Решение № 15306 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15306 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110154075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 272749/03.10.2023 г. на „.................“ ЕАД, ЕИК ................, срещу В. Р. Й., ЕГН ********** , с която са предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 2 050,80 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ................. сумата от 31,14 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.12.2022 г., до окончателното плащане, сумата от 380,18 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 29.11.2022 г., и сумата от 6,66 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.03.2020 г. – 29.11.2022 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67734/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 128428/16.10.2023 г.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът, в качеството на собственик на процесния жилищен имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за частична неоснователност на предявените искове. Заявява, че оспорва същите единствено по размер - в погасената според него по давност част от тях. Моли за отхвърляне на иска в частта, в която процесните вземания са погасени по давност, а в останалата част признава същите.

1

С определение № 21822/27.05.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца „.........“ АД /съобразно констатация на съда в проведеното на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание относно промяна в правно организационната форма на дружеството/. Третото лице – помагач не изразява становище по основателността на исковите претенции.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е изискано и приложено заповедно дело № 67734/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, видно от материалите по което производството е било образувано по повод на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „.................“ ЕАД на 12.12.2022 г., срещу В. Р. Й., за следните суми: 2 050,80 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .....................; 31,14 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.12.2022 г., до окончателното плащане; 380,18 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 29.11.2022 г., и 6,66 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.03.2020 г. – 29.11.2022 г.

С Разпореждане от 31.01.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 128428/16.10.2023 г., заповедният съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение за горепосочените суми.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът В. Р. Й. е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в която е наведено възражение за погасяване по давност на част от заявените суми.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията си по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2023 г.

С оглед процесуалните изявления на страните, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 21822/27.05.2024 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния период досежно процесния имот; за процесните отчетни периоди в процесния имот е доставена топлинна енергия на претендираната с исковата молба стойност, както и че таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за исковия период.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 21.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ............., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „......... ......“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

По делото е представен и приет Договор от 04.09.2002 г. между етажната собственост с адрес: гр. ............., и „......... ......“ ООД, с предмет монтажа на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост.

По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-68/03.06.2020 г., сключен между „.................“ ЕАД – възложител и „.........“ АД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени и приети Съобщение към фактура № ........ г. и Съобщение към фактура № 1009719076/30.06.2021 г.

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат 4000282194.

С молба от 17.06.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя изравнителни сметки – за период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., както и 3 броя констативни протоколи за неосигурен достъп.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

На първо място, съдът следва да се отбележи, че в разглеждания случай не дължи постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК съобразно искането на ответника. Това е така, доколкото за постановяване на решение при признание на иска е необходимо нарочно искане за това от страна на ищеца по делото, каквото в случая не е било направено. Същевременно, искането на ответната страна за постановяване на решение при признание на иска е съпроводено с релевирано от същата възражение за погасяване на част от процесните суми по давност, с оглед на което съдът приема, че така направеното от нея искане по същество има характер единствено на признание на дадени факти, включени в предмета на делото, което е съобразено от съдебния състав чрез отделянето на съответните факти по реда на чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.

По същество на спора, съдът намира следеното.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.