Определение № 20777 от 04.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20777 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110138974 по описа за 2025 година

1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 от ДФЕС.

СТРАНИ ПО СПОРА:

2. Ищец: У П М С *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от проф. д-р (име) - изпълнителен директор, чрез адв. Я.

Й. С.

3. Ответник: И. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ****, ФАКТИ ПО СПОРА:

4. Делото е образувано по искова молба вх. ***** г., подадена от ищеца, който твърди, че между него и ответника бил сключен Трудов договор ** от 21.01.2019 г., по силата на който ответника бил назначен на длъжността „лекар-специализант" в Отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести на У П М С

5. На 23.01.2019 г. между същите страни бил сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ (наричан по-долу за краткост ,,Договора”). Съгласно чл. 5.1 и чл. 5.2 на Договора ищецът следвало да организира обучението на ответника по специалността „Кардиология" с продължителност на обучението от четири години, а ответникът се задължава да проведе и да завърши успешно обучението за повишаване на професионалната си 1 квалификация на „лекар" и да придобие специалността „Кардиология", след което съгласно чл. 5.3 на Договора ответникът следва да продължи да работи в У П М Сза срок от пет години.

6. Ищецът поддържа, че с грижата на добрия търговец изпълнил всички свои задължения по договора, бил поел финансовата издръжка на ответника, организирал обучението по специалността „Кардиология" и заплатил практическото обучение по отделните модули, проведени в други лечебни заведения през време на обучението.

7. Твърди, че след 01.01.2024 г., когато ответникът придобил правата на „лекар-специалист", между страните бил сключен Трудов договор № 7 от 03.01.2024 г., съгласно който ответникът бил назначен на работа като ,,лекар – кардиолог” на пълно работно време, като по този начин ищцовото дружество изцяло било изпълнило задълженията си по облигационния договор.

8. Поддържа, че с оглед датата на придобиване на специалността ответникът следвало да работи като „лекар - кардиолог" в лечебното заведение в периода от 01.01.2024 г. до 01.01.2029 г. Това задължение не било изпълнено, доколкото ответникът подал писмено предизвестие от 17.10.2024 г. с входящ № 5836 за прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на което била издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.01.2025 г. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед от 16.01.2025 г., поради което периодът на неизпълнение обхващал времето от 17.01.2025 г. до 01.01.2029 г.

9. За неизпълнението на задължението на ответника по чл. 5.3 от Договора същият дължал на ищцовото дружество възстановяване на сумата, вложена в обучението му, както и неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения за специалност „Кардиология".

10. Вложената в обучението сума била в общ размер на 4383,00 лв. ( представя Фактура № 0300009614 /31.12.2021 г.; Фактура № 0300009844 /31.07.2022 г.; Фактура № 0300009976 /01.11.2022 г.; Фактура № 0300009994/ 30.11.2022 г.; Фактура № 0300010092/ 28.02.2023 г.; Фактура № **********/ 28.02.2023 г. ; Фактура № 0300010336/ 30.09.2023 г.) 11. Излага, че уговорената неустойка била в размер на две месечни трудови 2 възнаграждения, т.е. 4000,00 лв., от които ищецът претендира заплащането само на 3360,00 лв., представляващи такава част от общата сума, която съответства на периода на неизпълнение (17.01.2025 г. до 01.01.2029 г.).

12. Поддържа, че на 15.04.2025 г. на ответника била връчена нотариална покана, с която му бил предоставен седемдневен срок да заплати на ищеца всички дължими суми. Този срок изтекъл на 22.04.2025 г., като ответникът и до момента не бил заплатил поисканата сума.

13. Поради изложеното моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7186,00 лв., от които: 4383,00 лв., представляващи извършени разходи за обучението на ответника във връзка с повишаването на професионалната му квалификация и придобиване на специалност ,,Кардиология”, и 3360,00 лв. – неустойка поради неизпълнение на задължението на ответника по Договора в срок от пет години след завършване на обучението да продължи да престира труда си в полза на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането. Претендира направените по делото разноски.

14.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че между страните има сключен Трудов договор ** от 21.01.2019 г., съгласно който ответникът е назначен на длъжност ,,Лекар-специализант” в Отделението по кардиология към УПМС, както и сключен Договор за повишаване на професионалната квалификация на ответника и придобиване на специалност ,,Кардиология” (,,Договора”).

15. Оспорва, че неустоечната клауза в Договора била незаконосъобразна, неясна и противоречива, доколкото чл. 13 от Договора предвиждал, че при неизпълнение на задълженията по Договора се дължала неустойка съгласно чл. 5.6 от Договора. Разпоредбата на чл. 5.6 от Договора предвиждала връщане на разходите, направени за обучението на ответника, и заплащането на неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения на ответника, в случай че последният прекрати трудовото правоотношение с ищцовото дружество преди изтичането на 3 уговорения петгодишен срок. Разпоредбата на чл. 17 от Договора пък предвиждала, че при неизпълнение на задълженията по Договора ответникът дължал връщане на сумата, вложена в обучението му, както и неустойка, ведно със законната лихва. От тук ответникът прави извод, че уговорената неустойка включвала само сумата, вложена в обучението на специализанта, ведно със законната лихва върху тази сума.

16. Оспорва размерът на претендираните суми, освен това сочи, че същите не представляват реална вреда за работодателя и плащането им би представлявало неоснователно обогатяване. Възразява, че Договорът противоречи на действащото българско законодателство.

17. Посочва, че в Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването не се предвиждало заплащане на обезщетение, в случай че специализантът не работи в лечебното заведение, в което е придобил съответната специалност.

Разпоредбата на чл. 42Б, ал. 2 от същия нормативен акт предвиждала, че за специализантите, приети на местата, финансирани от държавата по клинични специалности, обучаващи се по реда на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата, Министерството на здравеопазването предоставяло на базата за обучение средства в размер на 2,5 минимални работни заплати за страната и дължимите от работодателя осигурителни вноски върху тях за всеки месец от практическото обучение по модули и раздели, които не можели да се провеждат в базата за обучение и за всеки месец от предвиденото в учебната програма теоретично обучение. Съгласно чл. 43 от същата Наредба средствата от държавния бюджет за финансиране на таксата за обучение и на местата по чл. 47 и средствата по чл. 42Б се планирали в бюджета на Министерството на здравеопазването. Поради изложеното счита, че претендираната от ищеца сума не била дължима, тъй като сумата била предоставена на ищцовото дружество от Министерството на здравеопазването.

18. Излага твърдения, че трудовото правоотношение било прекратено от ответника, тъй като на същия не била дадена възможност от работодателя да работи пълноценно съобразно придобитата специалност. Ответникът бил принуждаван да полага труд като интернист, било му забранено провеждането на изследвания на пациентите, било му отказвано 4 ползването на медицинска апаратура в лечебното заведение и получавал от работодателя си неетично и непрофесионално отношение.

19.

С Определение ***** г. СРС е изготвил проект за доклад на делото, произнесъл се е по доказателствените искания и е насрочил първо открито съдебно заседание. Съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ във връзка с чл. 82 ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

20. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Между страните е сключен Трудов договор ** от 21.01.2019 г., по силата на който ответникът е назначен на длъжност „лекар-специализант" в отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести на У П М С На 23.01.2019 г. между страните е сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ, съгласно който ищецът следвало да организира обучението на ответника по специалността „Кардиология" с продължителност на обучението от четири години, а ответникът се задължава да проведе и да завърши успешно обучението за повишаване на професионалната си квалификация на „лекар" и да придобие специалността „Кардиология".

Ищецът е осигурил практическото обучение по отделните модули, проведени в други лечебни заведения през време на обучението.

Ответникът успешно e придобил специалността ,,Кардиология”. Между страните е сключен Трудов договор № 7 от 03.01.2024 г., съгласно който ответникът е назначен в ищцовото дружество на длъжност ,,лекар кардиолог” на пълно работно време. Във връзка с писмено предизвестие от ответника с вх. № *** г. е издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.01.2025 г. На 15.04.2025 г. на ответника е връчена нотариална покана, с която на същия се предоставя седемдневен срок да заплати на ищеца всички дължими суми поради неизпълнение на задължението да продължи да работи в ищцовото дружество съобразно придобитата специалност в срок от пет години след завършване на обучението. Към настоящия момент ответникът не е платил претендираните от ищеца суми.

21. В Определение ***** г. СРС е обявил на страните, че ще се произнесе по 5 въпроса за нищожността на клаузата за неустойка и е дал възможност на страните да вземат становище по този въпрос и да посочат доказателства - арг. Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

22. Проведени са две открити съдебни заседания, в които е приета съдебно-счетоводна експертиза и да разпитани двама свидетели, по един на всяка страна. Делото е обявено за решаване в последното открито съдебно заседание.

23. Националният съд има съмнение, че съществуващата съдебна практика в България не съответства на постановената от Съдът на Европейския съюз (СЕС) в контекста на защита на работниците и потребителите, и е наложително тълкуване на разпоредби на правото на Европейския съюз (ПЕС), в това число на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и на Хартата на основните права на Европейския съюз (Х).

ПРАВОТО НА СЪЮЗА:

24. Член 45 от ДФЕС:

1.Свободното движение на работници се гарантира в рамките на Съюза.

2.Тази свобода на движение налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

3.Тя включва и правото, при спазване на ограниченията, основаващи се на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве: а) да се приемат действително направени предложения за наемане на работа; б) да се придвижва свободно на територията на държавите-членки за тази цел; в) да престоява в държава-членка за целите на заетостта, в съответствие с разпоредбите, уреждащи заетостта на гражданите от тази държава, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби; г) да остава на територията на държава-членка след наемане на работа в тази държава, при условията, които се предвиждат в регламенти, съставени от Комисията.

4.Разпоредбите на настоящия член не се прилагат по отношение на заетостта в 6 публичната администрация.

25. Член 5 от Х, Забрана на робството и на принудителния труд:

Разпечатката съдържа 40 от 212 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5c2a068-ac92-4054-a054-c45e090f8c8b