Определение № 3645 от 29.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3645 гр. Варна, 28.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501677 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Уиз Еър Унгария” ЛТД, срещу Заповед за изпълнение № 2304/02.05.2024 г. по ч.гр.д. № 5213/2024 г. на РС – Варна в частта за разноските, с която е осъден частният жалбоподател да заплати на адв. В. В. Ч. - М. разликата над 60 лв. с ДДС до присъдените 480 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Жалбоподателят възразява за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 480 лв. и счита, че същото следва да бъде намалено до сумата от 60лв. по чл.27, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Позовава се на даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22, че посочените в Наредба 1/2004г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7, ал.7, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че липсва основание за приложение на Наредбата за заплащане на правната помощ. Излага се, че въпреки ниския материален интерес, извършената от адвоката работа с оглед фактическата и правна сложност съответства на размера на присъденото възнаграждение

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по заявление, подадено от Е. Н. А. срещу „Уиз еър Унгария Црт“ АД регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 01-10-140174, действащо в Р.България чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 782,33 лева обезщетение за отменен полет ******* с начален час на ********** в ******* от летище **********, ********* до *******, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда-30.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата и за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗАдв. в размер на 480лв с ДДС. Към заявлението са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление на страните по договора, че предоставената правна помощ е по реда на чл.38 ЗАдв.

Със заповедта за изпълнение заповедният съд е присъдил е полза на адвокат М. сумата от 480 за процесуално представителство по реда на чл.38 ЗАдв.

В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Последната разпоредба на свой ред препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Същевременно с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

Следователно съдът не може да зачита приложението на Наредба № 1 от 2

9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Доколкото не е налице друг нормативен акт, който да приложи, вкл. не следва да се прилагат и правилата по Наредбата за правната помощ, имаща различни цели и обхват, съдът намира, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възражението, а именно фактическата и правна сложност на делото.

В случая, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание. Самото въведено в процеса притезание за обезщетяване на вреди от закъснял полет не изисква детайлна предварителна работа на адвоката, тъй като правото на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на ЕП и на Съвета възниква от конкретно посочени фактически обстоятелства- закъснение на насрочен редовен полет над приетия за допустим времеви лимит. Тоест не необходимо заявителят да се позовава на никакво допълнителни факти, извън закъснението.

С оглед изложеното и отчитайки всички гореописани обстоятелства, и материалния интерес от 782,33 лева, настоящият състав намира, че адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга е в размер на 300 лв.. Доказателства за регистрацията на адвоката по реда на ЗДДС не са представени, поради което възнаграждението не следва да се включва данъка.

С оглед частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции, заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за разликата над 300 лева до 480 лева, а в останалата обжалвана част същата следва да бъде потвърдена.

Жалбоподателят е отправил искане за присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса за производството от 15 лв., от които следва да му се присъдят 8,72 лева съразмерно с уважената част от жалбата.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение № 2304/02.05.2024 г. по ч.гр.д. № 5213/2024 г. на РС – Варна в ЧАСТТА за разноските за разликата над 300 лв. до присъдените 480 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на адв. В. В. Ч. – М. за осъществена безплатна правна помощ, на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение № 2304/02.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 5213/2024г. на Районен съд - Варна, в ЧАСТТА за разноските за сумата над 50 лв. до присъдените 300 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на адв. В. В. Ч. – М. за осъществената по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ в полза на 3 заявителя.

ОСЪЖДА

Е.

Н.

А. с

ЕГН

********** и адрес:

********************************, ДА ЗАПЛАТИ на “УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт., регистрирано в Унгария, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, сумата от 8,72 лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски за въззивното производство съразмерно с уважената част от жалбата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4