Решение № 15544 от 26.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47393/2021
- Вид
- Решение № 15544
- Подписан
- 26.09.2023
- Състав
- МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 2, т. 5 · Закон за общинската собственост
- чл. 86 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 15544 гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110147393 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 25046963/16.03.2021 г.
(приложена по гр. д. № 56333/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав), с вх. № 25168264/23.11.2021 г. и с вх. № 25004816/24.01.2022 г., подадени от Д. И. Р. срещу Столична община. Предявени са искове за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. С., район „В.“, ул. „С. ц.“ № ***, с площ от 469 кв. м. и идентификатор ***, както и на построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. и идентификатор ***, едноетажна жилищна страда със застроена площ от 19 кв. м. и идентификатор ***, и на постройка на допълващо застрояване на един етаж със застроена площ от 9 кв. м. и идентификатор ***.
Ищцата твърди, че въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 16.04.2005 г. придобила владението върху процесните имоти, считано от датата на сключване на договора. През 1995 г. праводателят на ищцата направил опит да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху имотите на основание давностно владение, но такъв не бил съставен, поради отбелязване от страна на Столична община в подадената молба-декларация, че имотът бил актуван за държавен с Акт за държавна собственост /АДС/ № 1616/1966 г. С Акт за общинска собственост 1
/АОС/ № 155/10.02.1997 г. имотът бил актуван за общинска собственост като безстопанствен. Ищцата също направила опит през 2015 г. да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, но в Общината отказали да входират молба-декларация за това искане с обяснението, че имотът бил общински. В исковата молба се твърди, че процесните имоти никога не са били общинска собственост, а представлявали частна собственост, считано от 1940 г. Ищцата сочи, че от 16.04.2005 г. живеела в имота и построените в него сгради и владеела същите като собствени, поради което счита, че е придобила собствеността върху тях на основание упражнявано в продължение на повече от 10 години давностно владение. Въз основа на изложеното се твърди наличие на правен интерес от предявяване на иск за собственост върху описаните недвижими имоти. Отправено е искане исковите претенции да бъдат уважени в цялост, като бъдат присъдени и разноските по делото.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община за отговор, като с постъпилия такъв в законово установения едномесечен срок предявените искове се оспорват като неоснователни по подробно изложени съображения. Посочва се, че процесният поземлен имот бил актуван с АДС № 1616/5069 от 30.10.1966 г. на СГНС, Димитровски район, като „стар общински имот“, а с АЧОС № 155/10.02.1997 г. станал част от патримониума на Столична община на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗОС. Ответникът твърди, че съставянето на АДС било предшествано от проверка, в която било установено, че имотът нямал собственици.
Оспорват се твърденията на ищцата, че същата упражнявала явна фактическа власт спрямо процесните имоти, като се твърди, че такава власт е упражнявана от Общината чрез извършвани отчуждителни мероприятия в местността и уреждане правата на лицата, заели държавни дворни места без основание. Сочи се, че липсвали доказателства праводателите на ищцата да са притежавали право на собственост върху процесите имоти, от което следвало, че през 1966 г. държавата придобила на законово основание поземления имот, който нямал собственик към онзи момент. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски по делото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, за признаване за установено между страните, че Д. И. Р. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот, находящ се в гр. С., район „В.“, ул. „С. ц.“ № ***, с площ от 469 кв. м. и идентификатор ***, както и на построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. и идентификатор 2
***, едноетажна жилищна страда със застроена площ от 19 кв. м. и идентификатор ***, и на постройка на допълващо застрояване на един етаж със застроена площ от 9 кв. м. и идентификатор ***.
За основателността на исковите претенции ищцата следва да докаже, че е титуляр на правото на собственост върху спорните недвижими имоти, като установи в условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на заявеното с исковата молба обстоятелство, въз основа на което обосновава правото си на собственост, а именно – упражнявано от нея в продължение на повече от 10 години явно, необезпокоявано и непрекъснато давностно владение, считано от 16.04.2005 г.; 2/ че към момента на актуването му като държавен през 1966 г. и към началния момент на упражняваното от нея давностно владение – 16.04.2005 г.
– процесният поземлен имот е имал собственик, различен от държавата или общината;
3/ всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.
С доклада по делото, приет за окончателен в първото по делото о. с. з., е отделено като безспорно по делото обстоятелството, че за процесния поземлен имот са съставени АДС № 1616/5069 от 30.10.1966 г. и АЧОС № 155/10.02.1997 г. Спорен по делото се явява въпросът дали към момента на актуването на процесния имот като държавен, същият е имал собственик или е бил безстопанствен.
С АДС № 1616/5069 от 30.10.1966 г. е актуван за държавен стар общински имот с площ от около 5250 кв. м., включен между улиците: „Й. П.-Д.“ № № **, 52, 54 и 54а, вкл., ул. „367“, ул. „378“ № № 23, 25, 27 и 29, и ул. „377“ в кв. „М. п.“, м. „П.“, с отбелязване, че имотът е издирен въз основа на Заповед № 1083 от 16.09.1966 г. на ИК на СГНС. Графично теренът в описаните граници е изобразен на гърба на акта, като са нанесени и граници на отделни имоти, които попадат в него. В една част от очертанията на имотите са записани имена на физически лица, а в друга част – същите са празни. Видно от съдържанието на акта, теренът е предаден за стопанисване на СП „Софжилфонд“.
По делото е представен Акт № 155/10.02.1997 г. за частна общинска собственост, съгласно който Столична община е призната за собственик на горепосочения терен с площ 5250 кв. м., разположен между ул. „Й. П.-Д.“, ул. „***-ма“, ул. „377-ма“, и ул.
„378“, район „В.“, жк и НПЗ М. п.. Като правно основание за собственост в акта е посочен чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС, който в приложимата редакция (ДВ бр. 44/1996 г.) гласи, че общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен.
Според приетото по делото заключение по тройната съдебно-техническа експертиза процесният имот с идентификатор *** и площ от 469 кв.м. е 3 идентичен с част от имотите, описани в АДС № 1616/30.10.1966 г. и АЧОС № 155/10.02.1997 г. – същият попада изцяло в обхвата на територията, предмет на посочените АДС и АОС, отразена по цифри от 1 до 10 на представената от вещите лица комбинирана схема на л. 2 от заключението.
Последователно в съдебната практика (Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 8/11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г., I ГО на ВКС и др.) се приема, че АДС и АОС нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. При оспорване, фактическото и правното основание за придобиване правото на собственост от държавата и от общината подлежи на доказване. Тъй като държавата, респективно общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно – за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик – така Решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г., І г. о. на ВКС.
В конкретния случай, в АДС № 1616/5069 от 30.10.1966 г., предхождащ АЧОС № 155/10.02.1997 г., е посочено, че теренът от 5250 кв. м. е „стар общински имот“, като актът е издаден на основание чл. 6 от ЗС и чл. 21 ПДИ. Съгласно чл. 6 ЗС в релевантната редакция (ДВ. бр. 92 от 16 ноември 1951 г.) държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. В съдебната практика (Решение № 8/11.02.2014г. по гр. д. № 4244/2013г., I ГО на ВКС, Решение № 541/06.07.2010г. по гр. д. № 661/2009г., I ГО на ВКС, Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., І г. о., ГК, и др.) се възприема, че доказването на второто придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, ЗТСУ /отм./, ЗКИР, ЗАСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Такива данни се съдържат и в данъчните книги. Ако по време на отреждането със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен /план за обществени мероприятия/, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен и в такъв случай съгласно чл. 6 ЗС (първоначална редакция) имотът преминава в патримониума на държавата.
Според тройната СТЕ старият кадастрален план за терена е изготвен преди 1956 г., като в същия не е нанесен процесният имот, който е част от един голям имот с пл. № 360А. Отразено е, че към този кадастрален план липсва и разписна книга. Съгласно първия регулационен план на м. „Модерно предградие – София“, изработен по кадастралния план от преди 1956 г., процесният имот е в кв. 70 с отреждане „За физкултурен комплекс“, което не е реализирано. Архивният кадастрален план, изработен през 1972 г. и действал до одобряването на КККР, отразява процесния имот 4 с пл. № 1601, к.л. 196, с гр. площ 455 кв. м. Съгласно следващия план, одобрен със Заповед № РД-50-09-155 от 07.05.1990 г., процесният имот е в кръстовище, парцел „За ОЖС, КОО и клуб“, което отреждане също не е реализирано. В действащия към датата на приключване на устните състезания регулационен и застроителен план на м.
„Модерно предградие“, одобрен със Заповед № РД-09-50-337 от 23.06.1997 г., процесният имот е нанесен като УПИ I-1601, кв. 47, с гр. площ 577 кв.м. В одобрената със Заповед № РД 18-39 от 20.07.2011 г. кадастрална карта процесният имот е отразен като имот с идентификатор *** с площ 469 кв. м., а като собственик е посочена СО, район „Връбница“, въз основа на АЧОС № 155/10.02.1997 г.
Съдът кредитира заключението на повторната тройна съдебно-техническа експертиза като компетентно изготвено въз основа на задълбочено проучване и подробен анализ на правнорелевантните факти по делото. От изложеното от вещите лица във връзка с регулационния статут на имота следва, че към момента на актуването му като държавен с акта от 1966 г. същият не е имал собственик. В тази връзка съдът съобразява и липсата на разписни листове към кадастралните планове, изготвени до този момент, както и обстоятелството, че в останалите регистри, карти и документи като собственик на процесния имот не е записано физическо лице.
Собственик за пръв път е посочен в одобрената със Заповед № РД 18-39 от 20.07.2011 г. кадастрална карта на имота, но това е Столична община.
За оборване на констатациите в АДС и АЧОС по делото е представен в оригинал Договор за продажба на недвижим имот от 27.04.1957 г. (л. 105), съгласно който И. М.