Определение № 1176 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1176 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500850 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 т.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Уаб Хеви Файненс – дружество, вписано в регистъра на юридическите лица на Република Литва, с рег. № 305576227, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Г. Д., САК, кантора гр.***, против Разпореждане № 6520/04.03.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 3727/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, VII гр.с., с което е отхвърлено заявление с вх. № 22714/28.02.2024 г. срещу Р. С. П., ЕГН - **********, гр.***, с което се претендира издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 15000 евро – главница, 775,89 евро – договорна лихва, и 1003,14 евро – лихва за забава към 12.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата не депозиране на заявлението в съда – 28.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се разпореди да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив от Уаб Хеви Файненс – дружество, 1 вписано в регистъра на юридическите лица на Република Литва, е подадено заявление заповед за изпълнение по чл. 417 т.3 от ГПК и изпълнителен лист за гореописаните суми.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението излага основни съображения, че представеният към заявлението договор за заем не е представен в цялост, тъй като на страница първа, раздел 2 – „Специални условия“ към договора, започва изречение, което не продължава на следващата страница.

Районният съд е уточнил, че по принцип, за представяне в цялост на договора за заем, би могъл да предостави срок за отстраняване на констатираните нередовности, но посоченото действие е безпредметно, поради друг порок на договора.

По-конкретно, за да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.

417, т. 3 от ГПК, следва документът, на който се основава вземането, да бъде с нотариална заверка на подписите.

При прочита на договора, обаче, е станало видно, че същият е с дата 10.04.2023 г., но нотариалната заверка на подписа на представляващия кредитора е с дата, много по-късна от посочената, а именно 05.12.2023 г.

Предвид на това, наложен е правен извод, че договорът е сключен именно на последната дата, доколкото именно тогава е разписан от представляващия кредитора. Посоченото обаче противоречи на претенцията за дължимост на сумите по поканата – уведомление, адресирана до длъжника, в която се посочва падеж за изпълнение на задължения по договора, както следва:

11.08.2023 г., 11.09.2023 г., 11.10.2023 г., 11.11.2023 г. и 11.12.2023 г., което означава, че кредиторът претендира за дължими задължения по договора преди датата на неговото сключване.

На следващо място, от съдържанието на договора се е установило, че срокът на същия е дванадесет месеца, без да се посочва, считано от коя дата.

Изтъкнато е също, че падежът на задълженията по договора са съгласно погасителен план, какъвто не е приложен по делото.

В заявлението липсва срок на претендиране на договорната лихва и обезщетението за забава, както и по какъв начин са определени. Посоченият порок бил неотстраним, защото в договора за заем е посочен минимален 2 размер на дължимата лихва, но не и по какъв начин ще се определи дължимата лихва за съответния период, респ. не се посочвало дали се претендира лихва за целия период.

С частната жалба на Уаб Хеви Файненс – дружество, вписано в регистъра на юридическите лица на Република Литва, са направени възражения, че Районният съд неоснователно е приел, че представеният към заявлението договор за заем не бил представен в цялост. Посочва, че в приложения Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г. няма никакви данни на страница първа, раздел втори да започва изречение, което да не продължава на следващата страница. Процесният договор за заем е окомплектован, прошнурован и заверен от двама нотариуси, което по категоричен начин установява, че представеният с процесното заявление Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г. е точно този документ, подписан между страните и заверен от нотариус ***. per. № *** на НК. с район на действие PC-Панагюрище и нотариус *** на НК, с район на действие PC-Пловдив.

На следващо място, възразява, че няма изискване документът по чл.

417, т. 3 от ГПК да съдържа идеално написан синтактически и граматически текст. Поддържа, че в разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК проверка от външна страна на документа по чл. 417, т. 3 от ГПК не предполага изискване текстът в посочения документ стриктно да отговоря на синтактическите. граматическите и правописните правила в българския език. Това, че в документа по чл. 417, т. 3 от ГПК се установят нарушения в синтактическите, граматическите и правописните правила в българския език не прави същия документ негоден от външна страна съгласно изискванията на чл. 418, ал. 2 от ГПК.

От друга страна, внимателното запознаване със съдържанието на приложения по делото Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г. установявало, че всички разпоредби на същия са изписани на български и английски език.

Също така, Районният съд бил направил неправилен извод, че процесният Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г. е сключен на 05.12.2023г., поради факта, че на последната дата е заверен подписа на лицето представляващо дружеството- заемодател. От съдържанието на Договора за 3 заем № BG0001328 от 10.04.2023г. се констатирало, че същият е сключен между страните на 10.04.2023г. Върху посочения документ са извършени две нотариални заверки да подписите на заемателя и лицето, представляващото дружеството - заемодател. Посочените нотариални заверки удостоверяват единствено обстоятелството, че подписите върху документа са положени от посочените от нотариуса лица. Посочените нотариални заверки не удостоверяват датата, на която е сключен процесния договор за заем. Датата, на която е сключен посочения договор е изрично посочена в текста на същия документ.

Независимо от тези доводи, поддържа се и това, че дори да се приеме, че приложеният Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г. е сключен на 05.12.2023г., то този документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение.

На следващо място, поддържа, че не е необходимо да се представи погасителен план с нотариална заверка на подписите, тъй като същият не оказва никакво влияние върху редовността от външна страна на процесния Договор за заем № BG0001328.

Относно размера на договорената между страните по Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г. възнаградителна лихва и лихва забава при неизпълнение, то същите били изрично уговорени в посочения договор. В подаденото заявление също били посочени размерите и периодите, за които се претендира възнаградителна лихва и лихва забава за неизпълнение по процесния Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Съгл. чл.417 ал.1 от ГПК – Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена се основава на: т.3 - нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. От съдържанието на приложения процесен документ Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г. /на л.19 и сл./ е видно, че очевидно същият не е приложен в цялост, тъй като на стр.1, последното записано изречение, от „Специални условия към договора за заем“, освен че 4 завършва на запетая, а не пунктуационно с точка, не е довършено смислово и е абсолютно неразбираемо. Следващата страница 2 от Договор за заем № BG0001328 от 10.04.2023г. продължава с табличен вид и съвсем друг контекст, който няма нищо общо с предходния абзац.

На следващо място, констатира се видимо разминаване относно датата на нотариалната заверка на подписите, тъй като процесната заверка е от 05.12.2023г. , но в изпратената покана /на л.19/ до длъжника, са изброени в табличен вид следните дати на падеж на задълженията: 11.08.2023 г., 11.09.2023 г., 11.10.2023 г., 11.11.2023 г. и 11.12.2023 г.

Налице е несъответствие, защото кредиторът търси изпълнение на задължения, възникнали преди изобщо да има сключен договор между страните.

Обоснован е изводът на Районния съд, че не е ясно коя е началната дата на действие на договора, тъй като действително записано е само „срок на заема 12 месеца“ /т.5/.

По делото към договора не е приложен и погасителен план, а същият се цитира в 10 от Договора по повод изплащането на погасителните вноски.

На последно място, не е посочен и срок на претендираните договорна лихва и обезщетение за забава, респ. по какъв начин са определени, предвид позоваването на предсрочна изискуемост и представени по делото доказателства за обявяването ѝ.

Ето защо, не може да се наложи извод, че обследваният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение задължение, по см. на чл.417 т.3 от ГПК.

Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 6520/04.03.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 3727/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, VII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6