Решение № 982 от 03.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530101726 по описа за 2025 година

Предявени са конститутивни искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №..........., Договор за предоставяне на гаранция №............г., а в условията на евентуалност – конститутивни искове за прогласяване недействителността на отделни клаузи от договорите.

Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете са предявени от М. С. Б. от гр......... срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, гр.София и „Файненшъл България“ ЕООД гр.София. С исковата молба се твърди, че на ......г. ищецът е сключил Договор за паричен заем №..... с „Изи Асет Мениджмънт” АД за сумата от 500,00лв. при годишен лихвен процент 40 % и годишен процент на разходите 49,04 %.

Договорът бил за срок от 4 месеца. Съгласно чл.4 от договора, кредитополучателят се задължава в срок от 3 дни от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, банкова гаранция или гарант, одобрен от заемодателя. Едновременно със сключването на договора за заем бил сключен и Договор за предоставяне на гаранция №.......г. с втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който последният се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на първия ответник. Ищецът следвало да заплаща възнаграждение на гаранта на части, съгласно погасителен план по всеки от договорите. Това възнаграждение се плащало заедно с погасителните вноски по сметка на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД. Така общата сума дължима по погасителния план възлизала на 796,00лв. Ищецът счита, че процесният договор за кредит бил недействителен поради неспазване разпоредбите на ЗПК.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД не бил вписал по ясен и разбираем начин в договора какви били компонентите на ГПР и в договорения такъв не били включени такси, 1 комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент. Това нарушение имало за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Ако сумата за поръчителство по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенето, то същият трябвало да бъде над допустимия максимум по закон.

Предвидените суми в договора за поръчителство били скрити разходи по заема и като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК.

Бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Не без значение бил и фактът, че едноличен собственик на капитала на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД бил ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД. Основната причина за сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, което от своя страна водело и до недействителност на договора за кредит. Клаузата за поръчителство прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Поръчителството било предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема. Счита, че кредитната сделка не била произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждения на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД също била нищожна. Уговарянето на възнаграждение за поръчителя противоречало на добрите нрави и водело до нищожност на договора. Престациите по договора за поръчителство били нееквивалентни, тъй като кредитополучателят не получавал никаква престация. Поставянето на изискване на сключване на договор за поръчителство срещу възнаграждение противоречало на целта на Директива 2008/48, съгласно която кредиторът трябва да направи предварителна оценка на платежоспособността на потребителя. Това задължение било предвидено и в разпоредбата на чл.16 ЗПК. Следвало да се има предвид, че кредиторът и поръчителят били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на поръчителя, бил кредиторът. По този начин – чрез задължаване на кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, на практика кредиторът увеличавал собствената си печалба от кредита. Това било и нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г ЗЗП.

Това породило за ищеца правен интерес да иска прогласяване на нищожността на посочените договори, а в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че договорите не са изцяло недействителни, да претендира недействителност на отделни клаузи.

Моли съда да прогласи за недействителен Договор за паричен заем №......г., а в условията на евентуалност, да прогласи за нищожни клаузи от него – клаузата на чл.4 от договора, предвиждаща предоставяне на обезпечение и клаузата на чл.2, т.8 от договора, регламентираща ГПР.

Моли съда да прогласи за недействителен Договор за предоставяне на гаранция №........г., а в условията на евентуалност да прогласи за нищожни отделни клаузи от него – клаузата на чл.3, ал.1. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответниците не са подали отговор на исковата молба, не са изразили становище по предявените искове, не са оспорили представените доказателства, не 2 са направили доказателствени искания. В съдебно заседание ответниците подават молби, с които изразяват становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като задължението по договора е било изплатено от „Файненшъл България“ ЕООД, което от своя страна е прехвърлило вземанията си на „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД. Поради тази причина ответниците считат, че искът неправилно е насочен срещу тях, като надлежен ответник е „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД. Изразяват становище по действителността на договора и молят съдът да прекрати производството по делото като недопустимо, а в случай, че приеме, че е допустимо, молят съда отхвърли предявения иск и да им присъди направените разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за паричен заем №.........г., Договор за предоставяне на гаранция №........г., Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, се установява, че ищецът и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД са сключили Договор за паричен заем №...........г. за сумата от 500,00лв. С подписването на договора ищецът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване на 4 месечни вноски.

В чл.4 на договора е предвидено задължение за заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3) Одобрено от Заемодателя Дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Не е спорно по делото, че ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция с одобрено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД юридическо лице. На датата на сключване на договора за паричен заем между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение задълженията на потребителя по договор за паричен заем за сума, покриваща: задължение за връщане на заемната сума от 500 лв., задължение за възнаградителна лихва и задължение за заплащане на законна лихва в случай на забава в плащането, разходите за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. За поемането на това задължение потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 3

253,64лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 63,41лв., дължима на датите на падежите по договора за паричен заем (чл.3 от Договор за предоставяне на гаранция №.........). В чл.3, ал.3 от договора за гаранция „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено от гаранта да приема вместо него изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на гаранта по този договор. Предвидено е също в случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на потребителя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта. По делото е представен погасителен план по договора за кредит, видно от който ищецът е следвало всеки месец да внася по 199,00лв. за предоставяне на гаранция, възнаградителна лихва и главница.

По направеното възражение, че вземането на ответниците е цедирано на трето лице, съдът намира това възражение за недопустимост на исковете за неоснователно. Цедирането на вземането има действие от съобщаването му на длъжника, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. По делото не бе представено доказателство за извършената цесия – към отговорите на ответниците не е приложен договор за прехвърляне на вземането, нито е представено доказателство за съобщаването й на ищеца. Съобщаването на цесията може да бъде извършено и по делото, но с надлежно уведомление, в което да се съдържат фактите, които следва да бъдат съобщени на заемателя, най-малко данните на цесионера, на когото заемателя трябва да престира задължението. Съдът намира, че не е налице надлежно съобщаване на цесията на заемателя, поради което дори и такова прехвърляне на вземането да е извършено, то няма действие по отношение на ищеца и предявените искове се явяват допустими.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно, се установява, че единственият компонент при формиране на посочените в процесните договори размери на ГПР е договорената между страните възнаградителна лихва. В случай, че ГПР по Договор за паричен заем №.......г. включи и размера на таксата за предоставяне на гаранция, то размерът му би бил 978,96%.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесните договори попадат в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на тях са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Разпечатката съдържа 25 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5bc15b8-0b94-4a36-a039-db243309bc97