Решение № 3105 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3105 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330116985 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Е. Т. В. с ЕГН: **********, с адрес в гр.

П., жк. „Т.“, бл. ***, чрез пълномощника й – адв. С. Н. против „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит № ****/**** г., обективирана в раздел ІІІ – Клиент, т. 3, неразделна част от същия, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 520 лева при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т.

10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищцата твърди, че е страна по сключен с ответника Договор за потребителски кредит № *****/**** г., по силата на който й била отпусната в заем сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50,95% и ГПР – 63,68%. Съгласно чл. 10 от ОУ на договора ищцата следвало да обезпечи същия с банкова гаранция или солидарен длъжник, отговарящ на определи изисквания. На същата дата ищцата сключила допълнително споразумение към процесния договор, съгласно което при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита дължала неустойка за неизпълнение в размер на 520 лева, разсрочено на 12 месечни вноски.

Ищцата твърди, че усвоила изцяло заемния ресурс, не е изплатила сумата по процесния договор, включително и предвидената неустойка, но счита, че не дължи плащания.

1

Твърди, че за да се заобиколят материлно-правните изисквания, регламентирани в чл.

19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания за осигуряване на поръчителство и обезпечаване на договорите за кредит, които те не могат да удовлетворят, като са предвиждат в договорите санкции – заплащането на неустойки, с които си осигуряват сигурна допълнителна печалба, която вече е калкулирана в договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляват законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Счита, че неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, каквито биха били евентуалната неплатежоспособност на главния длъжник. Предвидената неустойка в размер на 520 лева според ищцата е загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 50% от заетата сума от 800 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидено е същата да се кумулира към погасителните вноски и по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки на неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителят. Така според ищцата недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане за прогласяване на нищожността на клаузата от допълнителното споразумение към процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като о пълномощника на ищцата- адв. С. Н. е направено искане за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за осъщественото на ищцата безплатно процесуално представителство по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД. Не се оспорва сключването на процесния договор, а се оспорва наличието на сочените основания за недействителност на клаузата от допълнително споразумение към процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка. Твърди, че договорът и допълнителното споразумение, което е неразделна част от него не противоречат на императивните норми на закона и не съдържат неравноправни клаузи. Счита, ч в случая начисляването на неустойка представлява санкция за неизпълнение на поето договорно задължение, поради което и с оглед нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗПК това вземане на кредитора не следва да се включи в размера на ГПР. Предвидената неустойка е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и дали ще бъде начислена е обстоятелство, което не е известно на кредитора и зависи изцяло от волята на потребителя. Счита също, че клаузата не е и неравноправна, тъй като, тъй като е уговорена индивидуално и не е прекомерна. Въз основа на гореизложените твърдения моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски. Прави се с отговора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти: че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г., по силата на който на ищцата е отпусната в заем сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50,95% и ГПР – 63,68%. Няма спор също,че в договора е предвидено задължение за ищцата да обезпечи същия с банкова гаранция или солидарен длъжник, отговарящ на определи изисквания, както и че на същата дата ищцата е сключила допълнително споразумение към процесния договор, съгласно което при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита дължала неустойка за неизпълнение в размер на 520 лева, разсрочено на 12 месечни вноски, както и че това възнаграждение не е включено при изчисляване на ГПР по договора.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит, декларации, Общи условия към договора, погасителен план за разсрочване на неустойката, допълнително споразумение към договора за потребителски кредит и погасителен план към него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съдът приема, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не отразява вярно разходите по кредита. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК, че – „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за потребителски кредит, е посочено, че размерът на ГПР е 63,68%, в който размер обаче е включена само главницата и лихвата, като не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката от договора, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение. Следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на главното задължение по договора, има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 63,68 % 3 не отговаря на действителния такъв, като в него следва да се включи и сумата за неустойка и така размерът на годишния процент на разходите, реално ще е различен от посочения в договора.

Следва да се посочи, че отразяването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна, заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал.

1 ЗЗП. Така се стига до подвеждане на потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 ЗПК, като не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че допълнителното споразумение към процесният договор предвиждащо задължение за заплащане на неустойка е нищожно на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени и във връзка с които по делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК в размер на 25,56 евро заплатена държавна такса, като се претендира и заплащане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 294 евро.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Претендира се заплащане на сумата от 204 евро – адвокатско възнаграждение, като този размер, е съобразен с цената на иска и разпоредбата на чл. 7, ал.

2, т. 2 НМРАВ, с извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото, която сума ответникът ще следва да заплати лично на пълномощника – адв. С. Н..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. Т. В. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., жк. „Т.“, бл. *** и „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, че клаузата от допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит № ****/**** г., обективирана в раздел ІІІ – Клиент, т. 3, неразделна част от същия, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 520 лева при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т.