Решение № 3415 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3415 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110136561 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Ю. Е. М. за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата от 12936,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №********/10.10.2019г. ведно със законна лихва от 01.12.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 3425,97 лв. за периода от 15.11.2019г. до 20.10.2020г., обезщетение за забава в размер на 630,96 лв. за периода от 15.11.2019г. до 16.11.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 60095/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав.

Ищецът твърди, че на 10.10.2019г. е бил сключен с ответника Договор за потребителски кредит № ********, въз основа на който била предоставена сума в размер на 12990,36 лева. В чл. 7, ал. 1 от договора бил посочен размер на предоставения кредит8900 лева, като към него била включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 1391,82 лева, дължима в деня на подписване на кредита, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В случаите, когато потребителят пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждали от кредитора към сметката на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора. В конкретния случай потребителят бил пожелал да сключи застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ в размер на 2338,89 лева и застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 359,65 лева. Общото крайно задължение по договора възлизало на 20354,29 лева, която сума била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски в размер на 565,40 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 565,29 лева.

Договореният между страните лихвен процент бил в размер на 31,95 %. Сочи, че длъжникът бил преустановил плащанията по кредита, считано от 15.11.2019г. и считано от 20.10.2020г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението съгласно чл. 16.2 от договора. Твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост 1 било получено лично. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите изцяло по основание и размер. Поддържа, че процесният договор е недействителен, респ. нищожен съгласно разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Сочи, че ищцовото дружество нито твърди, нито доказва, че е представило по пълен и разбираем начин преддоговорна информация, която е необходима за сключване на договора за кредит в условията на информираност от страна на потребителя. Твърди, че информацията не била предоставена в писмен вид под формата на стандартен европейски формуляр. Договорът бил недействителен и поради неспазването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и изискванията, предвидени в чл. 11 ЗПК относно задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит. Не било спазено и изискването, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, липсвал и погасителен план към него. На следващо място твърди, че клаузата, предвиждаща такса оценка на риска в размер на 1391,82 лева била нищожна. Същата сума, без да представлявала част от главницата, била включена в нея и в месечните вноски и се олихвявала. Поддържа, че към момента на твърдяното просрочие не са съществували задължения в твърдения размер, тъй като са били заплатени с предходните месечни вноски. Сочи, че начисляването на такса „оценка на риска“ е в противоречие с чл. 143, т. 19 ЗЗП вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Поддържа, че оценката на риска не е услуга, а задължение на кредитора, като реално среща тази „такса“ не получава насрещна престация, поради което клаузата е нищожна поради липса на основание за начисляването и достатъчно определено съгласие на страните. Оспорва обстоятелството процесните суми реално да са били предоставени.

Сочи, че няма никакви доказателства, че е получила сумите по договора, какви суми е получила, поради което не може да се приеме, че за нея съществува задължение да ги върне в размерите, твърдени от ищцовото дружество. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост и установителните искове са неоснователни. Счита, че обективната предпоставка- непогасяване на три месечни вноски на твърдените падежи, не е налице поради недължимостта на такса „оценка на риска“. Наред с това не била налице и субективната предпоставка, а именно не била уведомена за обявената предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението. Оспорва, че пратката е получена от нея, както и съдържанието на писмото, както и че дори и да е получила някакво писмо, то същото е съдържало уведомление за обявената от банката предсрочна изискуемост. Твърди, че обратната разписка на пощенските пратки не е безспорно доказателство за съдържанието на писмата. Поддържа, че дори и да е настъпила предсрочна изискуемост, то претенцията на ищцовото дружество е неоснователна в пълния предявен размер по отношение както на главницата, така и на обезщетението за забава и договорната лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва, че дължи суми по двете застраховки поради недействителност на договора. На следващо място липсвали доказателства, че подобни застраховки реално били преведени на застрахователно дружество. Счита, че застраховките не били направени по нейно желание, не били индивидуално договорени клаузи, а били включени в ДПК от ищцовото дружество. Сочи, че клаузите за оценка на риска и застраховка представлявали допълнителни скрити лихви и били формулирани като различни такси, за да не бъдат включени в ГПР. Твърди, че клаузата за договорна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, 2 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете

Исковете са предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал.

1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Ю. Е. М. в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2020 г. по ч. гр. д. № 60095 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 31-ви състав и след направено от длъжника възражение. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид съответствието на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит №********/10.10.2019 г., обстоятелството, че Ю. М. е усвоила твърдения от ищеца кредит в размер, посочен в исковата молба, уговорената между страните възнаградителна лихва; непогасеният размер на възнаградителната лихва; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на дължимата мораторна лихва; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.

В настоящия случай с доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ********/10.10.2019 г., като това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № ******** от 10.10.2019 г., сключен между страните по делото, ищецът е опуснал на ответника заем в размер на 8900 лв., който е следвало да се върне разсрочено на 36 погасителни вноски, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора, 35 броя от които в размер на 565,40 лв. и последна вноска в размер на 565,29 лв., в периода от 15.11.2019 г. (първа вноска) до 15.10.2022 г. (краен срок на договора). Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 31,95% и годишен процент на разходите 49,02 %. Посочена е обща дължима сума по договора в размер на 20354,29 лв. Видно от процесния договор, т.

7.1. от същия е предвидена еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписването на договора, която се финансира от кредитодателя и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ответникът е усвоил изцяло сумата от 8900 лв., а на 31.01.2020 г. е извършено плащане на сумата от 400 лв.

От представения и приет по делото сертификат № 1********2019 от 10.10.2019 г. за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за 3 кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, се установява, че между третото за процеса лице Cardif Assurances Vie SA, France, чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“ в качеството му на застраховател и ответницата Ю. Е. М. като застрахован заемополучател чрез посредничеството на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за застраховка срещу заплащането на застрахователна премия в размер на 2698,54 лв.

Съгласно договора ползващо се лице е „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, а срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Според договорните клаузи застрахованата Ю. Е. М. е изразила съгласие обезщетенията по полицата, отнасящи се до погасяване на задълженията по кредита, да се изплащат към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД .

По своята правна същност договорът, сключен между страните, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими разпоредбите на този нормативен акт, а наред с това и и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП).

Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Съдът намира, че не е налице твърдяното от ответника нарушение на чл. 10, ал.

1 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Идеята на законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на договора. Представеният по делото договор с инкорпорираните в него погасителен план и общи условия са достатъчно четливи, като това обстоятелство се потвърждава и от заключението по съдебно-техническата експертиза и от заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени. Съдът намира, че при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им.