Решение № 172 от 29.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. гр. Добрич, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г.а Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Г.а Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20263200500308 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Ж. Й. Ш. от гр. Д. срещу решение №313/22.04.2025 г. по гр.д.№936/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено,че въззивницата дължи на Община-гр.Добрич,***,представлявана от *** Й. Й.,сумите,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№189/2024 г. по описа на РС-Добрич,в общ размер на 2052,76 лева,формирана като сбор от следните суми:

-840,35 лв. с ДДС за СМР /разрушаване/ за гараж (стени) -374,40 лв. с ДДС за СМР /разрушаване/ за гараж (покрив) -802,29 лв. с ДДС за машинно отпадъците,добити при разрушаването; натоварване и извозване на

-35,72 лв. разход за изработване на план за безопасност и здраве, като въззивницата е осъдена да заплати на Община-гр.Добрич сторените разноски в установителното производство в размер на 41,01 лв. държавна такса,500 лв. разноски за експертиза и 200 лв. юрисконсултско 1 възнаграждение и сторените разноски по ч.гр.д.№189/2024 г. по описа на РСДобрич в размер на 41,10 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивницата намира първоинстанционното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.Съдът очертал подробно фактическата обстановка по делото,но извел погрешни правни изводи.Ищецът Община-Добрич не доказал,че въззивницата е собственик на процесния гараж.Искът следвало да се предяви срещу наследниците на Й. Ш.,т.е. не само срещу въззивницата,но и срещу другата наследница Р. Ж..Съдът не указал на ищцовата Община да изправи нередовността на исковата молба.Събореният гараж бил изграден на основание чл.120 от ППЗТСУ /отм./ от наследодателя Ш. и бил законен.Общината не заявила,че се касае за отговорност на наследниците,не индивидуализирала задълженията на всеки един от тях,липсвали данни дали същите били приели наследството.Изводът,че отговорността за дълг на наследодателя трябва да се понесе само от въззивницата,бил незаконосъобразен.Всеки наследник отговарял съобразно дела си в наследството.Неправилно било прието,че се касае за премахване на незаконен строеж.Гаражът бил законно изграден,с устройствен режим на търпимост.Размерът на претендираното вземане не бил съобразен с характеристиките на гаража,който бил изцяло с дървена конструкция.Стойността за демонтирането му била несъотносима с тази за демонтирането на останалите гаражи-тип масивни постройки.Разходът следвало да се определи съобразно характеристиките на гаража,а не да се включва в общия размер на разходите за събаряне на всички премахнати гаражи.Без правно основание било прието от съда,че се касаело за гараж,съставляващ част от групов строеж,доколкото данни за такъв липсвали.Гаражът бил изграден самостоятелно от наследодателя и не бил част от групов строеж.Не били събрани необходимите доказателства за вида и състоянието на процесния гараж,нито за цената на разходите за събарянето му.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата Община-гр.Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата и 2 настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира сторените разноски във въззивната инстанция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 29.04.2025 г.,а жалбата й срещу решението на ДРС е подадена по пощата на 11.05.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.05.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим установителен иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№936/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№5840/20.03.2024 г.,с която е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.225а ал.5 от ЗУТ от Община-гр.Добрич срещу Ж. Й. Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** за установяване съществуването на вземането на Общината от ответницата Ж. Й. Ш.-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №68/18.01.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№189/2024 г. на Добричкия районен съд,в общ размер на 2052,76 лева,която сума е формирана като сбор от следните суми:

-840,35 лв с ДДС за СМР /разрушаване/ за гараж (стени) -374,40 лв с ДДС за СМР /разрушаване/ за гараж (покрив) -802,29 лв с ДДС за машинно отпадъците,добити при разрушаването; натоварване и извозване на

-35,72 лв разход за изработване на план за безопасност и здраве, което вземане представлява извършени от Община-гр.Добрич разходи по 3 премахване на собствен на ответницата незаконен строеж-гараж 1,представляващ част от строеж „7 бр.гаражи с общ идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д.“,находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града,с административен адрес ***.

Изложено е в исковата молба,че вземането на Община-гр.Добрич произтича от следните обстоятелства:

Във връзка с получено в Общината писмо с вх.№94-00-436/28.07.2021 г. на Сдружението на етажната собственост на сграда на *** била предприета процедура по премахване на 7 бр. незаконни гаражи,находящи се на ***,в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д.,попадащи в улична регулация.До собствениците на гаражите били изпратени предписания да премахнат съответните постройки в срок до 30.09.2021 г. съгласно чл.225 ал.2 т.1 от ЗУТ.Гаражите попадали върху теренпублична общинска собственост,предвиден по действащия ПУП за улица.Предписание №63/19.08.2021 г. било връчено лично на Ж. Й. Ш. на 25.08.2021 г.На 10.12.2021 г. работна група от Общината извършила проверка на строежа,като било установено,че строежът е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП в нарушение по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 от ЗУТ и без одобрен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.За констатациите от проверката бил изготвен констативен акт №19/10.12.2021 г.В кадастралната карта гаражите били заснети и отразени като една обща постройка с идентификатор ***,но се касаело за 7 гаражни клетки-собственост на различни лица.Констативният акт бил връчен на заинтересованите лица,като в законоустановения 7-дневен срок не постъпили възражения срещу него.На ответницата констативният акт бил връчен лично на 17.12.2021 г.Въз основа на констативния акт била издадена заповед №344/25.02.2022 г. на *** на Община-град Добрич,с която било наредено на седем лица,сред които и ответницата,да премахнат незаконния строеж в срок от шестдесет дни от връчването на заповедта.Заповедта била връчена по законоустановения ред на всички заинтересовани лица,вкл. на ответницата Ж. Й. Ш. лично на 14.03.2022 г. съгласно известие за доставяне.Заповедта не била обжалвана и влязла в законна сила.Поради неизпълнение на заповедта в предоставения срок за доброволно изпълнение и на основание чл.4 ал.2 от Наредбата за 4 принудително изпълнение на заповеди за поправяне,заздравяване или премахване на строежи или части от строежи органите на Община-град Добрич пристъпили към принудителното й изпълнение.С оглед на това било извършено предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на строежа и изготвена КСС за размера на разходите,необходими за премахването на строежа и изчистване на имота.Обстоятелствата относно това проучване били обективирани в протокол №2 от 01.07.2022 г.До търговско дружество „***“ ООД-гр.Добрич била изпратена покана за представяне на оферта за участие в обществена поръчка по реда на чл.20 ал.4 т.3 от ЗОП с предмет:„Събаряне и извозване на строителни отпадъци“ от строеж „7 броя гаражи с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д.“.На 22.07.2022 г. „***“ ООД представило оферта на обща стойност 13 211,04 лева с ДДС.До инж.М. П. В. била изпратена покана за представяне на проект за „План за безопасност и здраве“ във връзка с принудителното премахване на строежа.На 03.08.2022 г. между Общината в качеството на възложител и инж.М. П. В. в качеството на изпълнител бил сключен граждански договор с предмет извършване на услуга по изготвяне на „План за безопасност и здраве“ /ПБЗ/ за горепосочения строеж.Съгласно договора Общината се задължавала да изплати на изпълнителя сумата от 250 лв в срок от 10 дни след приключване на изпълнението.На 08.08.2022 г. бил подписан приемо-предавателен протокол,съгласно който изготвеният от изпълнителя проект бил приет от възложителя без забележки,въз основа на който протокол на изпълнителя била заплатена сумата от 250 лв съгл. Сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ.На основание чл.225а ал.3 от ЗУТ и във връзка с одобрен доклад до *** на Общината с peг. №93-05-30/31.08.2022 г.,тъй като незаконният строеж не бил премахнат доброволно,кметът издал заповед №1551/19.09.2022 г,с която разпоредил принудително изпълнение на заповед №344/25.02.2022 г. да се осъществи на 10.10.2022 г.Заповедта била връчена надлежно лично на ответницата на 23.09.2022 г.На 26.09.2022 г. между Община-град Добрич в качеството на възложител и „***“ООД в качеството на изпълнител бил сключен договор №ДОП-177/26.09/2022 г. за събаряне и извозване на строителни отпадъци от процесния строеж.На 10.10.2022 г. било извършено принудително премахване на горепосочения строеж,за което бил съставени протокол №3 от 10.10.2022 г.,протокол №4 от 10.10.2022 г.На 17.10.2022 г.

5 между представители на Общината и фирма „***“ ООД бил съставен и подписан двустранен протокол за установяване завършването и за заплащане на натуралните видове дейности на обекта.За направените разходи по премахването на незаконния строеж на основание чл.15 ал.1 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за поправяне,заздравяване или премахване на строежи или части от строежи органите на Общината съставили протокол №5/17.10.2022 г. /от служители на отдел УТСК в Общината и представител на „***“ ООД/ за извършените видове работи и тяхната парична стойност,която възлизала на общо 12 996 лв с вкл.ДДС.Въз основа на този протокол „***“ ООД издало фактура №7155/17.10.2022 г.,по която Общината извършила плащане в размер на 12 996 лв с вкл. ДДС съгласно бюджетно платежно нареждане от 26.10.2022 г. в изпълнение на договорните си задължения.Съгласно чл.225а ал.5 от ЗУТ разходите по принудителното премахване на незаконния строеж били за сметка на извършителя.Общо разходите на Общината за премахване на целия строеж възлизали на 13 246 лв при включване и на сумата от 250 лв за изготвяне на план за безопасност и здраве.Общата сума била разпределена между собствениците при съобразяване,че някои от тях били предприели частично премахване на обектите си.Задължението на ответницата възлизало на 2 052,76 лв.Същата била поканена да го заплати с покана,връчена й на 28.11.2022 г.,но до настоящия момент не изпълнила задължението си към Община-гр.Добрич.

В писмен отговор на исковата молба ответницата Ж. Ш. оспорва иска като неоснователен и настоява за отхвърлянето му.Твърди,че никога не е била собственик на описания гараж.Ищецът не представял доказателства,че същата се легитимира като индивидуален собственик на обекта.Обектът бил изграден от наследодателя на ответницата Й. Й. Ш. въз основа на разрешение за строеж №555/18.10.1984 г. като временна постройка.Не само ответницата била наследник на Й. Ш.,поради което искът следвало да се насочи и срещу другата наследница по закон Р. Й. Ж..Неправилно било прието от ищеца,че процесният гараж е незаконен строеж.Касаело се за временна постройка с траен устройствен статут в режим на търпимост,изградена върху поземлен имот,за който не се предвиждало строителство или друго мероприятие.Постройката била съобразена с разпоредбите на ЗТСУ /отм./ към момента на изграждането й,както и по сега действащия ЗУТ /чл.49 и чл.50 ал.2 б.“в“/.Оспорва се 6 размерът на вземането.Същият не бил съобразен с характеристиките на гаража /вид и конструкция/.Касаело се за дървена конструкция,поради което стойността на демонтирането й не била съотносима с тази за демонтирането на останалите гаражи-тип „масивни постройки“.