Присъда № 24 от 04.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

МОТИВИ към присъда № 24 от 04.06.2025г.

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивен протест от РП – Стара Загора срещу Присъда № 100 от 17.10.2024г. по описа на РС – Казанлък, с която подсъдимия Д.Г.П. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН по чл.343 ал.1 буква „б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ : чл.5 ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 от ЗДвП/;

Чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП ; чл.40 ал. 1 от ЗДвП ; чл.123 ал.1 от ЗДвП, а именно: при управление на заден ход на лек автомобил „Опел Астра” с рег. номер СТ 5203 ВР, водача на МПС блъснал пешеходеца Н.А.М. като не уведомил компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с пострадали хора, не изчакал пристигането на компетентните органи на МВР, а преместил превозното средство и напуснал местопроизшествието, с което по непредпазливост причинил на Н.А.М. средна телесна повреда, но на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание- глоба в размер на 1000 лева, а по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.3 б.“а“, във връзка с ал.1 буква „б“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК да е сторил горното като е избягал от местопроизшествието го е признал за НЕВИНОВЕН и го е ОПРАВДАЛ. На основание чл.343г от НК, подсъдимият П. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца. Постановено е вещественото доказателство 1бр. лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № СТ 5205 ВР, оставено на съхранение при домакина на РУ-Казанлък, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му- Д.Г.П. с.Ч., общ.***** женен, неосъждан, начално образование, безработен, с ЕГН **********. Последният е осъден да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 1198,92 лв. по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора.

Оплакванията в протеста са за частична неправилност и незаконосъобразност по отношение квалификацията на деянието, което неправилно е било преквалифицирано като такова по ал.1, като е прието, че че подсъдимият не е осъществил бягство от местопроизшествието. Намира, че осъждането на подсъдимия по тази по-лека квалификация е неправилно.

Поради което счита, че присъдата в тази й част следва да бъде изменена, като подсъдимия бъде признат за виновен по първоначалното обвинение и му бъдат наложени следните наказания:

1. Лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален общ режим на основание чл.343, ал.3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК.

2. Лишаване от право да управлява МПС за срок от три години на основание чл.343г във вр. чл.343, ал.3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК, считано от датата на реалното отнемане на СУМПС. В останалата част намира присъдата за правилна и 1 законосъобразна.

В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на ОПСтара Загора като в пледоарията се излагат подробни съображения.

Постъпила е и въззивна жалба срещу присъдата от частния обвинител по делото Н.А.М. чрез повереника и по делото адв. С.Ч. от АКСмолян.

Оплакването е за неправилностнеобоснованост и незаконосъобразност. Считат, че от всички събрани по делото доказателства се установява наличието на квалифициращия признак „бягство от произшествието“, поради което подсъдимият, който без уважителна причина е напуснал мястото на ПТП, с оглед задължителните указания на ППВС № 1/ 83 г. следвало да се счита за „избягал от местопроизшествието“. Това ясно можело да се види на приобщения по съответния ред видеозапис от наличните в района видеокамери. Предвид което приетата от съда правна квалификация е неправилна, което води до несъразмерност на самото наказание. Предвид което молят за изменение на присъдата като подсъдимия бъде признат за виновен по първоначалната квалификация, да бъде увеличено наложеното наказание и да бъде постановено ефективното му изтърпяване.

Подсъдимият Д.Г. П. се явява лично и със защитника си адв. М.Т. от АК-Стара Загора. Молят за потвърждаване на постановената присъда като последният развива подробни съображения в пледоарията си. В предоставената му дума за лична защита и при последната си дума подсъдимият заявява, че поддържа казаното от защитника си.

Представителят на ОП-Стара Загора намира жалбата за основателна и също моли за отмяна на присъдата като взема отношение и по въпроса за наказанието.

След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД № 430/ 2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и с оплакванията и доводите в протеста и жалбата, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

Въззивният протест и въззивната жалба са ОСНОВАТЕЛНИ.

С присъда № 100 от 17.10.2024г. по описа на РС – Казанлък, с която подсъдимия Д.Г.П. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН по чл.343 ал.1 буква „б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, в това, че на 18.04.2023г., в с. Тулово, община Мъглиж, област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство (лек автомобил, марка и модел „Опел Астра” с регистрационен номер СТ 5203 ВР), е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ : чл.5 ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 от ЗДвП - „(1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди; (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; “; Чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП - "(1) 2

Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. “ чл.40 ал. 1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в движението “; чл.123 ал.1 от ЗДвП - (1 ) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; а именно: при управление на заден ход на лек автомобил „Опел Астра” с рег. номер СТ 5203 ВР, водача на МПС блъснал пешеходеца Н.А.М. не уведомил компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с пострадали хора, не изчакал пристигането на компетентните органи на МВР, а преместил превозното средство и напуснал местопроизшествието, с което по непредпазливост причинил на Н.А.М. средна телесна повреда (изразяваща се в трайно затруднение в движенията на снагата /компресионно счупване на тялото на IV поясен прешлен/), но на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказаниеглоба в размер на 1000 лева, а по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.3 б.“а“, във връзка с ал.1 буква „б“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК да е сторил горното като е избягал от местопроизшествието го е признал за НЕВИНОВЕН и то е ОПРАВДАЛ. На основание чл.343г от НК, подсъдимият Д.Г.П. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца. Постановено е вещественото доказателство 1бр. лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № СТ 5205 ВР, оставено на съхранение при домакина на РУ-Казанлък, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му- Д.Г.П.. С присъдата последният е осъден да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 1198,92 лв. по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора.

От фактическа страна правилно е установено, че на 18.04.2023 г. пострадалата Н.А.М. на 82 години, докато се движила пеша по улица „Искра в село Тулово, община Мъглиж, област Стара Загора, е била блъсната от подсъдимия Д.Г.П., която управлявал на заден ход лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер СТ 5203 ВР. Обосновано е прието, че причината за удара е неизпълнението от страна на водача на лекия автомобил 3 на правилата по чл.40 ал. 1 от ЗДвП: „Да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в движението“, като не е обърнал внимание, че зад него се движи пешеходец, който няма възможност да го види, тъй като той се движел с гръб към него/ не погледнал в огледалата за задно виждане, нито обърнал главата си назад, накъдето се движело негово МПС). В резултат на удара в гръб, причинен със задната част на автомобила, пострадалата е паднала върху лицето си, в резултат на което почувствала силни болки в лицевата област и в гръбнака. На второ място, въпреки че е слязъл от автомобила и е помогнал на пострадалата да се изправи и да седне, в нарушение на задълженията си по чл.123, ал.1 от ЗДвП, същият си тръгнал от местопроизшествието, възприемайки махването с ръка на пострадалата като отказ от помощ, без да уведоми компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с пострадал човек и без да изчака пристигането на органите на МВР като сигнализира за това на тел. „112“. При приемането на пострадалата в болница, където по- късно била закарана от своя син, били установени следните травматични увреждания- компресионно счупване на тялото на IV поясен прешлен и други по-леки травми, като първото е причинило трайно затруднение в движенията на снагата й, нараняване, осъществяващо медикобиологичния признак на средната телесна повреда. Изготвената автотехническа експертиза дала заключение, че от схемата на видимостта на огледалата се стига до извод, че подсъдимият е имал техническа възможност да следи пътната обстановка зад автомобила, докато пострадалата не е имала такава. Цялото произшествие е било заснето от видеоохранителна камера, чиито запис е приобщен към доказателствената съвкупност по делото.Пострадалата не е имала такава възможност. Горната фактическа обстановка е установена непротиворечиво както от обясненията на подсъдимия Д.Г.П., дадени от него на съдебното следствие, така и от показанията на свидетелите С.Р., Н.Н., Г.З., А.Т. и Н.М., от приложените по делото веществени доказателства- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СТ 5203 ВР, CD със звукозаписи от единен европейски номер „112“ от 18.04.2023г., флаш памети с видеозаписи от същата дата, както и от писмените доказателства и заключенията на назначените по ДП експертизи.

Спорният въпрос по делото е относно наличието или отсъствието в случая на квалифициращият признак „избягал от местопроизшествие“. КРС при анализа на доказателствата е приел, че в настоящото наказателно производство не са налице ясно очертаващи се групи гласни доказателства по отношение на това обстоятелство като е дал вяра на обясненията на подсъдимия, подкрепяни донякъде единствено от показанията на св. Т.

Необосновано и в разрез със събраните по делото гласни доказателства- на близките на пострадалата Н.М.- сина й С.Р., внука й Н.Н. и съжителстващата с последния Г.З., единствено на база доста колебливите показания на св. очевидец А.Т. и обясненията на подсъдимия, КРС е приел, че в случая подсъдимият не е осъществил бягство от местопроизшествието. Въззивният 4 съд обаче намира, че независимо от факта на близките родствени отношения, показанията на първите трима свидетели не са недостоверни, а обективни, тъй като се подкрепят от всички останали събрани по делото доказателстваписмени и медицински документи, както и от заключението на СМЕ на пострадалата. Показанията на св. Т.пък е следвало да не бъдат кредитирани с доверие в частта им, в която е заявил, че пострадалата не е пожелала да я закарат до болницата, тъй като веднага след това е заявил, че не е чул тя да изрича никакви думи, както и че не е миришела на алкохол. Този свидетел очевидец на състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента, всъщност е изразил субективното си възприятие относно смисъла на махването с ръка на пострадалата, поради което те е следвало да бъдат внимателно преценени. Още повече предвид очевидното им противоречие с останалите по делото доказателства. Този свидетел също следва да се счита до известна степен за заинтересован, тъй като е имал морално укоримо поведение- след като е помогнал на подсъдимия да пренесат пострадалата до вратата на близкия двор, е постоял малко и след това си е тръгнал без да изчака идването на близките и. Поради което с показанията си всъщност прикрива и собственото си безотговорно поведение- изоставяне на човек в безпомощно състояние, независимо от факта, че не той е причинил вредата.