изпълнителното производство. Последното е прекратено през месец септември 2011 год., а не на 29.10.2014 год. когато е издадено постановление на ЧСИ Т.Л. рег.

№820, с район на действие Пазараджишки Окръжен съд за прекратяване на изп. дело №20118200400175 на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че след месец септември 2009 год. всякакви принудителни действия по прекратеното изп. дело са недопустими и нямат никакво правно действие, включително и изготвянето и изпращането от ЧСИ на искане до Службата по вписванията за пререгистрация на дъжника. Сочи, че съдебната практика е категорична, че прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, поради което и постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие. Препращането на изпълнителните дела и образуването им под нови номера не могат да се считат за предприети действия за принудително изпълнение по смисъла на закона с оглед прекъсване на давността.

Ищцата твърди, че ако все пак не е настъпила погасителната давност, то тя не дължи сумата от 37685,00 лева от общия дълг към 14.09.2009 год., както и посочените по новото изп. дело лихви за повече от 3 години назад, които са погасени по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, поради изтичане на петгодишна погасителна давност от 14.09.2009 год. – датата на извършване на последното изпълнително действие по изп. дело №20118200400175 по описа на ЧСИ Т.Л., рег. №820 от 12.03.2015 год., образуване на второто изп. дело №20158870400055 по описа на ЧСИ Д.Д. рег. №887, с район на действие

ОС-гр.Пазарджик, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005 год. по гр.дело №1627/2005 год. по описа на РС-Пазарджик, че ищцата Н.Д.К. не дължи на ответника „БАНКА ДСКА“ ЕАД сумата от 120044,71 лева, представляваща 64260,59 лева - главница със законна лихва в размер на 589,64 лева за периода 12.03.2015г.-14.04.2015г.; 48461,02 лева – неолихвяеми вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н.; 6733,46 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.04.2015 год. , както и да осъди ответника да й заплати деловодните разноски.

Алтернативно моли съда, ако приеме, че не е налице изтекла пет годишна погасителна давност, да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 36240 лева, представляваща изплатена част от главницата от 64260,59 лева по изпълнителен лист от 01.11.2005 год., издаден по гр. дело №1627/2005 год. от продажба на недвижим имот и движими вещи на 05.08.2008 год., собственост на длъжника; законна лихва върху главницата по изпълнителния лист от 16.09.2005 год. - молбата за издаване на изпълнителния лист до 12.03.2012 год., поради изтекла давност; законна лихва за периода от 12.03.2015 год. – 14.04.2015 год. върху главница над 28020,59 лева до размера на 64260,59 лева или върху сумата 36340 лева, която лихва е в размер на 343,55 лева; Сумата от 48461,02 лева – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./; сумата от 6733,46 лева – такси по тарифата към ЗЧСИ, изчислена върху цялата сума по изпълнителния лист към 14.04.2015 год., дължими по изп. дело №20158870400055 по описа на ЧСИ Д.Д. рег. №887, с район на действие ОС-гр.Пазарджик, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005 год. по гр.дело №1627/2005 год. по описа на РС-Пазарджик, както и да осъди ответника да й заплати деловодните разноски.

Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника. Не е взето становище по исковите претенции и не са ангажирани доказателства.

Писмен отговор от ответника е постъпил по делото след изтичането на законовия двуседмичен срок по чл.367 ал.1 от ГПК. Изразено е становище по съществото на спора и е направено искане за отхвърляне изцяло на претенциите на ищцата.

Исковата молба се поддържа изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от пълномощника на ищцата. Заявява, че не претендира разноски по делото. Подробни съображения по съществото на правния спор излага в представените и приети по делото писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Сочи, че сумата в размер на 36120 лева с ДДС е постъпила по изпълнителното дело от проданта, като от тях към банката-взискател са изплатени 26750 лева, което плащане ответникът има осчетоводено. Доводи по същество излага в приложената писмена защита.

Районният съд, като взе предвид твърденията на ищцата и становището на ответника и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложените писмени доказателства е, че с Определение от 20.10.2005 год., постановено по гр.дело №1627/2005 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, на основание чл.237 ал.1, „в“ от ГПК /отм./ и чл.242 ал.1 от ГПК /отм./ е осъден ЕТ „АТМ-Атанас Спасов – Н.К.“- с.Хаджиево, представляван от Н.Д.К., с ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София сумата от 64260,59 лева главница - парично задължение, произтичащо от Извлечение от сметка от 16.09.2005 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист – 16.09.2005 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 1285,21 лева.