Решение № 260002 от 04.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………/04.01.2021 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1095 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „С.Г Г.“ ЕАД, ЕИК ******** (след преобразуване на първоначалния ищец С.Г.Г. ЕООД чрез промяна на правноорганизационната форма по чл. 264г от ТЗ и прекратяване без ликвидация) искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „Х.Г.“ ООД да заплати сумата от 210 429,72 лева – главница по фактура от 31.10.2017 г. и сумата от 31 038,38 лева – обезщетение за забава за периода 01.11.2017 - 15.04.2019 година.

Ищецът твърди, че е придобил по силата на договор за цесия с трето дружество - Д.****Електрoснабдяване ООД, вземане, което третото лице е имало към ответника по фактура от 31.10.2017 г. по рамковото споразумение за доставка и приемане на електроенергия, формуляр за избор на вариант и договор от 13.07.2017 г. в размер на 210 429,72 лева – главница. Твърди се, че по посочения договор ответникът е приемал доставената от трето лице електроенергия, но не е заплатил стойността по фактурата. На 13.11.2017 г. е сключен договор за цесия между ищеца и третото лице, по силата на който ищецът е придобил посоченото вземане, като ответникът бил надлежно уведомен за цесията на 16.11.2017 г., но не последвало плащане. По изложените съображения моли Съда да осъди ответника да му заплати сумата от 210 429,72 лева - главница по фактурата и 31 038,38 лева - лихва за периода 31.10.2017 г. - 15.04.2019 година.

В представен писмен отговор, ответникът „Х.Г.“ ООД оспорва исковете.

Не се оспорва, че между него и третото лице - Д.****Електроснабдяване ООД е сключен посоченият в исковата молба рамков договор, както и че до 01.11.2017 г. е приемал доставените количества електрическа енергия. Сочи че, съгласно договора между страните, нито една от страните не е имала право да прехвърля правата и задълженията по този договор на трето лице без съгласие на насрещната страна.

Налице е било и изрично несъгласие от ответника за извършената цесия. Поради това, тъй като е уговорена договорна непрехвърлимост на вземанията по споразумението, ищецът не е придобил съответно правата на третото лице по договора срещу ответника. Сочи се и че към датата на сключване на договора за цесия - 13.11.2017 г., договорът между ответника и третото лице вече е бил прекратен по инициатива на ответника поради неизпълнение на договорните задължения на ищеца, а със същото действие и е погасено задължението на ответника към „Д.****Електроснабдяване“ ООД чрез извършено прихващане с насрещни задължения на третото лице - вземания за вреди и сума за прекратяване на договора. Евентуално се прави съдебно възражение за прихващане с насрещните вземания на ответника към третото лице - цедент за неизпълнение на договорното задължение на третото лице за доставка на електрическа енергия в периода 01.11.2017 г. - 10.11.2017 г. на ищеца - по чл.

8, ал.1 от договора, в размер на 33 081,89 лева с ДДС за периода 01.11.2017 г.

- 10.11.2017 г., 11 481,72 лева - обезщетение за вреди и разходи, сумата от 4432,32 лева - обезщетение за вреди за периода 08.11.2017 г. - 10.11.2017 г. и по чл.11, ал.2 от договора в размер на сумата от 252 642,24 лева - разлика в цените, по които ответникът би могъл да закупува електрическа енергия за периода до 30.06.2018 г. за обезпечаване изпълнение на собствените му задължения по други договори, общо вземане в размер на 301 638,17 лева. Не се спори получаването на нотариална покана на 16.12.2017 година.

В представена допълнителна искова молба ищецът твърди, че договорът между ответника и третото лице е прекратен, считано от 13.11.2017 г. от третото лице, поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати дължимите суми по процесната фактура от 31.10.2017 г. за доставена електрическа енергия за периода 16.10.2017 г. - 31.10.2017 година. Оспорва твърденията за извършено прихващане.

В отговор на допълнителна искова молба, ответникът поддържа оспорването на исковете по наведените основания. Поддържа липсата на материална легитимация на ищеца, като сочи, че същият не може да придобие вземане, което е уговорено като непрехвърлимо в договора между ответника и цедента. Поддържа, че договорът е прекратен от ответника, считано от 10.11.2017 г., като едновременно с това вземането на третото лице по процесната фактура е погасено с прихващане с насрещните задължения на третото лице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.

235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не се спори относно наличието на рамковото споразумение за доставка и приемане на електроенергия, формуляр за избор на вариант и договор от 13.07.2017 г. между ответника и „Д.****Електроснабдяване“ ООД, получаването на електрическа енергия от ответника в периода 16.10.2017 г. - 31.10.2017 г., на стойност 210 429,72 лева - главница, за която е издадена фактура от 31.10.2017 година. Не се спори и че на 13.11.2017 г. е сключен договор за прехвърляне на вземанията между третото лице „Д.****Електроснабдяване“ ООД и С.Г.Г. ЕООД.

Видно от препис от рамково споразумение за доставка и приемане на електроенергия (стр.

60 и сл. по делото), сключено на 13.07.2017 г. между „Д.****Електроснабдяване“ ООД и „Х.Г.“ ООД (чл. 1), страните се съгласяват, че разпоредбите на споразумението съставляват неразделна част от всеки Отделен договор, който страните по споразумението ще сключат за закупуване, продажба, доставка и приемане на електроенергия. Със сключване на посоченото рамково споразумение, „Д.****Електроснабдяване“ ООД, в качеството му на „продавач“, се задължава да планира, продава и доставя или извършва необходимото за доставянето, а „Х.Г.“ ООД, в качеството му на купувач, се задължава да планира, закупува и приема или извършва необходимото за приемането на договореното количество електрическа енергия. В чл. 3, ал. 2 от споразумението е установено, че, в случай че отделен договор между страните не е сключен в писмена форма, и двете страни могат свободно да потвърдят или да поискат потвърждаване в писмен вид на разбирането си относно залегналите в Отделния договор положение.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от рамковото споразумение, всяка страна, която е продавач на електроенергия по Отделен договор предава на другата страна в хода на календарния месец, следващ доставката на електроенергия съгласно график за доставки за предходния месец, фактура, определяща общите количества електроенергия, продадени от нея по Отделни договори през предходния календарен месец. В ал. 2 на чл.13 е посочено, че страната, която дължи фактурираната сума, дължи плащане следва да се извърши на или преди настъпването на по-късното от а) 20-ия ден от календарния месец или, ако той не е работен ден, непосредствено следващия работен ден, или б) 5-я работен ден след получаване на фактура („Падеж“), на адреса на плащане или по банковата сметка, предоставени от другата страна, съгласно Формуляра за избор на вариант. Съгласно ал. 5 на чл.

13, върху забавените плащания се дължи лихва от датата на падежа /включително/, с изключение датата на плащането, съгласно лихвения процент, определен във Формуляра за избор на вариант.

В чл.

10, ал.5 от рамковото споразумение са дадени дефиниции за „значими причини“ като основание за прекратяване на споразумението. Съгласно чл. 10, ал. 5, б. а), вр. ал. 4, изр. последно, вр. ал. 3 от споразумението, като основание за предсрочно прекратяване на договорите, е предвидено неизпълнението, изразяващо се в неплащане от страна или неин доставчик на кредитна помощ, когато тя се изисква от тях, или неизпълнение на друго съществено задължение (освен при освобождаване от него съгласно чл. 7). Наред с това, съгласно чл. 10, ал. 5, б. г) „значима причина“ за предсрочно прекратяване съставлява и неизпълнение на задължение за доставка или приемане по отделен договор, освен когато има освобождаване от това задължение, в продължение на повече от 7 последователни дни или за повече от 7 дни общо през срок от 60 дни. В такива случаи е предвидена възможност за другата страна да прекрати споразумението с предизвестие до първата, в което се упоменава причината за предсрочното прекратяване и се определя датата на предсрочно прекратяване. Посочено е, че тази дата не може да бъде по-ранна от деня, в който предизвестието се счита, че е получено съгласно Споразумението, нито и по-късна от 20 дни след този ден. В чл. 10, ал. 3, т. b) е посочено също, че считано от датата на предсрочно прекратяване, всички по-нататъшни плащания и изпълнение по отношение на всички отделни договори се прекратяват (а не само спират), а съществуващите задължения на страните се заместват от задължението на едната страна да заплати обезщетение за вреди за неизпълнение на другата в размер (ако има такъв), изчислен в съответствие с чл. 11, ал. 1 („Сума при прекратяване“).

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, прекратяващата страна изчислява сума („Сумата при прекратяване“), която се плаща в съответствие с чл. 10, ал. 3 и ал. 4, като изчислява сумата на всички суми за разплащане по всички отделни договори (а сума за разплащане по отделен договор е печалбата минус загубите и разноските – чл. 11, ал.2) плюс всички други дължими между страните суми по силата или във връзка със споразумението.

В чл.

19 от рамковото споразумение, озаглавен „Прехвърляне“, е уредена забрана (ал.

1) за страните да прехвърлят своите права и задължения по Споразумението на трето лице, без предварително писмено съгласие на другата страна, като това съгласие е уточнено, че не може неоснователно да се бави, отказва или да не се предоставя.

Съгласно чл. 2, т. 2 от рамковото споразумение при противоречие между разпоредбите на Формуляра за избор на вариант към споразумението и останалите разпоредби от Рамковото споразумение, то Формулярът за избор на вариант се ползва с предимство. Посочено е, също така, че в случай на противоречие между условията по Отделен договор и разпоредбите на рамковото споразумение, включително неговия Формуляр за избор на вариант, то за целите на съответния Отделен договор, с предимство се ползват разпоредбите на същия.

По делото е представено под формата на Приложение № 2а към рамковото споразумение за оставка и приемане на електроенергия, Потвърждение на Отделен договор между „Х.Г.“ ООД, като купувач и „Д.****– електроснабдяване“ ООД, като продавач (стр.

111). Видно от представеното доказателство, страните потвърждават съществуването на отделен договор, сключен съгласно чл. 3, ал. 2 от рамковото споразумение и потвърждават, че този договор е част от това споразумение.

Договорът е сключен между страните на 13.07.2017 г., с график на доставките: 01.08.2017 г. – 30.06.2018 г. от 00:00 до 24:00, 01.08.2017 г. – 28.02.2018 г. от 00:00 до 24:00, и 01.08.2017 г. – 30.06.2018 г. от 00:00 до 24:00, с цена за МВч от 74,50 лева, с място на доставка: ЕЕС на България, електропреносна мрежа „високо напрежение“. Посочено е, че договорената единична цена, посочена в графика, не включва цени за пренос, достъп, цена за „задължения към обществото“, енергийни небаланси, акциз, както и дължимото ДДС. Наред с това изрично е уточнено, че фактурирането и плащането на енергията по този отделен договор ще се извършва според приетите условия във Формуляр за избор на вариант, към Рамково споразумение между страните от 13.07.2017 година.

Представен е и Формуляр за избор на вариант (стр. 6 и сл.) към Рамково споразумение за доставка и приемане на електроенергия. Видно от представения препис, страните са се уговорили в отношенията помежду им да се прилага разпоредбата на чл. 10, ал. 5, б. г) („значима причина“ за предсрочно прекратяване съставлява и неизпълнение на задължение за доставка или приемане по отделен договор, освен когато има освобождаване от това задължение, в продължение на повече от 7 последователни дни или за повече от 7 дни общо през срок от 60 дни.). Наред с това са изменили разпоредбите на чл. 13, ал. 1 „Фактуриране“ и на ал. 2 „Плащане“ от рамковото споразумение, като са приели, че продавачът на ел. енергия, съгласно индивидуалния договор представя на другата страна, съгласно разписанието по-долу, фактура, която съдържа количеството електрическа енергия, продадена от нея по индивидуалния договор за този период. При издаването на фактурите страната може да посочи всички суми, които страните си дължат една на друга за определен период съгласно индивидуалните договори, включително, но не само, всички дължими суми за покупката и продажбата на електрическа енергия за такси, начисления, обезщетения, вреди, лихви и други плащания и вземания, дължими между страните и, ако има такива, всякакви нетни суми, съгласно чл. 13, ал. 3.