Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1098 от 06.11.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2108/2023
Вид
Решение № 1098
Подписан
06.11.2023
Състав
Нина Методиева Коритарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 292 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, т. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 123 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 125 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Перник, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102108 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. В. В., ЕГН:

********** от с. К. д., ул. „М.“ № *, Община П. чрез адв. В. срещу “ПРО ЛЕГО ”АД, с ЕИК:175249461 и адрес на управление:гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет. 3, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не дължи на ответника в качеството си на наследник на ½ ид.ч. от наследството на починалия длъжник В. С. М. сумата от 4869,12 лв., представляваща главницата по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски от 02.05.2006 г., сумата от 5919,45 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 24.11.2011 г. до 27.02.2023 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 31.10.2012 г. срещу нейния наследодател в качеството му на солидарен длъжник въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.г.д. № 7103 /2011 г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№3018/2013 г. по описа на ДСИ при ПРС на 18.03.2013 г. като погасени по давност.

Ищцата в исковата си молба твърди, че с покана за доброволно изпълнение от 27.02.2023 г. на ДСИ при РС-Перник е била поканена да заплати процесните суми и е била уведомена, че е била конституирана като длъжник на мястото на починалия й наследодател В. С. М.. Процесното изпълнително дело е било образувано на 18.03.2013 г., като на 21.03.2013 г. са били извършени справки за имущественото състояние на длъжника М..

На 28.03.2013 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е било изпратено запорно съобщение до неговия работодател получено от същия на 29.03.2013 г. Длъжникът е получил ПДИ на 25.03.2013 г.

1

На 08.04.2013г. по разпореждане на ДСИ било изготвено ново запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Същото обаче, видно и от обратната разписка към същото, не било надлежно връчено на третото задължено лице, т.к. било отбелязано „уточнете адрес”. Във връзка с това, ДСИ бил поставил резолюция да се уведоми взискателя.

На 15.04.2013г. по повод уведомленията на ДСИ била постъпила молба от взискател с вх. № 1443, с която било поискано налагането на запор на л.а. С. Т., както и да се извърши публична продан на същия. Върху молбата на 16.04.2013г. имало разпореждане на съдебния изпълнител да се изпрати ЗС до ОД на МВР - Перник за налагане на запор на посоченото МПС. По повод разпореждането на 18.04.13г. до длъжникът било изпратено нарочно съобщение за налагането на запора - надлежно получено от последния на 19.04.2013г. На същата датата по делото било постъпило и съобщение от ПП КАТ, че бил наложен запор на посоченото МПС. На 07.05.2013г. било изготвено ново запорно съобщение до фирма Мелник 2 за налагане на запор на ТВ, получено от управителя на 25.03.2013 г.Твърди, че въпреки, че вече бил уведомен веднъж, на 22.07.2013 г. било връчено повторно същото съобщение на длъжника, че бил наложен запор на л.а. С. Т.. След горното и във връзка с постъпило удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК за наличие на публични задължения, на 04.09.2013г., ДСИ бил разпоредил да се уведоми длъжника - получено от трето /непознато за ищеца/ лице на 22.09.2013г. След горното по делото близо четири години нямало никакви действия, в т.ч. и справки по отношение на този длъжник, поради което и делото било прекратено по отношение на В. С. М. ех lege по реда на чл. 433. ал. 1. т, 8 ТПК най-късно на 22.09.2015г. когато и вече било постановено Тълкувателно Решение № 2 / 26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. ВКС - последното породило действие по отношение на изпълнителния процес.

Въпреки, че делото било прекратено ех lege по отношение на този длъжник, на 29.08.2017г., ДСИ разпореждал да се извърши справка за наличните банкови сметки на длъжника, по повод постъпила на 28.08.2017г. молба от взискателя вх. № 2975 в тази насока.

На 17.09.2017г. по делото била постъпила справка от БНБ с данни за наличието на б.с. на длъжника. С разпореждане от 28.09.2017г. било изпратено съобщение за резултата от справката на взискателя за становище.

В следствие на горното на 09.10.2017г. по делото била постъпила нова молба вх. № 3474 от взискателя, с искане за налагане на запор на банковата сметка, като било приложено платежно нареждане за заплатена държавна такса. По повод горното с разпореждане от 10.10.2017 г. било изпратено запорно съобщение до Алианц АД, получено от банката на 19.10.2017г.

С оглед изготвеното ЗБС на 31.10.2017г. било изпратено съобщение до длъжника за наложен запор на банковите му сметки в посочената банка, както и че има друг запор.

Близо година по-късно с молба вх. № 3937/26.11.2018г. бил поискал от ДСИ да извърши нови справки за откритите банкови сметки на длъжника.

2

На следващия ден, ДСИ поставил резолюция да се уведоми взискателя за заплащане на съответните държавни такси, както и изготвя искане за информация от БНБ на същата дата.

След извършване на справката на 27.11.2018г. ДСИ уведомявал взискателя, че този длъжник имал сметка в Алианц България АД, по повод на което съобщение взискателят депозирал на 17.12.2018г. молба с искане да се наложи запор в Юробанк и Еф джи България АД, въпреки че видно от справката и съобщение на ДСИ, сметката на длъжника в тази банка била закрита.

Независимо от горното ДСИ на 18.12.2018г. бил разпоредил да се наложи запор на банковите сметки на длъжника в Юробанк и Еф джи България АД. ЗС било получено от банката на 21.12.2018г. В тази връзка било изготвено съобщение и до длъжника, че бил наложен запор в банката, което той бил получил на 03.01.2019г. - лично.

По повод горното на 22.01.2019 по делото бил постъпил нарочен отговор от банката по смисъла на чл. 508 ГПК, че длъжникът не бил клиент на банката.

Следващото искане за извършване на действия спрямо този длъжник било от 18.01.2023г., когато и В. М. вече бил починал. В тази връзка на 19.01.2023г. ДСИ бил разпоредил взискателят да внесе съответните такси. След внасяне на таксата по делото било установено, че този длъжник бил починал, поради което и 02.02.2023г. било изпратено искане до Община Перник за издаване на удостоверение за наследници на починалия В. М..

На 14.02.2023г. по делото било входирано исканото удостоверение, след което и по разпореждане на ДСИ взискателят бил уведомен за постъпилото удостоверение, както и бил изготвил Постановление за спиране на изп. прозиводство, с указания до взискателят.

С оглед горното на 24.02.2023г. взискателят бил поискал конституиране на наследниците. В тази връзка по делото било изготвено съобщение изх. № 1529/27.02.2023г., по чл. 429, ал. 2 ГПК. РазвИ. подробни съображения и цитира съдебна практика съгласно която извършените след настъпване на перемция на изпълнителното производство на 22.09.2015 г. изпълнителни действия са без правно значение относно прекъсване на погасителната давност. Позовава се на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че последното извършено валидно изпълнително действие да прекъсне давността било на 07.05.2013 г., когато било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника. С оглед на изложеното изпълнителното дело се било прекратило по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 08.05.2015 г. Независимо от това бил наложен запор върху вземания на длъжника на 18.12.2018 г., като тези изпълнителни действия били негодни да прекъснат давността.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.

Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди и се позовава на съдебна практика в този смисъл, че перемцията на изпълнителното дело е без значение относно прекъсването 3 на давността. Последното годно да прекъсне давността изпълнително действие било извършено на 13.12.2018 г., когато било поискано налагане на запор върху банковата сметка на наследодателя на ищцата. Счита, че извършваните действия по отношение на единия солидарен длъжник обвързват и останалите съгласно чл. 123 ЗЗД, поради което поисканите от взискателя изпълнителни действия обвързват всички солидарни длъжници. Цитира съдебна практика в този смисъл. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото фактическа страна: доказателства,намира следното от

Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници, че ищцата е наследник на ½ ид.ч. от наследството на починалия длъжник В. С. М., който е бил осъден да заплати при условие на солидарност на ответнотото дружество в качеството му на солидарен длъжник заедно с другите солидарни длъжници И. З. А., И. А. А., С. П. С. и К.

И. К. следните суми : сумата от 9738.23 лв., съставляваща главница по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски от 02.05.2006 г., сумата от 5919,45 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 02.05.2006 г. до 24.10.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата подаване на заявлението-24.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски по делото- сумата от 313,15 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 1126,31 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.г.д. № 7103 /2011 г. на ПРС, издаден изпълнителен лист от 31.10.2012 г. въз основа на който е образувано изп.д.

№3018/2013 г. по описа на ДСИ при ПРС на 18.03.2013 г

Иищцата с покана за доброволно изпълнение от 27.02.2023 г. на ДСИ при РС-Перник и получена от нея на 06.03.2023 г. е била поканена да заплати процесните суми и е била уведомена, че е била конституирана като длъжник на мястото на починалия й наследодател В. С. М. Процесното изпълнително дело е било образувано на 18.03.2013 г., като на 21.03.2013 г. са били извършени справки за имущественото състояние на длъжника М.

На 28.03.2013 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е било изпратено запорно съобщение до неговия работодател получено от същия на 29.03.2013 г. Длъжникът е получил ПДИ на 25.03.2013 г.

На 08.04.2013г. по разпореждане на ДСИ било изготвено ново запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Същото обаче, видно и от обратната разписка към същото, не било надлежно връчено на третото задължено лице, т.к. било отбелязано „уточнете адрес”. Във връзка с това, ДСИ бил поставил резолюция да се уведоми взискателя.

На 15.04.2013г. по повод уведомленията на ДСИ била постъпила молба от взискател с вх. № 1443, с която било поискано налагането на запор на л.а. С. Т., както и да се извърши публична продан на същия. Върху молбата на 16.04.2013г. имало разпореждане на съдебния изпълнител да се изпрати ЗС до ОД на МВР - Перник за налагане на запор на посоченото 4

МПС. По повод разпореждането на 18.04.13г. до длъжникът било изпратено нарочно съобщение за налагането на запора - надлежно получено от последния на 19.04.2013г. На същата датата по делото било постъпило и съобщение от ПП КАТ, че бил наложен запор на посоченото МПС. На 07.05.2013г. било изготвено ново запорно съобщение до фирма Мелник 2 за налагане на запор на ТВ, получено от управителя на 25.03.2013 г. Въпреки, че вече бил уведомен веднъж, на 22.07.2013 г. било връчено повторно същото съобщение на длъжника, че бил наложен запор на л.а. С. Т. След горното и във връзка с постъпило удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК за наличие на публични задължения, на 04.09.2013г., ДСИ бил разпоредил да се уведоми длъжника - получено от трето лице на 22.09.2013г. След горното по делото близо четири години нямало никакви действия, в т.ч. и справки по отношение на този длъжник. На 29.08.2017г., ДСИ разпорежда да се извърши справка за наличните банкови сметки на длъжника, по повод постъпила на 28.08.2017г. молба от взискателя вх. № 2975 в тази насока. На 17.09.2017г. по делото била постъпила справка от БНБ с данни за наличието на банкови сметки на длъжника. С разпореждане от 28.09.2017г. било изпратено съобщение за резултата от справката на взискателя за становище.