Решение № 45 от 11.02.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Варна , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна И. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20203110110024 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от И. Т. М., ЕГН ********** в лично качество и в качеството си на законен представител на Т. И. М., ЕГН **********, действащи чрез адв. А. А. – АК – гр. В., срещу „Д.-О.З.“, ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, първоначално субективно активно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите както следва:

- в полза на И. Т. М. сумата в размер на 5000.00 лева, представляваща горницата над 2500.00 лева, изплатени в предходен момент, до заявените в писмената застрахователна претенция към застрахователя от 7500.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от реализирано на 11.11.2019 г. в гр.

В. ПТП; 394.00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.11.2019 г. до 20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5000.00 лева, считано от 21.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 57.00 лева, представляващи платена цена на медикаменти и такси за ползване на болнични услуги, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението;

- в полза на Т. И. М. сумата в размер на 6000.00 лева, представляваща горницата над 1500.00 лева, изплатени в предходен момент, до заявените в писмената застрахователна претенция към застрахователя от 7500.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от реализирано на 11.11.2019 г. в гр.

В. ПТП; 473.00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.11.2019 г. до 20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6000.00 лева, считано от 21.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 36.00 лева, представляващи платена цена на медикаменти и такси за ползване на болнични услуги, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищците твърдят, че на 11.11.2019 г. около 10:50 часа в гр. В. на път първи клас № 2 до К., посока гр. Д., застрахованото при ответното дружество лице, а 1 именно М. М. нарушил правилата за движение по пътищата, като при изпълнение маневра завой наляво не пропуснал насрещно движещото се МПС, управлявано от ищеца М. и станал причина за ПТП. Вследствие на процесното ПТП на ищците били причинени телесни повреди. Срещу виновния водач е било съставено АУАН, въз основа на който е издадено и НП. Поддържа се, че към датата на ПТП по отношение лекият автомобил на виновния водач е бил сключен валиден застрахователен договор при ответното дружество. Ищците сочат, че са отправили своята застрахователна претенция към застрахователя, като са поискали изплащане на по 7500.00 лева – обезщетение за претърпените неблагоприятни физически болки и страдания. Твърди се, че в резултат на това е заведена застрахователна преписка – щета № 43072951900358, като ответникът е изплатил извънсъдебно само част от поисканото обезщетение, а именно 2500.00 лева за И. М. и 1500.00 лева за детето Т., като е оставил претенцията за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер от 93.46 лева без уважение.

По същество се моли съдът да уважи предявените осъдителни искове досежно главницата и акцесорните задължения, имайки предвид забавата на ответното дружество.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на предявените искове, но твърди, че същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

Ответникът не оспорва, че към датата на деликта л. а. „Т. К.“ с рег. № *** е бил застрахован по задължителна застраховка „ГО“ по полица № полица № ***, сключена на 21.02.2019 г., валидна до 21.02.2020 г.; че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при ответното дружество водач; че ищците са поискали от застрахователя да им изплати обезщетение за претърпените имуществени вреди – 57.46 лева за М. и 36.00 лева за детето и неимуществени вреди – по 7500.00 лева; че ответното дружество е изплатило част от претенцията за неимуществени вреди – 2500.00 лева на М. и 1500.00 лева на детето и е отхвърлило претенциите за имуществени вреди изцяло.

Ответникът сочи, че на 13.02.2020 г. по банков път е изплатил горепосочените суми.

В отговора се излагат подробни доводи, че с оглед конкретните факти по делото справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е именно този, който извънсъдебно е изплатен на ищците, поради което се счита, че интересът им е удовлетворен напълно. Ответникът оспорва размера на акцесорните вземания, включително и началната дата на претенциите за мораторна лихва.

По същество се моли съдът да остави без уважение предявените осъдителни искове и да присъди разноски в полза на ответника, като в условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, представляват се от адв. А. А., чрез който поддържат предявените искове, като обективират и искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

П. П., чрез който поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявените искове по размер. Също инвокира възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител на ищците адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото страните не спорят че на 11.11.2019 г. е настъпило ПТП по описания в 2 исковата молба механизъм; че към тази дата л. а. „Т. К.“ с рег. № *** е бил застрахован по задължителна застраховка „ГО“ по полица № ***, сключена на 21.02.2019 г., валидна до 21.02.2020 г. при ответника; че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при ответното дружество водач по време на действие на полицата; че ищците са поискали от застрахователя да им изплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, а именно 57.46 лева за М. и 36.00 лева за детето и неимуществени вреди – по 7500.00 лева; че ответното дружество е изплатило част от претенцията за неимуществени вреди – 2500.00 лева на М. и 1500.00 лева на детето и е отхвърлило претенциите за имуществени вреди изцяло, които факти са обявени за безспорни с доклада по делото, срещу който страните не са възразили.

Сторените извънсъдебни плащания се установяват по несъмнен начин и от представените платежни документи на л. 42 и л. 43.

От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ се установяват по несъмнен начин следните травматични увреждания по отношение на И. М.: оток по кожата на носа; контузия на гръдния кош – оток /6см/ на кожата над и суспектни /несигурни/ рентгенови данни за фрактура на гръдната кост; кръвонасядане в областта на лява предмишница /10/4 см/; ожулване /4,5-4 см/ и кръвонасядане на корема. Гръдната травма се изразява в различни по степен увреждания на гръдната клетка от удара на водача върху волана. При диагностиката са установени мекотъканни увреждания и непълно счупване на външната костна пластина на гръдната кост. Нараняванията при М. са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Констатира се от заключението още, че не са налице данни за възникнали усложнения от травмата. Възстановителния период при подобни увреждания е от порядъка на около три-четири седмици, като в този диапазон се включва и зарастването на непълната фрактура на гръдната кост. Установява се още от заключението, че е възможно за по-дълго време да се задържи болевият симптом, появяващ се при натиск, натоварване или при определени движения в областта на гръдния кош. Към настоящия момент не са налични следи от травмите по кожната повърхност и не се установява дефицит в движенията на тялото на М..

По отношение на детето се установяват следните травматични увреждания: хематом на кожата на челото централно – 4,5 см; хематом на клепачите на двете очи; дълбоки охлузвания по челото в ляво 2,5/2 см и две ивичести охлузвания във външната половина на клепачите на лявото око до 2/0,7 см; охлузване по кожата по гърба на дясната гривнена става – 1,5/0,3 см. Констатира се, че медико-биологичният квалификационен признак на травмите при дете са временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към настоящия момент, като последица от уврежданията се установява слабо изразен белег в мястото на дълбокото охлузване на челото в ляво.

В хода на откритото съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че при ищеца М. се появява непостоянна болка в процес на резки движения и физическо натоварване в мястото, където е била контузията на гръдния кош, но тази болка не води до функционални нарушения, а е субективно усещане. Възстановителният период при травматичните увреждания, които се наблюдават при детето е в порядъка на около месец, при който напълно изчезват охлузванията и кръвонасяданията, които са по лицето.

От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свид. В. М. – майка на ищеца М. и баба на ищцата М. и свид. Г. М. – съпруга на ищеца М. и майка на ищцата М. – се установява, че ищецът М. след инцидента е имал силни болки в гръдната част и корема, а детето е било с много силен оток на двата клепача на очите, рана на челото в лявата част, охлузване на лявата ръка. Ищецът М. е преживял негативни емоционални и психически преживявания, доколкото не е можел да обслужва и задоволи обичайните си дневни потребности; бил е трудно подвижен, като е имал нужда от помощ при придвижването му; отсъствал е от работа за около 2-3 месеца, което е в унисон и с представените писмени доказателства – болнични листи /л. 24 – л. 27/, от които е видно, че на ищеца му е предписано домашно лечение за периода от 11.11.2019 г. до 23.01.2020 г. Установява се от показанията на свидетелите, че ищцата М. също е преживяла негативни емоционални и 3 психически преживявания. Детето се е страхувало да се вози в кола след инцидента; вечер е спяло неспокойно; започнало да се напикава през нощта; близо месец след инцидента не е посещавало детска градина.

От представените писмени доказателства /л. 37 – л. 40/ - касови бележки – се установява, че по повод на посещенията в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД на 14.11.2019 г. във връзка със „Съдебномед. Осв. Спе.“ ищците са направили разходи в общ размер на 72.00 лева или по 36.00 лева за всеки един. Констатира се още че на 21.11.2019 г. са закупени и медикаменти на обща стойност от 21.46 лева, а именно „бевит форте“ – 5.25 лева и „диспорал“ – 16.21 лева. изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни Районен съд – Варна е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г. / и чл. 86 от ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за застраховка „ГО“; 3./ всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните вреди, включително характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и всички конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер; 5./ изискуемостта на главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.