Решение № 3952 от 28.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3952 гр. София, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20241110145985 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу ответницата С. Ч. В., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищеца 1318,78 лева – изтеглени суми от банкова карта, ведно със законната лихва от 04.11.2019 г. до 16.04.2024 г.; 361,70 лева – възнаградителна лихва за периода от 04.11.2019 г. до 18.01.2024 г.; 159,97 лева – неустойка за просрочени задължения (наречена „наказателна лихва“) за периода 04.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 16.04.2024 г.; 150,33 лева – такси, начислени в периода от 04.11.2019 г. до 16.04.2024 г.; 132 лева – разходи за уведомяване при предсрочна изискуемост, и 31,98 лева – застрахователни премии, дължими се в периода от 04.11.2019 г. до 16.04.2024 г. – вземания по договор за издаване на кредитна карта от 29.10.2003 г., сключен между ответницата и „Бългериън ритейл сървисиз“ ЕАД (универсален праводател на ищеца), изменен с допълнително споразумение между страните с № CO**********/08.11.2017 г.

Ищецът твърди, че на 29.10.2003 г. между „Бългериън ритейл сървисиз“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът, и ответницата е бил сключен договор за издаване на кредитна карта с разрешен кредитен лимит (кредит – овърдрафт) от 1400 лева. Кредитът се отпускал при годишна лихва от 18,50 %, а за опериране на картата и осчетоводяване на лимита ответницата държала на кредитодателя такси. С допълнително споразумение от 08.11.2017 г., сключено вече след настъпилото правоприемство, между страните по делото, лихвеният процент бил увеличен до 19,90 % годишно, и бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 31,73 %. Ответницата спряла да заплаща дължимите се 1 вноски и на 18.01.2024 г. получила покана от ищеца за прекратяване на договора с обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми. Поради това, и след отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение ищецът иска да му се присъдят описаните суми – задължения по договора. Претендира разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 09.12.2024 г.) не е подаден отговор от ответницата С. Ч. В..

В съдебното заседание ищецът е поискал неприсъствено решение, като искането му е отхвърлено, а ответницата не се явява и не изпраща представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представено на лист 28 от делото заявление на 29.10.2003 г. ответницата С. Ч. В. е подала заявление за издаване на кредтна карта от ответника с искане за одобряване на първа транзакция – покупка на вноски за 635,20 лева на 24 вноски. Съгласно представено на лист 31 допълнително споразумение от 08.11.2017 г. ответницата е заявила желание да получи нова карта и е приела общите условия.

Съгласно представен на лист 100 от делото протокол от 08.11.2017 г. на последната дата ответницата е получила кредитна карта „Мастъркард“ с посочен там номер.

Съгласно представени на лист 33 – 53 от делото общи условия на ответника по договора за кредитна карта, лихвите се начисляват така:

„9.1. Картодържателят може да изплати задълженията си по Договора, възникнали при използването на Картата, в срок до Датата за издължаване (Краен срок за плащане), посочена в последното издадено от Банката Месечното извлечение; (а) изцяло или (б) на части. В последния случай усвоената и непогасена част от Кредитния лимит (всички покупки, тегления в брой и др. Трансакции, начислени равни месечни вноски, лихви, такси и други разходи по Договора) остава дължима и се олихвява по реда и условията на чл. 10 по-долу. В случаите по предходното изречение Картодържателят трябва да изплати най-малко Минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е превишил разполагаемия Кредитен лимит, най-късно до съответната Дата на издължаване, посочена в Месечното извлечение. Минималната месечна вноска се изчислява като процент от усвоения, но непогасен Кредитен лимит към деня, в който приключва съответния месечен отчетен период и е в размер на 3 % от общо дължимата сума, мин. 15 лева.

9.2.При погасяване изцяло на пълния размер на всички текущи задължения по Договора до съответната Дата на издължаване, посочена във всяко Месечно извлечение, Банката не начислява и освобождава Картодържателя от заплащане на дължимата лихва за текущия месечен отчетен период върху следните задължения: (а) Трансакции по чл. 5.1.1. и чл.

2

5.1.2.; (б) Транзакции по чл. 5.1.3., чл. 5.1.4. и чл. 5.1.5., извършени с карти ...

(в) такси, начислени по т 1.6., т. 1.7., т.1.13. и т. 3 от Приложение № 1 към настоящите Условия, ... (д) начислени месечни вноски при покупки на равни месечни вноски и/или разсрочване на Трансакции по чл. 8а; (е) начислени задължения по чл. 10.3.;

В случай че Картодържателят не погаси изцяло до Датата на издължаване пълния размер на всички текущи задължения по Договора (погасяване на части), Картодържателят дължи на Банката лихва върху задължения по Договора, която се начислява считано от датите и при условията, посочени в чл, 4 по-горе. Периодът от съответната дата, посочена като „Дата на трансакция“ в Месечното извлечение до Датата на издължаване се нарича „Гратисен период“. (...)

9.6. При неплащане на задължителната Минимална вносна на падежа, посочен в Месечното извлечение, Картодържателят дължи на Банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен Кредитен лимит (Общата дължима сума, която се посочва от Банката в издаваните Месечни извлечения).“

„10.1. За предоставянето на кредита и другите услуги, свързани с ползване на Картата, които се предоставят от Банката , Картодържателят заплаща на Банката възнаграждения, включително, но не само лихви, посочени в Приложение № 1 към настоящите Условия. Всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на Картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в Месечното извлечение по Картата.

10.2. Лихва се дължи считано от съответната дата, посочена като „Дата на трансакция“ в Месечното извлечение, върху всички начислени задължения по Кредитния лимит на Картата, като за начислени задължения от такси, лихва се дължи само за такси, дължими по Договора за издаване на Кредитна карта, свързани с използване на Картата за извършване на платежни операции и посочени в т. 1.7., т. 1.13., т. 2.2-2.7. вкл. и т. 3. от Приложение № 1 към настоящите общи условия.

10.3. Банката изчислява дължимата лихва върху задълженията по чл.

10.2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на Картата веднъж месечно, на датата на издаване на Месечното извлечение, с изключение на лихвата, за която е приложено правилото по чл. 9.2. по-горе.

(...)

10.7. Общата сума, дължима от Картодържателя по Договора, е равна на сбора от всички усвоени, но непогасени суми по Кредитния лимит, вкл. дължимата върху усвоените суми годишна лихва и останалите разходи, дължими от Картодължателя съгласно настоящите Условия и Приложение № 1.“

В чл. 10 от текста на договора не се споменават никакви лихвени условия, а правилата, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно 3 изискуем.

От представените от ищеца на лист 14 – 27 от делото извлечения от счетоводството му по сметката на ответницата се установява, че в периода от 07.11.2003 г. до 19.01.2021 г. ответницата е усвоила с картата (без да се смятат лихви и такси) 16 090,04 лева, а е погасила 18 344,97 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за осъждане на длъжник по договор за револвиращ кредит, усвояван с кредитна карта, да плати изтеглените сми, както и такси по договора, и да заплати възнаградителни лихви, лихви за забава, и разноски за уведомяване с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл.

10а, ал. 1 ЗПКр, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете се уважават, ако съдът установи, че е сключен договор за револвиращ кредит, предоставена е кредитна карта на ответницата, същата е теглила суми от нея, като съответно е уговорен размер на лихвите и таксите, и е уговорено, че дължи такси в посочен в договора конкретен (или определяем) размер за уведомяване, както и застрахователни премии, като договорът е прекратен и ответницата е уведомена, че пълното задължение по него е изискуемо. Исковете за всички плащания извън изтеглената главница ще се отхвърлят, ако съдът установи, че някое от тях е основано на неравноправна клауза, вкл. такава за начисляване на лихви върху лихви; за начисляване на такси без установен предварително в договора размер; за начисляване на разходи за забава на длъжника, различни от лихви за забава – чл. 33 ЗПКр.

При анализ на клаузите от общите условия се установява, че ако е имало частично плащане на задълженията по картата (т.е. ако не са платени всички усвоени през съответния месечен период, за който се издава извлечение, суми) съгласно чл. 10.2, от общите условия неусвоената част от кредитния лимит се олихвява. При това в следващия месец, в който се начислява лихва за направените разходи в първия, съгласно чл. 9.1. и 9.2. от общите условия ще се начислява възнаградителна лихва в обичайния размер по договора (19,9 % годишно) и върху вече натрупаната лихва, тъй като тя става част от месечния кредитен лимит, т.е. от „усвоената сума“ по картата. Това е така, тъй като според чл. 9.1. от договора всички възнаграждения по договора, като лихвата е възнаграждение за ползване на чужди пари и няма логика да не е включена тук, се добавя към кредитния лимит, т.е. към олихвяемата сума („главница“) по овърдрафта. Това се потвърждава изрично и от текста на чл. 10.3. от общите условия, който изключва начисляване на лихва единствено върху пълно платените задължения в срока на гратисния период, които са уредени в чл. 9.2 от общите условия. Не стига това, но и върху забавените вноски се начислява отделно и лихва за забава съгласно чл. 10.7. (при това лихвата се дължи не само върху минималния размер на падежиралата за месеца вноска, а върху целия размер на усвоения кредитен лимит).

При това положение е ясно, че начинът на изчисляване на лихвите по договора за кредитна карта (олихвяване на натрупаната лихва с 19,9 % 4 годишен лихвен процент от месеца, следващ този, за който се дължат, поради включването им в усвоения кредитен лимит) е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, която съдържа императивна правна норма, че при забава за плащане по потребителски кредит кредитополучателят е длъжен да плаща само лихва за забава в размер не повече от законната такава. Това прави посочените клаузи и неравноправни, защото няма данни да са индивидуално уговорени, а същите предвиждат отклонение от правилата за олихвяване на кредити, предвидени в закона, във вреда на потребителя, като така евентуално нарушават принципа на справедливостта в оборота, като хипотезата изрично е уредена в чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – клаузи, които предвиждат прекомерно по размер обезщетение или неустойка, могат да са неравноправни, ако са налице другите условия на закона.

Поради това по договора ищецът няма право на никакви лихви, като съдът приема съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, че договорът не би бил сключен без уговорка за лихва, поради което целият договор за кредит се смята за нищожен. При това положение, тъй като става въпрос за новация от 2017 г. и се прилагат правилата на действащия ЗПКр, по договора се дължи само връщане на главницата, като от приложеното от самия ищец заявление става ясно, че ответницата е върнала повече от главницата, поради което следва и исковете да се отхвърлят.