Определение № 549 от 19.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. София, 19.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Галина И.

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002902134 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, представляван от процесуалния му пълномощник - адв. Г., срещу въззивното решение № 243/14.06.2024г., постановено по в.т.д. № 126/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 365 от 28.09.2023г. по т.д.№ 582/2021г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявения от касатора иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на „О Джи Кепитъл“ ЕООД, О. Л. Т. и А. Б. А., че съществува вземането му в размер на 36 211.82 лв., част от вземане в общ размер на 88 797.73 лв., дължимо на основание запис на заповед, издаден на 26.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2020г. до окончателното заплащане, за която сума е издадена заповед № 5564 от 14.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поправена с разпореждане № 17932 от 08.09.2021г., по ч.гр.д. № 17088/2020г. по описа на РС Пловдив.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил нормата на чл. 76, ал.1 ЗЗД в обратен, противоположен на нейния смисъл. Твърди, че изводът на апелативния съд, че извършеното извънсъдебно плащане на лизингодателя не може да бъде зачетено като извършено в нарушение на предвидения в т.13.11 от Общите условия към договора за финансов лизинг ред за удовлетворяване, е резултат от превратно тълкуване на клаузата. Поддържа се, че тази уговорка е за компенсиране на дефинираната „икономическа вреда“, но не представлява ред за погасяване на задълженията по смисъла на чл. 76 ЗЗД. Счита, че 1 прилагането от въззивния съд на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е неправилно и в ущърб на кредитора. Претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обективирано в самата жалба, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва ли при условията и в поредността по чл. 76, ал.1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал.2 ЗЗД?, за който поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.1 на Тълкувателно решение № 3/2017г. от 27.03.2017г. по т.д.№ 3/2017г. на ОСГТК;

2. „При изпълнение на едно главно парично вземане, формирано от главница и мораторни обезщетения и разноски, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички елементи на вземането, кой е редът, по който следва да се извърши погасяването – този по чл. 76, ал.1 изр.2 ЗЗД или този по чл.76, ал.2 ЗЗД?, за който въпрос се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решени № 2764/26.12.1958г. по гр.д. №7426/58г., 1 ГО на ВС на НРБ;

3. „При изпълнение на едно главно парично вземане, формирано от главница и мораторни обезщетения и разноски, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички елементи на вземането, кой е редът, по който следва да се извърши погасяването – този по чл. 76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД или този по чл. 76, ал.2 ЗЗД?

Ответниците по касационната жалба – „О Джи Кепитъл“ ЕООД, О. Л. Т. и А. Б. А., оспорват жалбата чрез процесуалния си представител – адв. П. К., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 17.09.2024г.

Твърдят и че клаузата за неустойка е нищожна, както и че те първи са направили изявление за прихващане на дължимите вноски за главница, поради което е настъпил погасителния ефект преди изявлението на ищеца.

Претендират да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, а при условията на евентуалност - оставянето му в сила.

Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Пловдив е приел, че е безспорно между страните, че със запис на заповед, издаден на 2

26.10.2020г., „О Джи Кепитъл“ ЕООД се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД / със сегашно наименование „Мъни лийз“ ЕАД/, при предявяване на записа на заповед сумата от 88 797,73 лв., както и че записът на заповед е авалиран от О. Л. Т. и А. Б. А.. Въззивният съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, както и че от ищеца е наведено каузално правоотношение, за обезпечаване задълженията по което е издадена ценната книга, което не се оспорва, а именно - за обезпечение на изпълнението на задълженията на лизингополучателя по договор за финансов лизинг № 01017084/00001 от 26.10.2017г. АС - Пловдив е приел, че с договора за финансов лизинг „Евролийз Ауто“ ЕАД, в качеството му на лизингодател, се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя „О Джи Кепитъл“ ЕООД в сроковете и при условията, предвидени в Общите условия и лизинговия договор, лек автомобил, марка и модел - LAND ROVER RANGE ROVER, с доставна цена 95 000 лв., без ДДС, при заплащане на първоначална вноска от 19 000,01 лв. и 36 месечни лизингови вноски в размер на 2466,60 лв., с уговорена променлива лихва и фиксирана такса за управление в размер на 1616.96 лв. Посочил е, че в т. 2.11 от договора е предвидена неустойка за забавено плащане от лизингополучателя на лизингови вноски и/или вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори с повече от 5 дни в размер на 0.25 % на ден върху просрочената сума, изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема.

Въззивният съд е приел, че не се спори, че на 30.04.2018г. О. Емилов Т. е заявил за противозаконно отнет лек автомобил марка LAND ROVER RANGE ROVER с ДКН РВ 0333 РТ, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД.

Първоначално застрахователят по сключената застраховка „Каско на МПС“ ЗАД „Армеец“ е постановил отказ да изплати застрахователно обезщетение, но с влязло в сила на 15.06.2022г. решение № 260328 от 11.05.2022г. по т.д. № 637/2021г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 състав, „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е осъден да заплати на „Евролийз Ауто“ ЕАД сума в размер на 82 300 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ по комбинирана застрахователна полица № 0306Х0367947 от 12.03.2018г. за настъпило за времето от 18.30 ч. на 29.04.2018г. до 12.20 ч. на 30.04.2018г. застрахователно събитие, и сума в размер на 21 948 лв., представляваща законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018г. до 12.03.2020г. и за периода от 09.04.2020г. до 05.04.2021г.

Апелативният съд е приел въз основа на кредитираното заключение на ССЕ, че дебитната сметка на лизингодателя е заверена на 09.06.2022г. с плащане на застрахователно обезщетение по щета от ЗАД „Армеец“ в общ размер на сумата от 122 396.59 лв. Според експертизата в счетоводството на лизингодателя с постъпилата сума са погасени вземания: за съдебни разноски в размер на 8 369.38 лв., за неустойки за забавено плащане на лизингови вноски към 09.06.2022г., дължими за периода м.04.2019г. – м.10.2020г. в размер на 100 258.86 лв., и лизингови вноски за периода от м.03.2019г. до м.08.2019г., данък и главница в размер на 13 768.35 лв. Апелативният съд е приел и че лизингополучателят е заплатил лизингови вноски, падежирали до 20.03.2019г., като извършените плащания по договора за финансов лизинг от 3

„О Джи Кепитъл“ ЕООД, са в общ размер на сумата от 73 189.78 лв.

Въззивният съд е приел, че записът на заповед, издаден на 26.10.2017г., обезпечава вземането на лизингодателя за периодични лизингови вноски, което се потвърждава и от сумата, за която е издадена ценната книга, а именно: 88 797.75 лв., която е идентична на сбора от лизинговите вноски по погасителния план към договора за финансов лизинг. АС- Пловдив е приел, че извършеното извънсъдебно погашение от страна на лизингодателя на вземания за неустойка с платеното застрахователно обезщетение не може да бъде зачетено, тъй като е в нарушение на предвидения в т.13.11 от Общите условия към договора за финансов лизинг ред за удовлетворяване в случай на кражба на лизингованата вещ и при заплатено застрахователно обезщетение.

Счел е, че в посочената разпоредба изрично е предвидено правото на лизингодателя да задържи платеното застрахователно обезщетение до размера на претърпяната от него „икономическа вреда“, която включва неплатена част от главницата по договора към датата на заверяване на сметката на лизингодателя с пълния размер на застрахователното обезщетение и други непогасени ликвидни задължения по договора за лизинг, в случай, че са налични такива, т.е. с Общите условия е уговорена поредност на удовлетворяване на лизингодателя и тя е следната: с платеното застрахователно обезщетение първо да се погасят вземанията за главница, формирани от просрочени лизингови вноски, и едва след това други задължения с произход договора за лизинг. Въззивният съд е посочил, че дори и да се приеме, че между страните не е постигнато съгласие за изричен ред за погашение, то приложение намира разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, тъй като се касае за задължения формирани от лизингови вноски и от неустойки за забава на плащането на тези лизингови вноски, а съгласно чл.76, ал.1 ЗЗД се погасява най – обременителното задължение, в случая задължението за лизингови вноски, тъй като при неизпълнението му е предвидена неустойка за забава. Предвид горното е приел, че с платеното на лизингодателя застрахователно обезщетение в размер на 122 396.59 лв. са погасени неплатените лизингови вноски, които към 05.08.2021г. – датата на исковата молба, съгласно данните от ССчЕ, възлизат на сумата от 49 980.17 лв. Счел е, че вземането, обезпечено с издадения запис на заповед е погасено, поради което предявеният установителен иск за неговото съществуване е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид горното е отменил решението на ОС – Пловдив в описаната част и е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на 4 който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.