Решение № 745 от 22.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Пловдив, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330102393 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Л. А. П. с ЕГН:

********** чрез адв. Н. против „Вива Кредит“ АД с ЕИК: 207343548, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК за признаване за нищожна на клаузата по чл. 1, ал. 3 от сключен между страните договор за паричен заем с № ***** от 25.07.2023 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 479,07 лева, както и предявени насрещни обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

79, ал.1, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за заплащане от Л. П. на Вива кредит АД следните суми: сумата в размер на 850 лева – главница по Договор за паричен заем № ***** от 25.07.2023 г. и сумата в размер на 145 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 24.08.2023 г. – 18.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 20.03.2024 г. до окончателното погасяване.

Ищцата по главния иск твърди, че между нея и ответника „Вива Кредит“ АД е сключен договор за паричен заем № ***** от 25.07.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 850,00 лв. при фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите – 49,50 %. Твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не е 1 изплатила сумата от 479,07 лева, уговорена в чл. 1, ал. 3 от договора за заем, представляваща такса експресно разглеждане на документи за паричен заем, като същата била недължима. Счита, че посочената такса заобикаля закона и накърнява правата на заемополучателя. Ищцата счита, че при избора си на услуга е била поставена в неблагоприятна позиция спрямо кредитора, като липсвало еквивалентност между таксата и предоставената услуга от страна на заемодателя. Твърди, че в нарушение на чл. 144, т. 9 ЗЗП не е била запозната с размера на предвидената такса преди сключването на договора. Сочи, че клаузата не е индивидуално уговорена и има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. Според ищцата този вид такса представлява скрит разход по договора за кредит, като нейното наличие в договор води до заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че поради невключването на такса експресно разглеждане в ГПР, последният не съответства на действително прилагания между страните, тъй като реално прилаганият лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водила до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Неизпълнено било и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора да бъде посочен лихвеният процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер. Посочените пороци водили до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, а според чл. 23 ЗПК в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вива Кредит” АД. Излага съображения за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, доколкото клаузата не произвела действие в отношенията между страните, а плащанията от страна на ищцата били отнесени само за погасяване на главница и договорна лихва. По основателността, относно твърденията за неравноправност на клаузите от договора посочва, че направените възражения са бланкетни. Договорът бил 2 сключен по предложение, направено от ищцата, поради което последната имала възможност да влияе върху съдържанието на клаузите. Същата се запознала с преддоговорната информация, попълнила въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които били и договорените клаузи.

Поддържа, че договорът не е сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. На следващо място, оспорва твърденията на ищцата, че с таксата експресно разглеждане се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото услугата била допълнителна, а клиентът доброволно избирал дали да се възползва от нея, поради което стойността на таксата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Излага съображения, че предвид доброволния характер на посочената услуга, ищцата не може да се позовава на неравноправност, тъй като клаузата фигурирала в договора по нейна изрична заявка, а не била едностранно наложена от дружеството. Относно размера на таксата за експресно разглеждане не били предвидени лимити за цената на услуги с подобрен характер, поради което приложение следвало да намери принципът за свободата на договаряне, прогласен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Таксата представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга, поради което той бил свободен да определи какъв да е нейният размер, като посочва, че искането за ползване на услугата създавало за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно ангажиране на допълнителни ресурси. Твърди, че от ищцата не се изисквало еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане, като плащането било разсрочено с погасителните вноски по кредита, което било в неин интерес. Поддържа, че съдържанието на договора отговаря на изискванията на ЗПК.

Предвид изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено, при условията на евентуалност – предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Излага съображения за определяне на същото под минимума по Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Вива Кредит“ АД с ЕИК: 207343548, против Л. А. П. с ЕГН: **********, обективно съединени насрещни искове, а именно:

3

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 850 лева – главница по Договор за паричен заем № ***** от 25.07.2023 г. и сумата в размер на 145 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 24.08.2023 г. – 18.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 20.03.2024 г. до окончателното погасяване.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***** от 25.07.2023 г. с предмет сумата от 850 лева, която следвало да бъде върната на 9 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 164,24 лева, включваща главница, договорна лихва и такса експресно разгеждане на документи, при фиксиран лихвен процент от 40,32 % и ГПР – 49,50 %, с общ размер на плащанията – 1478,16 лева. Твърди, че в конкретния случай такса експресно разглеждане не била начислена, клаузата не произвела действие, поради което общата дължима сума по договора възлизала на 999,09 лева, включваща главница и договорна лихва.

Ответницата не изпълнила задълженията си по договора. Посочва, че на основание чл. 8, ал. 3 от договора обявява вземането си за предсрочно изискуемо, като моли исковата молба да се счита за уведомление за обявяване на всички вземания по договора за паричен заем за предсрочно изискуеми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, със становище за неоснователност на насрещните искове. Излагат се съображения за нищожност на договора за паричен заем поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка и такса за експресно разглеждане на документи се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. В тази връзка, клаузата за ГПР била нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Счита, че нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителните норми на закона, поради което целият договор бил недействителен. Поради невключването на сумите за неустойка и за такса 4 експресно разглеждане в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания между страните, тъй като реално прилаганият лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от възнагражденията. Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва и други разходи.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на насрещните искове, като счита, че до момента на преустановяване на плащанията от ответницата, кредиторът е надвземал неправомерно неустойка в размер на 319,41 лева, такса експресно разглеждане на документи в размер на 479,07 лева и договорна лихва в размер на 145 лева. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По предявения главен иск:

С Определение № 8975/22.07.2024 год. /л.47-50/ съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 25.07.2023 год. между страните е подписан договор за паричен заем № *****, по който е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 479,07 лева, като предоставената сума в размер на 850 лева е усвоена от заемателя Л. А. П..

Видно от приобщения по делото Договор за паричен заем № ********** от 25.07.2023 год. /л.4-7/, същият е сключен при фиксиран годишен лихвен процент е 40,32 %, годишният процент на разходите е 49.50 %, а задължението следва да се погаси на 9 месечни вноски. Съобразно чл. 1, ал. 3 от Договора, за предоставена услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер от 479.07 лева. Общият размер на задълженията по кредита с таксата „Експресно разглеждане“ е посочен на 1478.16 лева.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената 5 потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП. В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Съгласно изричния текст на договора разглежданата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Реално приложимият ГПР по кредита не е 49,50 %, доколкото размерът на таксата от 479.07 лв. е близо 50 % от чистата стойност на кредита, като видно от заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза /л.73-77/ при включване на таксата за експресно разглеждане в ГПР неговия размер би бил 323.10%, което положително надхвърля законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното е самостоятелно основание за нищожност на клаузата, освен общата недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.