Решение № 740 от 27.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330200446 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-3389-000469/10.01.2024г. на Началник Сектор при ОД на МВР Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на Р. А.

К., ЕГН: **********, от *** на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, оспорва вмененото му нарушение и излага становище за незаконосъобразно издадено НП. Навеждат се твърдения, че не е извършен „дрифт“, а автомобила е поднесъл леко при потегляне, поради което не е извършено вмененото нарушение. Алтернативно се прави искане за маловажен случай. С оглед на изложеното пълномощника моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Началник Сектор в РУ „Полиция“ 06 – Пловдив при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба-становище пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 30.12.2023г. в 18,15ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Ландос“, в посока юг жалбоподателят Р. К. управлявал личния си лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег.№ ***. При извършване на маневра ляв завой в посока изток, жалбоподателят извършил резки и рисковани маневри, като подал рязко газ и повишил оборотите на двигателя, като превъртял задвижващите задни колела на автомобила и преднамерено го извадил извън контрол, като не използвал пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

Констатираното било квалифицирано като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 1054719/30.12.2023г. в негово присъствие. Последният се запознал със съдържанието му и отбелязал, че няма възражения.

В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения по 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление № 23-3389-000469/10.01.2024г., с което на жалбоподателя Р. К. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя Д. В. Ш., чийто показания съдът кредитира като обективни и достоверни. В тях свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Подробно описва действията на водача и начина на движение на управлявания от него автомобил, които сочи, че ги е възприел съвсем непосредствено. Същият пояснява, че наблюдавал автомобила на нарушителя, който предприел маневра завой на ляво по бул.“Цариградско шосе“ в посока изток. При потеглянето автомобилът бил изфорсиран, чуло се пищене на гуми и задвижващите задни гуми поднесли, като автомобилът тръгнал с вратите в посока на завоя, типично за дрифт, като поднесъл сериозно. В кръстовището имало и други автомобили. Времето било сухо, пътят бил чист и нямало причина за поднасянето на автомобила, освен поведението на шофьора. След това свидетелят пуснал сигналните светлини на полицейския автомобил и тръгнал след него, като спрял шофьора за проверка. Последният казал, че се извинява за поведението си и нямал възражения по съставения акт. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, хронологично изложени и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства, приети по делото.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан и 2 посочения като такъв в АУАН А. А. И.. От показанията на св.И. се установява, че пътувал в полицейския автомобил и били спрели на бул.“Цариградско шосе“. Видял, как от ул.“Ландос“ излязъл автомобил БМВ, който предприемал маневра завой на ляво. След потеглянето му се чул силен рев на двигателя, пищене на гуми и задните задвижващи гуми започнали да превъртат.

Автомобилът излязъл от контрол и започнал да поднася /дрифт/, като с това движение се извършвала маневрата завой на ляво, а поведението на управлявалия го шофьор било целенасочено. На св.И. му отнело време около минута да обърне с полицейския автомобил и да започна преследване на автомобила на нарушителя, като бил пуснал и сигнални лампи. Бил забелязан от нарушителя, към който било отправено разпореждане да спре в крайна дясна лента. След това му съставили АУАН. В автомобила на нарушителя се возели още две лица. Пътят бил чист и сух, нямало пясък или да било мокро.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като пълни, обективни, хронологични и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства по делото.

В качеството на свидетел бе разпитан Ж. К. Ш., от чийто показния се установява, че пътувал в автомобил, управляван от жалбоподателя. Били до гр.Пловдив, след което трябвало да тръгнат за с.Селци. При завой на кръстовището било прашно и автомобилът им поднесъл. Гумите превъртели, но не смятал, че това превъртане е дрифт, защото било леко. След това били спрени от полицаи, които казали, че това било дрифт и им съставили акт.

Имало превъртане на гумите, но нямало свирене и двигателят не ръмжал.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства, прието по делото.

В качеството на свидетел бе разпитан и А. М. В., от чийто показания се установява, че пътувал в автомобила на жалбоподателя. При завой на ляво той дал малко повече газ за да се изнесат от кръстовището. Тогава гумите превъртели, чуло се свирене. Дал газ за да се изнесат по-бързо, защото срещу тях имало автомобили. След това били преследвани от полицаите, които казали, че това било дрифт. Свидетелят сочи, че пътя бил запрашен, а автомобила бил със задно задвижване, затова колата поднесла. Не считал, че това е дрифт, защото колата не се била завъртяла. Жалбоподателят имал свидетелство от около три години и не знае дали има нарушения. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като пълни, обективни и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства, приобщени по делото.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното.

Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават 3 констатациите на контролните органи, а напротив събраните по делото гласни и писмени доказателства, в кредитираната им част подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С оглед събраните по делото доказателства, Съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по несъмнен и категоричен начин състава на вмененото му административно нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, която забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По несъмнен начин се установява ясно изразено противоправно поведение и нарушаване на установената забрана, а именно, че жалбоподателят Р. К., като водач на лек автомобил "БМВ 320 И", с рег. № ***, лична собственост, в процесното време и място при извършване на маневра завой на ляво в посока изток, е форсирал двигателя на МПС, при което извел автомобила извън контрол. В резултат на тази маневра автомобилът поднесъл и се приплъзнал, навлизайки странично в платното за движение на бул.“Цариградско шосе“, като издавал силен шум от двигателя, а гумите свирели. Предвид на това жалбоподателят с поведението си е ползвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. В тази насока са и показанията на всички разпитани свидетели, като най-детайлни са показанията на полицейските служители, които са били преки очевидци на случилото се.

Що се отнася до основните възражения на жалбоподателя, че въпросното поднасяне на управлявания от него автомобил се дължало на запрашеност на пътя и необходимост от бързо изтегляне предвид насрещно движещи се автомобили, Съдът намира същите за необосновани и недоказани.

Водените от жалбоподателя свидетели изложиха различни причини за това поднасяне, като нито един от тях не посочи, че е бил на място на кръстовището за да огледа за наличие на прах и пясък, предвид късния час, а вторият свидетел единствено посочи за насрещно движещи се автомобили, което отново не е причина за ускореното потегляне и умишленото приплъзване на автомобила.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.

При така установеното нарушение за наказващия орган е възникнало 4 задължението за санкционирането по реда на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито Съдът, нито наказващият орган имат правомощието да ги изменят. Наложеното наказание е съобразена с обществената опасност на деянието и нарушителя и е в размер, необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с оглед изричната норма на чл. 189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че се касае за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна, която не е направила изрично искане за това, поради което Съдът не следва да се произнася по този въпрос.