Решение № 870 от 17.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Казанлък, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510103174 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „У.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.Г.М. - главен изпълнителен директор и А.Т. - Изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. В.М., с адрес за кореспонденция: адрес: 1000 *** против И. Х. К., ЕГН **********, *** с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 430 ТЗ.

Ищецът „У.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.Г.М. - Главен изпълнителен директор и А.Т. Изпълнителен директор чрез пълномощник адв. В.М., с адрес за кореспонденция: адрес: 1000 *** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на парично вземане на „У.“ АД срещу И. Х. К., ЕГН ********** по Договор за банков кредит – овърдрафт № 10/467/S2023/02.02.2023 г. за следните суми: 5000,00 лева -главница; - 1,74 лева неразрешен овърдрафт; - 165,85 лева - лихви за просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 16.06.2024 г.; - 176,82 лева -просрочена лихва миграция от предходен период, начислена 20.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№20245510101489/2024 г. по описа на PC- Казанлък; Моли да се присъдят в полза на ищеца направените по делото разноски по настоящето дело за държавна такса в размер на 2 146,63 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,81 лева съобразно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, както и направените разноски в заповедното производство по образуваното по ч.гр.д. №20245510101489/2024 г. по описа на P C - Казанлък, за държавна такса в размер на - 106.89 - разноски по 1 настоящето производство за държавна такса;- 408.40 лева - адвокатско възнаграждение за заповедното производство;- 288,00 лева за връчване на ПДИ.

Твърди, че на 02.02.2023 г. банката е предоставила на „К. 01“ ЕООД ЕИК: *** при наличието на солидарна отговорност на И. Х. К., ЕГН ********** банков кредит с размер 5 000 лева за оборотни средства, при солидарната отговорност на И. Х. К., ЕГН **********. За усвоените средства по кредита кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да заплащат на „У.“ АД лихви. Страните са договорили в т. 4. годишен лихвен процент за съответен период на олихвяване, като съгласно т. 4.1. годишен лихвен процент начисляван върху редовна главница в рамките на всеки Период на олихвяване от 02.02.2023 г. до 02.02.2026 г. представлява сбора от приложимия за съответен период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към Лихвения индекс е в размер на 5,48 %.

Приложимият към датата на договора Лихвен индекс е oсреднен депозитен индекс. Към датата на сключване на договора приложимият размер на Годишния лихвен процент за редовен дълг бил 5,5 % (пет цяло и пет десети процента). Съгласно т.4.2. страните са договорили лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, който се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на Годишния лихвен процент за редовен дълг по т.4.1. и Надбавка за просрочие от 7,00% (седем процента). Страните са договорили в т. 5. дължими комисионни - съгласно т.5.1. за управление - еднократна комисионна, начислявана и събирана при условията на т.9.2.1. от ОУ в размер на 1,00 % и годишна комисионна, начислявана и събирана при условията на т.9.2.2. от ОУ в размер на 0,00 %; съгласно т.5.2. за ангажимент, начислявана и събирана при условията на т.9.3. от ОУ в размер на 1,00 %. Съгласно т.6 от договора крайният срок за усвояване на кредита е 01.02.2024 г., а крайният срок за издължаване на главницата е определен на 02.02.2024 г. съгласно т.7.1. Лихвите за редовен дълг са дължими на 20-то число на месеца (съгласно т. 7.2.), а лихвите по т.4.2.

(съгласно т. 7.3.) са незабавно изискуеми.

Ищецът твърди, че длъжникът-кредитополучател К. 01 ЕООД, ЕИК: *** и солидарният длъжник И. Х. К., ЕГН ********** спрели да заплащат задълженията си в срока по договора, били поканени да сторят това доброволно в 14-дневен срок от получаване до всеки един поотделно на покана за доброволно изпълнение, с която били информирани и за обявената предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски по кредита. Поканите им били връчени чрез залепване от ЧСИ Р.М., рег.№ * при КЧСИ, с район на действие ОС-Стара Загора. След информирането на клиентакредитополучател и солидарния длъжник по изискуемия от закона ред и изтичане на дадения с поканата 14-дневен срок за доброволно изпълнение, вземането, произтичащо от предоставения кредит не било издължено.

Срещу „К. 01“ ЕООД ЕИК: *** и солидарният длъжник И. Х. К., ЕГН ********** било подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК и във връзка с 2 него била издадена Заповед №1060/11.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1489/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с която на длъжника било разпоредено да заплати на У.“ АД сумите, както следва: 5000,00 лева -главница; 1,74 лева неразрешен овърдрафт; 165,85 лева - лихви за просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 16.06.2024 г.; 176,82 лева (сто седемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) -просрочена лихва миграция от предходен период, начислена за периода 20.10.2023 г. до 13.03.2024 г.; законната лихва (върху главницата) от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата; 106.89 лева разноски по настоящето производство за държавна такса; 408.40 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 288 лева за връчване на ПДИ.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. № 2024*0400427 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№* при КЧСИ, с район на действие ОС-Стара Загора. ЧСИ е извършил връчването на заповедта за незабавно изпълнение, разпореждането за издаване на изпълнителен лист и изпълнителния лист чрез залепване на уведомление на по последния регистриран в ТР адрес на седалище и адрес на управление на длъжника „К.

01“ ЕООД, ЕИК: *** и по постоянния и настоящ адрес на длъжника И. Х. К., ЕГН **********, като е приел, че това е станало по реда на чл.47 ал. 5 от ГПК.

Ответникът бил подал възражение, че не дължи по въпросното вземане.

Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски -държавна такса в размер на 2 146,63 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,81 лева съобразно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител адв. М. Д.. Адв. Д. счита, че не било спорно обстоятелството, че е сключен Договор за банков кредит овърдрафт №10/467/S2023 от 02.02.2023 г. между страните в производството, но счита същия за недействителен. Прави възражение за недействителност на Договор за банков кредит - овърдрафт №10/467/S2023 от 02.02.2023 г.

Съгласно чл. 22 от ЗПК. във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не било ясно посоченият лихвен процент в т.

4 от договора какво точно съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин ответника бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Счита, че поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по 3 потребителския договор, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал 1, т. 10 от ЗПК. Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен носител или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра за всяка от страните. Дори и без наличието на специални познания било видно, че договорът за потребителски кредит с общите условия били изготвени в различен по размер шрифт, който бил помалък от 12 и практически нечетлив. При тези съображения било налице нарушение на изискването на чл. 10 ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на частите на договора.„Такса ангажимент“ в размер на 1% от размера на кредита била нищожна на основание чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Поради същата причина нищожна била и клаузата за комисионна в размер на 1% от размера на кредита.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл. 10а ал. 1 ЗПК /в сила от 23.07.2014г./. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а ал. 2 ЗПК.

Допълнителната такса по процесния договор по своето естество представлявала такси и услуги, свързани както с усвояването, така и с управлението на кредита. Така уговорената „такса ангажимент“ в договора била нищожна на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Счита предвидените клаузи за неравноправни и по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.На следващо място „такса ангажимент“, „комисионна“, неустойка по т.11.4. били нищожни поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Така уговорените „такса ангажимент“, „комисионна“, неустойка по т.11.4. следва да бъдат включени в процента на ГПР, в който съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“. С възнаграждението по 4 процесиите такси се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което следвало, но не било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителността им.

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д №1489/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.417 от ГПК е издадена Заповед №1060/11.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците „К. 01“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представляван от И. Х. К., и длъжникът И. Х. К.