Решение № 560 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100508745 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 8818 от 29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 33411/2022 г., по описа на СРС, 82-ри състав, са отхвърлени предявените от Р. Л. М. срещу „ЕОС М.“ ЕООД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата в размер на 20377,04 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, както и сумата в размер на 1127,04 лева, представляваща договорна лихва, по изпълнителен лист от 06.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 3956/2013 г. на СРС, 65 състав, по който е образувано изп. д. № 20137880400318 на ЧСИ М.К. като погасени по давност.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Р. Л. М., чрез пълномощника си – адв. И. Н., с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че е незаконосъобразанен изводът на първоинстанционния съд, че наложените запори до 30.08.2019 г. са прекъснали давността, тъй като за това е необходимо не само да са бил поискан запор, но и същия да е предприето като изпълнително действие и реално да наложен такъв. Изтъква, че наложения запор върху трудовото възнаграждение не е довел до осребряване на имущество, поради което и не може да бъде ценен като валидно правно действие. Счита, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, които реално да прекъснат давността. Моли решението да бъде отменено, а предявените искове уважени. Претендират разноски в производството.

Въззиваемият ответник – „ЕОС М.“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва същата, излагайки подробни съображения за нейната неоснователност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, 1 като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

В мотивите, съдържащи се към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието: „…Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана…“ . С оглед на възприетото в цитираното Тълкувателно решение следва да се отбележи, че противно на поддържаното в жалбата давността не се прекъсва с реалното налагане на запор, както поддържа жалбоподателя, а е достатъчно поискването от взискателя или предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ и за прекъсването на давността не е необходимо поисканият или предприетия от съдебния изпълнител изпълнителен способ да е довел реално до осребряване на имущество.

По отношение на оплакването, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, които реално да прекъснат давността, следва да се отбележи, че от приложеното копие на изпълнително дело № 20137880400318 по описа на ЧСИ М.Колев се установява, че по изпълнително дело по искане на взискателя са налагани заори на 02.04.2013 г. и 06.08.2013 г. В периода 29.08.2013 г. - 08.03.2016 г. пък са извършвани плащания към взискателя във връзка е наложените запори, поради което и давността е била прекъсвана. Следващото действие, което е от естество да прекъсне давността, е конституирането на взискател по изп. дело - на ответника по настоящото дело „Еос М.“ ЕООД на 01.07.2016 г., а в периода 22.05.2017 г. - 22.06.2021 г. отново са искани от взискателя налагане запори върху вземания на длъжника, включително и върху трудовото му възнаграждение. Следователно с исканите от взискателя запори последният от които на 22.06.2021 г. многократно е прекъсвана давността, като без между поискването, съответно извършването на всяко едно от тях не е изминал период по-дълъг от пет години. Настоящият състав приема, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността е молбата за налагане на запор от 22.06.2021 г., от който момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която към момента на предявяване на иска на 22.06.2022 г. не е била изтекла.

2

Доколкото други конкретни оплаквания не са наведени във въззивната жалба, при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК и с оглед на обстоятелството, че резултатът, до който въззивната инстанция достига, се съвпада с този на СРС, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на правния спор макар и въззиваемия да има право на разноски, същият не е поискал присъждането на такива.

С оглед на цената на иска при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8818 от 29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 33411/2022 г., по описа на СРС, 82-ри състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3