Решение № 4076 от 10.08.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4076 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Анастасия П. Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330111123 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективни и субективносъединени искове е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ГПК на Д. Г. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. П., ул. "***" №*, чрез адв. М. срещу И. А. М.” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, „Силвър център”, ет.

2, офис 40-46, представлявано от *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 77,92 евро лв. недължимо платена по недействителен договор за заем с № *** при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда и срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Перу“ No 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 487,50 евро, недължимо платена по по недействителен договор за поръчителство***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник И.

А. М.” АД е сключен договор за паричен заем на ***. за сума от 1000 лв. дължима на 18 вноски с лихва от 40 % при ГПР от 48,92 %. Общия размер на задължението е 1152,54 лв. В чл. 4 от договора се съдържа задължение за представяне на обезпечени в десетдневен срок чрез поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора; банкова гаранция или одобрено от заемодателят гарантдружество, което предоставя гаранционни сделки. В съответствие с това на същата дата е сключен договор за гаранция с втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по който заемателя дължи заплащане на гаранта на възнаграждение в размер от 953,46 лв. Договора за заем е недействителен поради нарушение на 1 чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Възнаградителната лихва по него надвишава трикратния размер на законната лихва за периода. В ГПР не е ясно какви разходи са включени и дали е пресметнато възнаграждението по договора за гаранция. При отчитането им размера на ГПР ще бъде различен от посочения.

По отношение договорът за гаранция се посочва, че валидността на същия като акцесорен спрямо договора за заем, е в зависимост от действителност на договора главното правоотношение. Наред това по него длъжникът не получава престация и заплащането на възнаграждение нарушава принципа за справедливост. Също така се достига до противоречие с Директива 2008/48, инкорпорирана в ЗПК. За сключването му липсва основание, защото заемодателя има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, което цели да го предпази като потребител от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Това сочи заобикаляне на закона.

Сумите са заплатени. В полза на И. А. М.” АД е платено 1152,54 лв., а на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-953,46 лв. Неспазването на изискванията на ЗПК води до недействителност на договора за кредит и отпадане задължението за плащане на вземания различни от усвоената сума.

В предоставения срок за отговор ответниците оспорват исковете.

Отричат наличието на нарушения на ЗПК. Ответника И. А. М.” АД оспорва задължението за включване в ГПР и разхода за гаранция.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от № *** е видно, че на същата дата е поето задължение от ответника “И. А.

М.” АД за предоставяне на ищеца в заем на сума от 1000 лева, дължима на 18 вноски, при 40 % лихва; 48,92 % ГПР. Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение чрез поръчител.

От представения договор №***за гаранция е видно, че на същата дата между ищеца и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор по силата, на който последния е поел да отговаря пред “И. А.

М.” АД солидарно с ищеца за предоставената в заем сума от 1000 лв. срещу възнаграждение от 953,46 лв. дължимо на вноски, платими на крадитора “И. А. М.” АД на падежа на вноските по заема.

От представената справка от ответника “И. А. М.”

АД (лист 48-гръб от делото) е видно, че ищеца е заплатил по договора за заем сума от 1152,54 лв., от които 1000 лв.-главница и 152,54 лв. –лихва.

От представената справка от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (лист 52-гръб от делото) е видно, че ищеца е заплатил по договора за гаранция сума от 953,46 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 2 страна следното:

С оглед събраните писмени доказателства съдът намира, че "И. А.

М." АД представлява небанкова финансова институция и "Файненшъл България" ЕООД предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит. Следователно сключените договор за заем и договор за поръчителство имат качествата на потребителски и спрямо тях се прилагат разпоредбите на ЗПК и следва да отговарят на условията в чл. 10, ал.

1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

След изследване съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са спазени изискванията към него предвидени в цитираните разпоредби.

По с о ч е н е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, защото такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. Друг разход в договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.

По отношение ГПР съдът изхождайки от липсата на спор, че в същия се включва единствено лихвата намира, че невключването на възнаграждеинето за гаранция, доколкото в договора за кредит е предвидено предоставяне на гаранция представлява нарушение на ЗПК. Това противоречие със закона навежда недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Представените доказателства за извършено плащане на суми по договора над предоставената заемна такава сочат пращане на суми извън допустимите по чл. 23 от ЗПК в размер от 77,99 евро и се явяват предпоставка за уважаване изцяло на иска за сумата от 77,92 евро. Поради липса на твърдения и доказатества за връщане на посочената сума на заемополучателя е налице основание за уважаване и на иска по чл. 86 от ЗЗД за присаждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

По отношение договора за поръчителство съдът намира, че със същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се 3 установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, с основен предмет на дейност гаранционни сделки, е "И. А.

М." АД. Следователно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "И. А. М." АД, в случай кредитор. Това налага извод, че уговореното възнаграждение по този договор ще бъде разпределено като печалба на заемодателя "И. А. М." А Д . Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя, което допълнително оскъпява договора за кредит.

Констатираното заобикалянето на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 , вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК води до недействителност на договора за поръчителство.

Тъй като по делото се представят от ответника доказателства установяващи плащане на определената сума за възнаграждение по този договор съдът намира, че предявеният иск за връщане на получена сума от 487,50 евро от този ответник като възнаграждение по договора за поръчителство е основателен и следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски се дължат разноски в размер на заплатената държавна такса от по 25,56 евро по всеки от двата иска, която следва да се постави в тежест на съответния ответник по него.

Тъй като ищеца е представляван от адвокат при условията на чл. 38 от ЗА на адв. М. следва да се определи служебно възнаграждение от по 100 евро за всеки от исковете при липса на фактическа и правна сложност на делото.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. М.” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представлявано от *** да заплати на Д. Г. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. П. ул. "***" №* сумата от 77,92 евро (седемдесет и седем евро и 92 евро цента) недължимо платена по недействителен договор за заем с № ****, ведно със законната лихва от*** до окончателното плащане, както и сумата от 25.56 евро(двадесет и пет евро и 56 евро цента) за разноски за производството.

4

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Перу“ No 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от *** да заплати на Д. Г. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. П., ул. "***" №*сумата от 487,50 евро (четиристотин осемдесет и седем евро и 50 евро цента), недължимо платена по по недействителен договор за поръчителство №***, ведно със законната лихва от *** до окончателното плащане, както и сумата от 25.56 евро(двадесет и пет евро и 56 евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА И. А. М.” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представлявано от *** да заплати на адвокат Г. Г.

М. с ЕИК *** с адрес на кантора гр. П., ел. *** № ** сума от 100(сто) евро за адвокатско възнаграждение, определено служебно по чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Перу“ No 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от *** да заплати на адвокат Г. Г. М. с ЕИК *** с адрес на кантора гр. П., ел.***№ ** сума от 100(сто) евро за адвокатско възнаграждение, определено служебно по чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5