Решение № 205 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Мариана Б. Димитрова като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600297 по описа за 2025 година Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С Присъда № 3/28.01.2025 г. постановена по НОХД 275/2024 година, състав на Окръжен съд - Монтана е признал подсъдимия И. Б. Й. с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

На 18. 01. 2024 година, около 18,30 часа, пред магазин „Т- маркет“ в ***, направил опит умишлено да умъртви Н. В. А. с ЕГН ********** и на основание чл. 115 във вр. 18, ал.1 чл.54 НК го осъдил на 10 г. лишаване от свобода. Със същата присъда съдът го признал за виновен в това, че на 18. 01.

2024 година, в *** не изпълнил заповед за защита от домашно насилие от 16.

01. 2024 година, връчена му лично на 17.01. 2024 година, с която му се забранява да осъществява контакт под каквато и да е форма за срок от шест 1 месеца с лицето Н. В. А., ЕГН ********** , поради което на основание чл.296, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода. Съдът групирал двете наказания и на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е определено общо наказание в размер на десет години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Съдът се произнесъл и по въпросите по чл.59, ал.1, т.1 НК, деловодните разноски и веществените доказателства.

Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата Н. В. А. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2024 година до окончателното й изплащане, а на държавата да заплати такса върху уважения иск в размер на сумата от 2000 лв.

Така постановена присъдата не е влязла в сила. В срока за атакуването й е постъпила жалба от подсъдимия И. Б. Й., депозирана чрез служебния му защитник адвокат Р. Б. Б., която е със следното основно съдържание:

От доказателствата по делото не е установено подсъдимият да е имал умисъл за убийство. Имал е умисъл за причиняване на телесна повреда по чл.

132 от или чл. 133 от НК. От разпита на пострадалата се установи, че е изпила 6-8 литра бира, като освен пияна е й била дрогирана , видно от нейните показания в ДП след изписването й от болница. Преди инцидента подсъдимият и пострадалата са били заедно, закусвали и са пили бира.

Подсъдимият също е бил в алкохолно опиянение, ударът с нож е бил един, причинен е само с едно замахване. Причината за нанесения удар с нож са обидни думи от пострадалата към подсъдимия както и викове, крясъци и закани. Това се потвърждават разпита на св. Д. в проведеното на 29.11.2024 г. съдебно заседание по делото, както и от съдебнопсихиатричната и психологична експертиза. За злоупотреба с алкохол и наркотици от пострадалата свидетелстват и служителите на РУ Лом, отговарящи за района където тя живее - Сталийската махала. За обвинението по чл. 296, ал. 1 от НК, защитник счита, че подсъдимият няма умисъл да извърши това престъпление предвид поведението на пострадалата преди извършването му.

В жалбата се сочи за наличието на процесуално нарушение извършено 2 от първоинстанционният съд, което се изразява в това, че той – служебният защитник - не бил назначен от съда в разпоредителното заседание, а едва в проведеното на 28.11.2024 г. публично заседание, въпреки че по отношение подсъдимият е била на лице хипотезата на задължителна защита по чл. 94, ал.

1, т. 6, пр. 2 и т. 3 от НПК.

С жалбата се оспорва се размерът на наказанието и присъденото обезщетение по гражданския иск на пострадалата. Съдът е следвало да определи наказание за опит за убийство - по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а не по реда на чл. 54 от НК предвид обстоятелството, че деянието е останало недовършено, тъй като от събраните по делото доказателства се доказва, че подсъдимият доброволно не е довършил убийството. Присъденото на пострадалата обезщетение в размер на 50000 лв. противоречи на принципа за справедливост понеже повече от 5 - пъти завишено от трайно установената практика на ВКС/ВС по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Съща така съдът е присъдил и законна лихва, въпреки че в разпоредителното заседание пострадалата не е поискала и законна лихва, като по този начин наказателния съд е нарушил принципа за диспозитивното начало - защитна санкция се дължи ако, доколкото и докогато се търси такава.

Въз основа на изложеното е отправена молба към въззивния съд да отмени присъдата като оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения и отхвърли предявения граждански иск за неимуществени вреди. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Монтана, от стадий „разпоредително заседание“, заради посоченото по-горе процесуално нарушение, както и намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 1/една /година или да не наказва подсъдимият и намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 /петдесет хиляди/ на 7 000 /седем хиляди/лева.

В проведено на 27 март 2025 година съдебно заседание пред апелативния съд пострадалата Н. А. се явява в качеството на частен обвинител и граждански ищец, като депозира лично писмено възражение срещу жалбата на подсъдимия изготвено от назначения й служебно повереник П. П. – адвокат от АК-Монтана, което има следното основно съдържание:

От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е имал 3 умисъл за убийство, който се е формирал в процеса на общуване с пострадалата на инкриминираната дата. Доводите, че пострадалата свидетелствала, че е била в неадекватно състояние по никакъв начин не смекчават вината на подсъдимия. Подсъдимият също е бил в алкохолно опиянение, като това наред с носенето на хладно оръжие от подсъдимия са утежняващи отговорността обстоятелства. Според вещите лица и лекуващият лекар - хирург от ударите с нож извършени от подсъдимия леталният изход за пострадалата е избегнат само благодарение на своевременната лекарска намеса. Без значение за изпълнителното деяние е какви, храни, напитки и твърдени други вещества е употребила жертвата. Убийството е останало недовършено не заради доброволен отказ на подсъдимия от извършването му, а по независещи от дееца причини - своевременната лекарска помощ. Не са налице основания за намаляване на размера на наложеното наказание и за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Съобразно съдебната практика такъв размер обезщетение се налага за причинени леки и средна телесна повреда. Присъденото на пострадалата обезщетение в размер на 50000 лв. е съобразено на принципа за справедливост, обективиран в чл. 52 от ЗЗД и не е завишено спрямо трайно установената практика на ВКС/ВС по приложението на този текст. Фактът, че деянието е останало на етап опит не дава основания за прилагането на чл. 55 от НК, както поради това, че пострадалата е била спасена в резултат на своевременна лекарска намеса, така и предвид съдебното минало на дееца и от това, че Й. е направил опит да укрие оръжието на деянието като заличи следите по него забождайки го в пръста. Едва след задържането му той е показала мястото където е скрил ножа.

На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът отправя молба присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на разпоредителното заседание, тъй като не са ограничени правата на подсъдимия. Счита, че първоинстанционният съд е обосновал в мотивите си наличието на умисъла на деянието по чл. 115 НК, 4 като е отчел дължината на острието на ножа, силата на удара и причинените наранявания на пострадалото лице, като единствено реакцията на пострадалата, намесата на свидетеля И. и оказаната спешна медицинска помощ, са предотвратили настъпване на летален изход. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частната обвинителка и гр. ищец Н. А. иска присъдата да бъде потвърдена.

Частната обвинителка и гр. ищец А. поддържа заявеното от нейния повереник.

Подсъдимият И. Й., се явява лично доведен от Затвора Враца и със служебния защитник адв. Б..

Защитникът иска присъдата да бъде отменена и върната за ново разглеждане или подсъдимият да бъде оправдан и гражданския иск отхвърлен или наказанието му намалено по изложеното в жалбата.

Подсъдимият Й. в лична защита заявява, че обвинението не отговаря на истината както и отразеното в обвинителния акт. Отрича обвинението да бъде по чл. 115 НК.

В последната си дума подсъдимият заявява, че иска делото да се върне за ново разглеждане и че е бил предизвикан от пострадалата и не желае да отговаря по този член от НК за умишлено убийство.

Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид, че съставът на ОС Монтана е приел фактическата обстановка, която отговаря на съдържанието на доказателствата по делото , поради което следва да бъде приета за вярна , а именно:

Подсъдимият И. Й. живее постоянно в ***. Години преди 2024 година Й. установил близки интимни отношения със свидетелката Н. А., родена на ******** година; двамата живели на съпружески начала, но се разделили.

Родителите на А. били против връзката им, а и подсъдимият често проявявал агресия и физическо насилие спрямо Н. А.. Последното било известно и на свидетелите М. и Н. - служители в РУ гр. Лом. Отношенията между А. и Й., непрекъснатите скандали и побои, на които я подлагал той, наложили издаване на заповед за незабавна защита № 23/ 29. 12. 23 г. на PC- Лом, с която И. Б. Й. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. В. А. и му се забранява да приближава жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 100 м. Тази заповед е връчена на Й. надлежно още същия ден. На 17. 01. 2024 г. е връчена още една заповед за защита от 16. 01.2024 г., с постановени същите мерки за закрила, като допълнително се забранява на обв. Й. да осъществява контакт с Н. А. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 6 месеца.

5

На 18. 01. 2024 година Н. В. А., пребивавала в гр. Лом и се видяла с приятели. Подсъдимият и А. се видели случайно първо на гарата в града.

Разговаряли и подсъдимият купил храна. Седели заедно на пейка в района на гарата, а впоследствие, около 17, 30-18, 00 часа, двамата отишли до магазин Т- маркет“ където А. искала да си купи цигари. Свидетелката била употребила алкохол. Подсъдимият също бил употребил алкохол. Телефонът на жената звънял често, което ядосало подсъдимия – взел го и го счупил, хвърляйки го на земята. А. влязла в магазина, а подсъдимият я последвал.

Купила си цигари, а когото излезли от магазина, почти пред входа му, двамата се скарали. Свидетелката искала да бъде „оставена на мира“, припомнила на подсъдимия, че има ограничителна заповед, нарушава я и ще влезе в затвора.

Ядосан, Й. я хванал отзад за качулката на дрехата. Двамата започнали да се дърпат – обвиняемият, за да я задържи, а свидетелката, за да се освободи. В един момент Й. извадил от чантата си, която носел нож, с който започнал да замахва към А.. С ножа я пробол в областта на гърдите с един удар. А. паднала на земята, а подсъдимият избягал и изхвърлил ножа. Н. А. успяла да стане и се опитала да достигне до магазина за помощ, като викала, че е прободена. Това чул свидетелят М. И., който бил дошъл с такси, управлявано от свидетеля Ш., до магазина, за да пазарува. И. веднага се обадил за помощ и изчакал, докато дойде линейка. След пристигането на медицински екип на място, пострадалата била транспортирана бързо в болница.

Сигнал за инцидента пред магазин „Т-маркет“ получил свидетелят Д. Д. от РУ - Лом. Веднага се отправил към мястото и при пристигането си видял да качват жена - това била А. - в линейката и да я транспортират до болнично заведение. За да се ориентира в ситуацията, свидетелят решил да прегледа камерите за видео-наблюдение на магазина, тъй като му било известно, че има такива. Прегледал записите, от които установил, че инцидентът е възникнал пред входа на магазина и се вижда ясно как мъж замахва към жената, като при едно от замахванията я пробожда в областта на гърдите, като техническият носител на записа е приложен по делото.