Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2525 от 27.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2448/2024
Вид
Решение № 2525
Подписан
27.11.2024
Състав
Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2525 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. П. С. при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Д. П. С. Гражданско дело № 20242120102448 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 от Кодекса на труда, чл. 226, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда, чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и по чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

Производството е образувано по подадена искова молба от П. С. К. с ЕГН **********, срещу „Ноториъс 94“ ЕООД с ЕИК 205374139, с която са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 от Кодекса на труда, чл. 226, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда, чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и по чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

В исковата молба се твърди, че по силата на безсрочен трудов договор №54/13.02.2023 г. ищцата изпълнявала длъжността „***“ с място на работа гр.

Бургас, заведение за бързо хранене „***“, при работодателя „Ноториъс 94“ ЕООД. Работното й време било определено като пълно – 8 часа при 5 - дневна работна седмица, трудовото й възнаграждение първоначално било в размер на 800 лв. месечно, а впоследствие от 02.01.2024 г. на 933 лв., както и 0, 6 % възнаграждение за прослужено време, платимо до 25-то число на месеца следващ този, за който се отнася. Полагащият се платен годишен отпуск бил в размер от 20 дни.

Твърди, че на 29.01.2024 г. след ползван от 12.01.2024 г. до 24.01.2024 г. отпуск по болест, ищцата подала молба до работодателя си за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. В молбата посочила, че ако предложението за прекратяване на правоотношението не бъде прието, същата следвало да се счита за предизвестие в този смисъл. На молбата била 1 поставена резолюция „Да“ от работодателя на същата дата – 29.01.2024 г. На 29.01.2024 г. и 30.01.2024 г. ищцата полагала труд на работното си място без възражение или други реакции от страна на работодателя. Едва на 08.02.2024 г. работодателят й поискал да подпише заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Забелязала, че в заповедта била посочена дата на прекратяване на трудовото правоотношение 29.01.2024 г., въпреки че ищцата продължила да полага труд и след този ден. В заповедта било посочено, че й се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск единствено за януари 2024 г., въпреки че за целия период на трудовото правоотношение тя изобщо не ползвала такъв. Друга, коригирана заповед за прекратяване не й била връчвана, нито й е връчена оформената й трудова книжка, която също се намирала у работодателя. Не й било изплатено и частично трудово възнаграждение от 150 лв. за месец януари 2024 г. След 30.01.2024 г. работодателят не я включвал в работния график и не била допускана до работа.

Ищцата сочи, че на 19.02.2024 г. подала сигнал до ДИТ – гр. Бургас за горепосочените обстоятелства, както и за други нарушения, извършени от работодателя. На 26.02.2024 г. до нея бил изпратен отговор на инспекцията, вкойто се сочило, че при извършена проверка на работодателя не били констатирани нарушения, а нейни подписи били положени върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, така и върху молби за ползване на платен годишен отпуск. С уведомление с изх.№62/14.02.2024 г. работодателят я поканил да се яви на работното си място на 19.02.2024 г., за да подпише документи за прекратяване на трудовото й правоотношение, което тя не сторила, предвид несъгласието й със съдържанието на уведомлението.

Излага доводи, че в случая не било ясно дали поставената от работодателя на 29.01.2024 г. резолюция „Да“, изразявала съгласието му за прекратяване на трудовото правоотношение или че приема отправеното в противен случай предизвестие. Издадената от него прекратителна заповед не носила подписа й. Поради това не можело да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Липсата на заповед за прекратяване на правоотношението, както и неоформянето и задържането на трудовата й книжка от друга страна я препятствали да извърши регистрация като безработно лице и да получава обезщетение за оставане без работа.

Моли се за признаване за незаконно уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, със Заповед № 00000062/29.01.2024 год., считано от 29.01.2024 г. и отмяна на посочената заповед; за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 2447, 50 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляващо обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 от КТ, формирано по следния начин: по 979 лв. месечно за периода от 01.02.2024 г. до 15.04.2024 г.; иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляващо остатъка от дължимото и неизплатено трудово 2 възнаграждение за месец януари 2024 г.; при условията на евентуалност и в случай, че съдът отхвърли иска за признаване на уволнението за незаконно: за осъждане на ответника да заплати сумата от 979 /деветстотин седемдесет и девет/ лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2759 /две хиляди седемстотин петдесет и девет/ лв., представляваща обезщетение за задържане на трудовата книжка за периода от 01.02.2024 г. до 18.04.2024 г., формирано за всеки месец задържане от сумата от 979 лв. Представят се доказателства. Претендират се разноските.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва обстоятелствата, че между него и ищеца е възнакнало на посочените дата и основание трудово правоотношение с твърдяното съдържание. Не оспорва и, че през месец януари 2024 г. ищцата била в болнични.

Твърди, че след като се върнала на работа, в първия си работен ден на 29.01.2024 г. тя влязла в заведението и хвърлила на една от масите в ресторанта молбата си за напускане на работа, като тя веднага била одобрена с полагането на „да“ и подпис, след което ищцата реагирала остро и си тръгнала от ресторанта. С положената резолюция работодателят си дал съгласието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди, че от 29.01.2024 г. ищцата не е полагала труд в заведението, защото по нейно желание прекратили трудовия договор на основание чл.325, ал.1 от КТ. Информирано било счетоводството за прекратяване на договора на основание чл.325, ал.1 от КТ и били своевременно изготвени всички нужни документи за прекратяване на трудовото правоотношение, включително и трудовата й книжка била надлежно оформена. Съобразно изготвения график ищцата трябвало да почива на 30.01.2024 г.

Твърди, че няколко пъти й звънял на телефона, за да дойде да подпише документите си, както и да й бъде върната трудовата книжка. Ищцата дошла в началото на месец февруари в заведението, била й предоставена трудовата книжка и останалата документация за прекратяване на трудовия й договор.

Била поканена да вземе трудовата си книжка, но тя отказала. На 12.02.2024 г. получил на адреса на дружеството покана за заплащане на платен годишен отпуск. В отговор на молбата на 14.02.2024 г. изпратил на ищцата покана по куриер да се яви на 19.02.2024 г. на работното място, където да подпише всички документи за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и да й бъде върната трудовата й книжка. На 19.02.2024 г. всички документи били в заведението, като управителката на заведението била инструктирана да бъдат разписани, защото представляващия работодателя е следвало да отсъства.

Ищцата е дошла в заведението, разписала е документите, като практика в дружеството било да се разписват и декларация, че лицето няма финансови 3 претенции към дружеството, както и декларация за връщане на трудовата й книжка. След прочита на декларациите, ищцата направила скандал, че няма да я разпише, започнала да заплашва, че ще подаде жалба в Инспекция по труда и ядосана си тръгнала от ресторанта, като е отказала да вземе трудовата си книжка. Била извършена проверка от Инспекция по труда, като същата не констатирала нарушения, касаещи трудовоправното отношение между страните.

Оспорва претенцията за неизползван платен годишен отпуск, като счита същата за неоснователна, тъй като ищцата е ползвала полагаемият си платен годишен отпуск. Оспорва претенцията за обезщетение за задържане на трудовата книжка като неоснователна. Нямало е отказ от връщане на трудовата книжка, както и възпрепятстване на ищцата да си я получи.

Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Представят се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е полагала трудово правоотношение в предприятието на ответното дружество. Това е видно и от представения по делото трудов договор №***/13.02.2023 г., сключен между страните. Заеманата от ищцата длъжност била „***“, а работното й място било в гр. Бургас – заведение „***“. Било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800лв., както и начисляване на клас прослужено време в размер на 0, 6 % годишно.

Видно от приложеното по делото допълнително споразумение №00000040/02.01.2024 г., е изменено трудовото правоотношение в частта му относно дължимото от работодателя трудово възнаграждение, като същото било приведено в съответствие с Постановление № 359 от 23 октомври 2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната.

По делото е приложена молба за напускане по взаимно съгласие и предизвестие, подадена от П. С. К. от 29.01.2024 г. до управителя на ответното дружество, с която отправя волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, като моли за съгласие за прекратяването му, тоест на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В случай че молбата й не бъде приета, заявява, че същата следва да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ.

Молбата е резолирана с „Да/29.01.2024 г.“.

Със Заповед № 00000062 от 29.01.2024 г. от управителя на „НОТОРИЪС 94“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение на П. С. К. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Заповедта е връчена на 29.01.2024 г. /л.69/.

Уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение до НАП е подадено на 01.02.2024 г. /л.70/.

По делото са приложени разчетно – платежни ведомости, изготвени от 4 ответното дружество за месеците от 01.2024 г. до м.12.2024 г., подписани от всеки един от служителите на ответното дружество.

По делото е представено копие от молба до управителя на ответното дружество, подадена от ищцата от 09.02.2024г., с която същата моли да й бъде начислено и изплатено дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023 г., предвид неговата Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 29.01.2024 г.

Приложено е уведомление, изпратено до ищцата от управителя на ответното дружество, в което същият посочва, че съгласно разписаните разчетно – платежни ведомости, ищцата е ползвала полагаемия й се платен годишен отпуск за 2023 г. Посочил е, че очаква ищцата на 19.02.2024 г. да се яви в ресторант „***“ в 10, 00 часа сутринта, за да си подпише документите за прекратяване на трудовото й правоотношение, съгласно нейната молба за напускане и да получи възнаграждението си за м.01.2024 г. Представена е разписка от Еконт, видно от която ищцата е получила посоченото уведомление на 15.02.2024 г.

По делото са приети заверени копия на цялата преписка по подадения от П. С. К. сигнал с вх.№24017157 от 19.02.2024 г. до Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Бургас. В същата преписка са приложени молби за ползван годишен отпуск от П. К. за 2023 г. от 01.04.2023 г., от 18.04.2023 г., 03.05.2023 г., 08.05.2023 г., 06.06.2023 г., 19.06.2023 г., 02.09.2023 г., 11.10.2023 г., 01.11.2023 г., 07.11.2023 г., 14.11.2023 г., 06.12.2023 г., 13.12.2023 г. и 21.12.2023 г., графика за разпределение на смените/работно време за януари месец 2024 г. и месец февруари 2024 г., таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец декември 2023 г., както и януари и февруари 2024 г. и копие на разчетно – платежните ведомости за същия период.