Решение № 5432 от 13.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …….. гр. София, 13.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-16 състав в публично заседание на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Александрина Пашова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 2843 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.Д.Р. против П.на Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът твърди, че на 02.02.2010 г. срещу него е образувано досъдебно производство № 15/2010 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, пр.пр. № М-27/2010 г. по описа на Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 387, ал. З, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК - злоупотреба с власт. Твърди, че е бил привлечен като обвиняем с Постановление от 18.06.2013 г. на следовател при СГП за престъпление по чл. 387, ал. 1, пр.

1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. Софийска Районна прокуратура внесла обвинителен акт от 02.09.2013 г. за престъпление по чл. 387, ал. 3, във вр. с ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и било образувано НОХД 9556/14 г., по описа на СРС, 121-ви състав, като с присъда от 09.02.2015 г. ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение. Излага, че срещу оправдателната присъда е постъпил въззивен протест от Софийска районна прокуратура, като с решение от 20.10.2015 г. Софийски градски съд, НО, I- ви въззивен състав, по ВНОХД № 2702/2015 г. е потвърдил оправдателната присъда. Решението на СГС било окончателно. Поддържа, че воденото срещу него наказателно производство е продължило извън границите на изискването за разумен срок, предвид естеството на повдигнатите обвинения и липсата на фактическа и правна сложност, като е приключило общо за пет години и шест месеца от 02.02.2010 г. до 20.10.2015 г. Поддържа, че наказателното производство е оказало отрицателно въздействие върху здравословното му състояние, психика и семеен живот. Твърди, че около месец след като срещу него е било образувано наказателно производство, по силата на Заповед peг. № К-2783 екз №

6/11.03. 2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказания „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност Директор втора степен на Дирекция САД „Финансово-контролна дейност”- МВР. Излага, че впоследствие със Заповед peг. № К- 4601 екз № 4/22.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи са му отнети награди, получени като държавен служител от МВР - „почетен знак на МВР- III-та степен” и „огнестрелно оръжие-пистолет и комплект боеприпаси за него”, и за продължителен период от време останал без работа. В резултат на психическия тормоз, на който е бил подложен, е изпаднал в депресивно състояние и хоспитализиран в психиатричното отделение на Медицински институт-МВР- Централна клинична база с диагноза „умерено тежък депресивен епизод”. Твърди, че през време на лечението му (около шест месеца) в домашни условия служителите на МВР са продължили да го посещават в дома му и му създавали допълнителен стрес. Сочи, че здравословните му проблеми са се задълбочили, като е започнал да страда от псориазис, в периода 2012 г. - 2015 г. се появили и чести състояния на артериална хипертония, както и сърдечни аритмии.

Твърди, че тревогите му, свързани с наказателното производство, са се отразили негативно на способността му да общува с хората от близкото му обкръжение, съпругата му го е напуснала, бил е злепоставен пред близки, приятели и колеги, чувствал се е публично компрометиран. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратура на Р.Б. в отговора поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват търпените неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение. Поддържа, че видно от Заповед рег. № К-2783 от 11.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, служебното правоотношение на ищеца е прекратено, с наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ по повод осъществени тежки нарушения на служебната дисциплина и на основание Закона за Министерството на вътрешните работи. Твърди, че работодателят е действал в условия на оперативна самостоятелност, без действията му да са във връзка със наказателното производство, доказателство, за което е фактът, че към момента на издаване на заповедта ищецът е нямал процесуално качество на обвиняем. За отсъствието на причинна връзка между наложените на ищеца дисциплинарни наказания и воденото срещу него наказателно дело представя Решение № 4843/06.04.2011г. по адм. дело № 9933/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, Решение № 16068/07.12.2011 г. по адм. дело №

7507/2011 г. по описа на ВАС - 5-членен състав, II колегия и Решение № 11429/09.09.2013 г. по адм. дело № 199/2013 г. по описа на ВАС - 7-членен състав, II колегия, които според ответника установявали, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не е било по повод на образуваното наказателно производство. Твърди, че представените към исковата молба медицински документи за психичното състояние на К.Д.Р. са били изготвени с цел шиканиране на дисциплинарното му производство, образувано на 10.12.2009г. и нямат отношение към повдигнатото едва на 18.06.2013 г. обвинение. Счита, че не може да бъде ангажирана имуществената отговорност на П.за вреди, причинени от служители на други органи - в случая на МВР, които са посещавали ищеца в дома му и по негови твърдения са му оказвали психически тормоз. Твърди, че ищецът не е останал без работа за продължителен период от време вследствие на повдигнатото му обвинение, доказателство за което са представените от самия ищец писмени доказателства, съдържащи се в болничните листове, от които било видно, че лицето е заемало длъжността главен юрисконсулт в различни търговски дружества и е упражнявало в пълен обем правото на труд.

Липсвали и данни държавното обвинение да е било разпространило чрез свой говорител официална информация за дееца. Излага, че водения срещу К.Р. наказателен процес е протекъл в разумен срок и касаел престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, като меродавен бил моментът на привличане на лицето в качеството му на обвиняем - 18.06.2013 г. Оспорва и размера на претендираното обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишен. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Видно от удостоверение № М27 от

23.11.2011 г. на СРП, че срещу К.Д.Р. е било образувано досъдебно производство № 15/2010 г. по описа на Следствен отдел при СГП, пр.пр.

№ М-27 по описа на СРП за престъпление по чл. 387, ал. , пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК, като до 18.11.2011 г- ищецът не е привлечен като обвиняем.

С Постановление от 01.04.2011 г. по пр.пр. 1/2010 г. на прокурор при СГП е отказано образуване на наказателно производство по преписка Я-23363/2010 г. и прекратява частично преписката и я изпраща по компетентност на СРП.

С Постановление от 18.06.2013 г. К.Д.Р. е привлечен като обвиняем по сл.д. № 15/2010 г. по описа на СГП за това, че периода от 12.06.2007 год. до 04.11.2009 г., в качеството на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - държавен служител категория „Б” - ръководен персонал, изпълняващ държавна служба в Министерство на вътрешните работи, съгласно чл.169, ал.1, т.1 и чл.170, ал.1, т.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи - Директор II степен на Дирекция „Ревизионна” - МВР, с присъден V-ти старши ранг, назначен с M3 № К - 1632/28.04.2006 год. и Директор II степен на Дирекция САД „Финансово-контролна дейност” - МВР, назначен с M3 № К - 3143/07.05.2009 год., при условията на продължавано престъпление злоупотребил с властта си - властническите си правомощия по чл.32 от ЗМВР, чл.17, ал. 1 и ал. 5 от ДФИ и чл.21, ал.1 и чл.21, ал.З от ППЗДФИ, злоупотребил със служебното си положение - нарушил чл.53 и чл.54, ал.1 от Инструкция на МВР рег.№ 1-83/30.08.1994 год. за експлоатация, планиране и материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР и Заповед на Министъра на МВР peг. № 1-12891/26.05.2009 год. и не изпълнил задълженията си по служба по чл.31 и чл.32 от ЗМВР и чл. 150м, ал.1, т.1-6 от ППЗМВР във връзка с ПМС № 46/26.02.2009 год. и Заповед peг.

№ р3 _ 1093/15.06.2009 год. на Министъра на МВР относно Условията и реда за изплащане на допълнително месечно възнаграждение за изпълнение на функции по управление на финансовата помощ от ЕС на държавните служители от Министерство вътрешните работи, с цел да набави за себе и за да другиго имотна облага на обща стойност 2048.34 лева и от това са произлезли вредни последици от материален и нематериален характер - нанесена е вреда на бюджета на МВР в общ размер на 2531.70 лева, от които 483.36 лева, представляващи стойността на неправомерно използвано гориво и 2048.34 лева вследствие неправомерно изплащане на допълнителни месечни възнаграждения и погасяване по давност на възможността за търсене на дисциплинарна, административно-наказателна и имуществена отговорност на виновни длъжностни лица - престъпление по чл. 387, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.З и ал.З, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

На 14.05.2014 г. Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд Обвинителен акт против К.Д.Р., по който е било образувано НОХД № 9556/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 121 състав.

На 09.02.2015 г. е постановена

Присъда, с която К.Д.Р. е признат за невиновен по повдигнатите обвинения и е оправдан. Присъдата е влязла в сила на 20.10.2015 г. с потвърждаването й по ВНОХД № 2702/2015 г. по описа на СГС, І въззивен състав.

Със Заповед рег. №

К-2783/11.03.2010 г. на Министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на К.Д.Р. за длъжност Директор ІІ степен на САД „Финансово – контролна дейност“ – МВР, категория Б, считано от датата на връчване на заповедта. С Решение от 4843/06.04.2011 г. по адм.д. № 9933/2010 г. по описа на ВАС, в сила от 07.12.2011 г. жалбата, подадена от К.Д.Р. против заповедта, с която е наложено наказание „уволнение“ е оставена без уважение.

Със Заповед № К-4601/22.04.2010 г. на Министъра на вътрешните работи поради наложеното наказание „уволнение“ са отнети следните награди – почетен знак на МВР ІІІ степен, както и огнестрелно оръжие – пистолет, марка по избор от наличното въоръжение в МВР и комплект боеприпаси за него.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Х.Ф.Ф.. В показанията си установява, че се познава с ищеца от 1962 година. Известно му било, че срещу К.Р. било водене на наказателно дело, тъй като се виждали често. Ставало въпрос за някаква неправомерно ползвана служебна кола. К.Р. изживял тежко повдигнатото обвинение. Странял от него и приятелите му. Изпаднал в депресия. Два пъти влизал в психиатрична клиника.

Притеснявал се, срамувал се. Имало моменти, когато го канел с жена му, за да го разсее, но той избягвал. Лекувал се в къщи около 2 години. Появил му се псориазис, вдигал високо кръвно и имал сърдечни проблеми. Дори една вечер, когато бил на гости при свидетеля, му станало лошо и го закарали във Военна болница. Преди това не бил имал такива прояви. Когато се образува наказателното производство, той се затворил в къщи и в себе си и не ги допускал и не бил както преди. Съпругата на К. Р.– Лили също преживявала зле ситуацията и го напуснала. Много пъти при разговори споделяла със свидетеля, че мъжът й е неудачни, че не се бори с живота. Преди били семейство за пример. К. останал без работа около 3-4 години.

Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5c2494f-20e8-42e0-8272-c806ca3825ed