Определение № 305 от 31.03.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. гр. Добрич, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20263200500026 по описа за 2026 година и, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба (наименувана „възражение /жалба/ - иск) с вх. № 7028/23.10.2025 г., подадена от Р. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., бул. *** срещу определение № 425/02.10.2025 г., постановено от Районен съд - Каварна по гр. дело № 408/2025 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от държавна такса и разноски при разглеждане на посоченото дело.

В жалбата се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт, като се сочи неправилната преценка на съда относно финансовото състояние на частния жалбоподател. Настоява се за отмяна на акта и за уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради липсата на достатъчно средства тъй като Р. П. Д. е пенсионер, с трайно намалена работоспособност, като е определена 80% степен на увреждане, както и че и частният жалбоподател не притежава имущество, което да е източник на доходи. Предвид на финансовото състояния на Д. първоинстанционният съд неправилно е отказал освобождаването му от дължимите такси и разноски.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна предвид едностранния характер на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК в рамките на исковото производство.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодна за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е 1 неоснователна.

Производството по гр. дело № 408/2025 г. по описа на Районен съд – Каварна е образувано въз основа на искова молба на Р. П. Д., ЕГН ********** от гр. Д., срещу неуточнени по делото ответници, които ищецът определя като „заселили се обитатели в жилищен имот по ул. ***, гр. Ш.“, с искане за издаване от съответните органи на разпореждане обитателите и гостите в този имот да бъдат предупредени да не отправят за отмъщение обиди, тормоз, заплахи и посегателства, включително физически спрямо ищеца и имуществото му и спрямо неговите гости и посетители.

С Разпореждане 414/18.07.2025 г. исковата молба е оставена без движение като на ищеца е даден едноседмичен срок да отстрани констатирани нередовности, както следва – да посочи ответниците с техните имена, ЕГН и адреси; да изложи обстоятелства; да заяви конкретен петитум, свързан с изложените в молбата обстоятелства; да заплати държавна такса, както и да предостави преписи от молбата за ответниците, също и доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК.

В изпълнение на това разпореждане Р. П. Д. е депозирал Допълнение № 1 към исковата молба, с което не изпълнил указанията на районния съд да идентифицира ответниците, както и да заяви конкретен петитум. Със заявление с вх. рег. № 2660/01.08.2025г. ищецът е поискал да му бъде предоставена правна помощ, като по това искане Районен съд – Каварна не се е произнесъл. Отправено е и искане за освобождаване от държавна такса по предявения граждански иск по гр. дело № 408/2025г., като са представени:

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, както и част от решение на НЕЛК. /л. 19 и сл. от гр.д. 408/2025г. по описа на РС – Каварна/.

В обстоятелствената част на обжалваното определение № 425 неточно е посочено, че с молба с вх.рег. № 2694/04.08.2025г. ищецът е поискал предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Всъщност Заявление за предоставяне на правна помощ и Молба за освобождаване от държавна такса са депозирани с вх.рег. № 2660/01.08.2025г. - л. 19 и сл. от гр.д. 408/2025 г. по описа на Районен съд – Каварна. С молба вх. рег. № 2694/04.08.2025 г. от ищеца е предоставено копие от Заповед за отпускане на енергийни помощи от Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич. / л. 17 и сл. от гр.д. 408/2025г. по описа на РС – Каварна/.

С определение № 337/05.08.2025 г. КРС е прекратил производството по гр. дело № 408/2025 г., поради неотстраняване на нередовностите и неподведомственост. Било е разпоредено делото да се изпрати на Районна прокуратура - Добрич, Териториално поделение - Каварна, РУ Шабла и Община Шабла по компетентност.

Срещу определение № 337/05.08.2025 г. е депозирано „възражение-иск“ с вх.рег. № 5343/08.08.2025 г., имащо белезите на частна жалба, от Р. П. Д., въз основа на която било образувано в.ч.гр. дело № 541/2025г. на ДОС. По това 2 делото с определение № 662/11.08.2025 г. въззивният съд е върнал делото за администриране на жалбата от първоинстанционния съд, в т.ч. събиране на държавна такса за въззивното производство по обжалване на определението за прекратяване на делото.

В изпълнение указанията на Окръжен съд - Добрич с разпореждане № 552/04.09.2025 г. първоинстанционният съд изискал от ищеца доказателства за семейно положение, декларирани движими и недвижими имоти, удостоверения от Местни данъци и такси, както и да посочи други обстоятелства, поради които иска да му бъде предоставена правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса.

От представените от ищеца доказателства във връзка с проучване на имотното, здравословното и семейното му състояние ищецът е представил удостоверение от Община Шабла, от което е видно, че същият е собственик на два парцела, находящи се в гр. Ш. – ул. *** и ул. ***. От удостоверение, издадено от Община Добрич, е видно, че Р. П. Д. е собственик на 1/16 идеална част от имот, находящ се в гр. Д., ул. ***, както и на апартамент, находящ се в гр. Д., бул. ***.

С обжалваното по настоящото дело определение № 425/02.10.2025 г. молбата на жалбоподателя за освобождаването му от държавна такса и разноски при разглеждане на гр. дело № 408/2025 г. по описа на Районен съд Каварна е оставена без уважение.

С „възражение /жалба/ - иск“ с вх.рег. № 7028/23.10.2025 г. Р. П. Д. обжалва определение № 425/02.10.2025 г. по гр. дело № 408/2025 г., но тъй като жалбата е била депозирана директно пред Окръжен съд - Добрич, без да е администрирана по надлежния процесуален ред от районния съд, с определение № 905/27.10.2025 г. производството по образуваното въз основа на жалбата в.ч.гр. дело № 714/2025 г. по описа на ДОС е било прекратено, а делото върнато на РС – Каварна за администриране на жалбата.

За да постанови обжалваното определение № 425/02.10.2025г. Районен съд - Каварна приел, че молителят е в трудоспособна възраст, притежава недвижими имоти в гр. Д. и гр. Ш., както и лек автомобил, няма членове на семейството, които да издържа, в този смисъл заплащането на държавна такса и разноски в производството не би го затруднило.

В действителност районният съд неправилно се е произнесъл относно освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса за цялото производство по гр.д. № 408/2025г. по описа на РС – Каварна, която следва да се отбележи, че дори не е уточнена по размер. В изпълнение указанията на ОС – Добрич районният съд е следвало единствено да администрира „възражение-иск“ с вх.рег. № 5343/08.08.2025г., имащо белезите на частна жалба, в т.ч. да се произнесе относно искането на ищеца да бъде освободен от задължението за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 7,67 евро, равностойни на 15 лева.

Съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, която е императивна и не 3 подлежи на разширително тълкуване, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Уважаването на молбата едно лице да бъде освободено от такси и разноски в съдебното производство налага по категоричен и несъмнен начин да се установи наличието на гореизброените предпоставки.

В производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса като след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства.

Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя. Когато молителят притежава значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да реализира доход, или това имущество да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски (определение № 16 от 27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2022 г., IV г. о.).

В този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата (определение № 4355/09.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4295/202 г., 4 г. о.).

Преценката за възможността на молителя да плати дължимите по делото такси и разноски е конкретна и се прави към момента на самото искане по чл.

83, ал. 2 от ГПК. Изводът за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебно производство следва да бъде основан на съдържащите се в подадената за тази цел декларация и приложените към нея доказателства.

В случая неправилно е посочено в мотивите на Районен съд – Каварна и 4 обстоятелството, че жалбоподателят е в трудоспособна възраст, след като същевременно същият е с призната инвалидност 80% - видно от приложеното по в.ч.гр.д. 541/2025г. по описа на ДОС Решение на НЕЛК. Обстоятелството, че молителят не е в трудоспособна възраст само по себе си не може да обоснове извода за липсата на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса от 7,67 евро, равностойни на 15 лева, доколкото преценката следва да бъде извършена не с оглед възможността на молителя да придобие такива средства с труда си за в бъдеще, а с оглед притежаването на средства към момента на подаване на молбата (определение № 686 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7091/2014 г., I г. о., ГК).

Видно от приложените по делото справки и материали жалбоподателят притежава няколко недвижими имота в гр. Д. и гр. Ш., както и лек автомобил, няма членове на семейството, които да издържа. Заплащането на държавна такса по депозираната частна жалба в размер на 7,67 евро, равностойни на 15 лева, не би накърнило съществено имущественото му състояние и не може да се тълкува като „липса на достатъчно средства“ по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното съдът намира, че не се събраха достатъчно доказателства на този процесуален етап от развитието на делото Р. П. Д. да е в обективна невъзможност да заплати дължимата държавна такса в посочения по-горе размер.