Решение № 521 от 22.11.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…22.....ноември….2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на двадесет и втори ОКТОМВРИ през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря....ДАФИНКА….БОРИСОВА,…като…разгледа…. докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 638..… по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от С.Б.М. с постоянен адрес *** - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№900/2018г. по ***“-ЕООД, ЕИК -*** със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.„***“, ул.“***“,бл.3, вх.“Б“, ет.5, ап-46, описа на Районен съд –Ч.Б., чрез пълномощника адв. Н.Н. *** със съдебен адрес ***, срещу постановеното по делото съдебно решение №179/09.05.2019г.,с което е уважен предявеният от ищеца „***“-ЕООД иск по чл.422 от ГПК с цена 1530.00лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция.Изтъква се, че не са налице предпоставките на чл.221,ал.2 от КТ за заплащане на претендираното от работодателя обезщетение, тъй като на жалбоподателя като работник не е връчвана заповед за дисциплинарно уволнение.

Ответникът по въззивната жалба „***“-ЕООД, ЕИК -*** със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.„***“, ул.“***“,бл.3, вх.“Б“, ет.5, ап-46, не е подал писмен отговор на същата.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба на

С.Б.М. с постоянен адрес *** - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№900/2018г. по описа на Районен съд –Ч.Б., подадена чрез пълномощника адв. Н.Н. *** със съдебен адрес ***,срещу постановеното по делото съдебно решение

№179/09.05.2019г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№900/2018г. по описа на Районен съд-Ч.Б., е образувано на основание предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск с правно основание чл.221,ал.2 от КТ и цена 1530.00лв., предявен от ищеца „***“-ЕООД, ЕИК *** ( понастоящем ответник по въззивната жалба) срещу ответника С.Б.М. от гр.Ч.Б., ЕГН-********** (понастоящем въззивен жалбоподател)

В исковата молба се твърди следното: Между търговското дружество – ищец и ответника е сключен постоянен трудов договор от 25.01.2018г., като е уговорено трудово възнаграждение в размер на 510.00лв. На 26.03.2018г., със Заповед № 117/26.03.2018г. работникът е дисциплинарно уволнен на основание чл.300,ал.2,т.6 от КТ. Работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на 1530лв. за уговорения в безсрочния трудов договор тримесечен срок на предизвестието. В тази връзка е поискано от РС-Ч.Б. издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издадената от РС-Ч.Б. заповед за изпълнение по ч.гр.д.№68582018г. е оспорена, чрез възражение , поради което за ищцовото дружество възниква правен интерес за сезиране на съда с иск по чл.422 от ГПК.

Прави се искане съдът да призове страните на съд, и след като ищецът установи твърдението си, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С.Б.М., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***,че дължи на ***“-ЕООД, ЕИК -*** със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.„***“, ул.“***“,бл.3, вх.“Б“, ет.5, ап.46.

Ответникът С.Б.М., чрез пълномощника адв. Н.Н. *** е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил становище за неоснователност на исковата претенция. Възразил е, че ответникът е напуснал работа, тъй като не му е заплащано уговореното възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено свършено ч.гр.д.№685/2018г. по описа на РС-Ч.бряг, образувано като заповедно производство между същите страни.

С обжалваното понастоящем съдебно Решение №179/09.05.2019г., граждански състав на РС-Ч.Б. е уважил изцяло исковата претенция, като е приел за установено на основание чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1530.00лв., за която по ч.гр.д.№685/2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

Във връзка с допустимостта на решенито въззивният съд посочва, че същото е допустимо, тъй като е постановено по допустим установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК между надлежни страни в 1-месечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Въз основа на събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Приложеното ч.гр.д.№685/2018г. по описа на Районен съд-Ч.Б., е образувано на основание Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вх.№3758/01.08.2018г., подадено от заявителя „***“-ЕООД със седалище в гр.С. срещу длъжника С.Б.М. ***-Плевен. В т.12 от заявлението, озаглавена „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е записано следното: „Между страните е сключен трудов договор от 25.01.2018г., като е уговорено трудово възнаграждение в размер на 510.00лв. На 26.03.2018г. със заповед №177/26.03.2018г., работникът е дисциплинарно уволнен на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ.Работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на 1530.00лв. за уговорения в безсрочния трудов договор тримесечен срок на предизвестието.“ Направено е искане за присъждане на разноски.

Към заявлението са приложени следните писмени доказателства:Трудов договор №323/25.01.2018г., сключен между „***“-ЕООД като работодател и С.Б.М. като работник; Уведомително писмо, изпратено от работодателя до работника С.Б.М., изх.№26.02.2018г; Заповед за прекратяване на трудовия договор 0117/26.03.2018г, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ –дисциплинарно уволнение; В заповедна е посочено с ръкописен текст, че е изпратена по пощата на 28.03.3018г; 2бр. ксерокопия на пощенски пликове и 2бр известия за доставяне с подател „***“-ЕООД и получател С.Б.М..

Съдът е уважил изцяло заявлението, като е издал Заповед №434/01.08.2018г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът С.Б.М. да заплати на кредитора „***“-ЕООД сумата от 1530.00лв., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г- до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в размер на 200.60лв., от които 30.60лв.- държавна такса и 170лв.- адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че „вземането на заявителя произтича от обезщетение на работодателя, дължимо от работник в размер на 3 брутни работни заплати в общ размер на 1530лв. за срок на предизвестието по реда на чл.221,ал.2 от КТ“.

Заповедта е връчена лично на длъжника С. Б.М. на

06.08.2018г. На същата дата последният е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, регистрирано с Вх.№38219/06.08.2018г.

На 13.02018г., длъжникът е подал до заповедния съд молба, регистрирана с ВХ.№3958/13.08.2019г., с която е направил искане да му бъдат направени копия от документите по дело №685/2018г. Върху молбата същият е заявил с текст и подпис, че е получил копия на исканите документи.

С Разпореждане №890/13.08.2018г., заповедният съд е указал на заявителя, че съгласно чл.415 от ГПК може в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането, при довнасяне на държавна такса. Съобщението е връчено на представител на заявителя на 14.08.2018г.

На 13.08.2018г., заявителят „***“-ЕООД е предявил по реда на чл.422 от ГПК иск срещу С.Б.М. за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№685/2018г., въз основа на който е образувано първоинстанционното гражданско дело №900/2018г. по описа на РС-Ч.Б..

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установи следното:

На 25.01.2018г. в гр.С. между „***“-ЕООД ( понастоящем ответник по въззивната жалба) като работодател и С.Б.М. от гр.Ч.Б. ( понастоящем въззивен жалбоподател) като работник, е сключен безсрочен трудов договор №323/25.01.2018 за длъжността „шофьор“, считано от 26.01.2018г, при трудово възнаграждение в размер на 510.00лв. месечно.В писмената форма на договора са уговорени подробно правата и задълженията на страните. Уговорен е и срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор, като редакцията на договорната клауза е следната:

„ Предизвестието при прекратяване да е 3 месеца и минимум 1 година работа във фирмата при изпълнени условия на двете страни“.

От показанията на свидетелите Б. (съжител с управителката на фирмата - работодател) и

А.Д.( бивш работник/служител) при работодателя, се установява следното:

Въззивникът С.М. съвсем кратно е работил при работодателя „***“-ЕООД. Извършил е курсове до Гърция и Германия, след което е напуснал работа.

Със заповед на работодателя №117/26.03.2018г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ- дисциплинарно уволнение, като заповедта е изпратена до адресата по пощата.

Чрез заповедно производство, работодателят е инициирал снабдяване с изпълнително основание за събиране на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при дисциплинарно уволнение съгласно чл.221,ал.2 от КТ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.221,ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Следователно, фактическа предпоставка за ангажиране на отговорността на работника за обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ, е същият да бъде дисциплинарно уволнен с влязла в сила заповед на работодателя. От представената Заповед №11/26.03.2018г.,, издадена от работодателя „***“-ЕООД, се установява, че въззивният жалбоподател като работник е дисциплинарно уволнен. Настоящият съдебен състав намира, че заповедта за уволнение е влязла в сила, тъй като е доведена до знанието на работник и в законния 2-месечен срок не е атакувана пред съда. За да формира този извод, въззивният съд съобрази следното: Заповедта за уволнение е изпратена до работника по пощата, тъй като последният е напуснал работа. По делото са представени два пощенски плика и две известия за доставяне с подател работодателя и получател работника. Датите на изпращането им съвпадат с датата на уведомителното писмо ( 23.02.2018г) и с датата на изпращане на заповедта за уволнение, посочена от работодателя ( 28.03.2018г.) Освен това трудовият договор, заповедта за неговото прекратяване поради дисциплинарно уволнение и ксерокопията на пликовете и известията за доставяне, са приложени към заявлението на работодателя за издаване на заповед за изпълнение. Както беше посочено, с молба, рег.№3958/13.08.2018г., въззивникът като длъжник в заповедното производство е поискал да се снабди с документите, представени по това дело и е декларирал, че ги е получил. Копие от заповедта за уволнение е представен и в исковото производство по гр.д.№900/2018г. по описа на РС-Ч.Б., с която въззивникът С.М. като страна по делото е могъл да се запознае. Не на последно място, тази страна не твърди, а от показанията на свидетелите се установява, че още преди уволнението, С.М. е престанал да ходи на работа. Преценени по отделно и в съвкупност, така събраните доказателства сочат на единствения извод, че въззивният жалбоподател като работник по трудово правоотношение е бил запознат със съдържанието на Заповед №117/26.03.2018г., на управителя на ответника по въззивната жалба, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните поради дисциплинарно уволнение, и в законния срок заповедта не е оспорена пред съд.