Решение № 2 от 05.01.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Смолян, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20215400900006 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 498, ал. 3 във вр. чл.

86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на А.Ю., Л.Ю. и Р.Ю., всички от с. Г., чрез адв. В. Р., в която се твърди, че вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.06.19г., около 11.30ч., на около 3 км. от с. Г., м. В.к., била причинена смъртта на Д. Р. Ю..

Като причини за възникване на произшествието се сочи в молбата, че в същия ден М. Р. У. от с.Г., шофирал лек автомобил Мицубиши L200, peг.. № СМ **** АТ към местността В.к., в близост до с. Г.. В автомобила пътували няколко на лица, сред които бил и непълнолетният Д. Р. Ю.. На около 3км. от с. Г., водачът на лекия автомобил загубил контрол над управлението му, напуснал пътното платно от лявата му страна и автомобилът се преобърнал няколко пъти по наклона отстрани на пътя. При произшествието пострадал Д.

Ю.. Ю. бил затиснат при преобръщането на автомобила, вследствие на което получил множество тежки травматични наранявания в областта на торса.

Непосредствено след инцидента пострадалият бил транспортиран в УМБАЛ гр. Смолян, където били установени наранявания на вътрешните органи, фрактури и кръвоизливи /хемоперитонеум, руптура на слезката и 1 многобройни счупвания на ребрата/. Тежкото състояние на Ю. наложило той да бъде транспортиран на 20.06.2019г. в КАИЛ на УМБАЛ Св. Георги - гр.

Пловдив, където било извършено стабилизиращо лечение на тежкото общо състояние и операция - релапаротомия на ретроперитонеален абсцес в коремната кухина. На 03.07.2019г. състоянието на пострадалия отново се влошило. Извършени били поредица от хирургични операции. Първата от тях била релапаротомия с отстраняване на голям ретроперитонеален хематом и гастроентеро анастомоза с Браунова анастомоза. На 16.07.2019г. била извършена релапаротомия и надшиване на дванадесетопръстника. На 17.07.2019г. била извършена релапаротомия, в която бил установен хемоперитонеум и се тампонирал ретроперитонеума. На 19.07.2019г. била извършена пластика на коремната стена. Въпреки интензивното лечение, на 20.07.2019г. пострадалото дете изпаднало в хеморагичен шок. Установени били усложения - ретроперитонеален абсцес и хемоперитонеум. Назначена била повторна операция - горна срединна лапаротомия с ревизия на коремната кухина. Извършени били отстраняване на множество сраствания в областта на дуодендума, жлъчния мехур и черния дроб, ФГС, гастродуодено анастомоза с Браунова анастомоза и били поставени два дрена в ретроперитонеума, един дрен в малкия таз, както и две сонди в стомаха.

Поради продължило влошаване на състоянието на Ю. на 21.07.19г. бил транспортиран в крайно тежко общо състояние в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов за продължаване на животоспасяващото лечение, където били извършени множество допълнителни хирургични операции. На 22.07.2019г. била извършена много тежка коремна операция след като били установени данни за тежък билиарен перитонит и изтичане на обилно жлъчно съдържимо и панкреасно съдържимо от десните коремни дренове. По време на операцията били установени многобройни поражения на коремните органи и крайно тежки възпалителни промени в коремната кухина. На 24.07.2019г. била извършена ксифопубична релапаротомия, като при ревизията на коремната кухина било установено, че има перфорация с дължина по предна стена на стомаха непосредствено до гастроентеро анастомозата. Позиционирани били три тръбни дрена около шева на дуоденума. В областта на пилора била наложена копринена лигатура. На 31.07.2019г., поради данни за ново изтичане на стомашно съдържимо през поставените дренове и билиарна контаминация на коремната кухина, детето било релапаротомирано отново.

2

При огледа било установено обилно изтичане на жлъчно и стомашно съдържимо през полипропиленовия меш. Същият бил премахнат и бил направен щателен лаваж и санация на коремната кухина. Опреснени били ръбовете на предна коремна стена, поставени били два гофрирани дрена един в лява коремна половина достигащ до лезията на стомаха и втори в дясна коремна половина изведен под лапаротомния разрез. На 05.08.2019г. и на 09.08.2019г. детето било оперирано - релапаротомирано за десети и съответно за единадесети път по повод възникнали нови перфорации на стомаха. Независимо от операциите общото състояние на Ю. прогресивно се влошавало с невъзможност възникналите тежки усложнения да бъдат излекувани. Наложило се включването на парентерално хранене и ентерално хранене. Постепенно се развила полиорганна недостатъчност, съпътствана от тежко септично състояние. Наложило се включването на апаратна вентилация, катехоламини и извършването на пълен обем на реанимационни животоподдържащи мероприятия. Въпреки продължилото няколко месеца животоспасяващо лечение, многобройните хирургични операции и медицински процедури Д. Ю. не могъл да преодолее последствията от претърпените наранявания и починал на 22.08.19г. в интензивното отделение на УМБАЛСМ Н.И. Пирогов.

Пряката и непосредствена причина за смъртта на Д. Ю. били тежките увреждания на органите в коремната кухина, получени при настъпилото произшествие.

По повод настъпилото ПТП била ангажирана наказателната отговорност на водача на лек автомобил Мицубиши L200, М. Р. У.. В проведеното разследване органите на досъдебното производство установили, че от техническа гледна точка, основната причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие била несъобразената с пътните условия скорост на шофиране на водача на лекия автомобил. Срещу У. било образувано досъдебно производство № 129/15.06.2019г. на РУП - Д. за причиняване по непредпазливост на смъртта на пътника в автомобила Д. Р.

Ю., престъпление по чл. 343, ал. 1,б.„в” вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Относно причинените неимуществени вреди на А.Ю., майка на пострадалия, се твърди в молбата, че от момента на възникването на ПТП до смъртта на пострадалия Ю., ищцата била неотлъчно до него. Била 3 непосредствен свидетел на болките и страданията на сина си. За да бъде близо до него наемала квартири в гр.Пловдив и в гр.София и доколкото й било позволено от болничните заведения се грижила и помагала за възстановяването му. През всички тези месеци, виждайки неговото състояние, ежечасно и ежедневно съприживявала болките и страданията му от претърпените множество медицински операции. Нямало по-страшно за една майка да вижда страданията и болките на детето си и да не е в състояние да му помогне. Не можело да се опише с думи преживяното от ищцата. През цялото това време тя била в един непрекъснат стрес и ужас, че не може да му спести болките и страданията, и че може да си замине от този свят. Това било така, тъй като между Д. и ищцата отношенията били много близки и топли, основани на привързаност и взаимна обич. Тези обстоятелства можели да се обосноват и с факта, че само няколко месеца преди това съпруга на Ю. и баща на Д. починал. Ищцата била и майка и баща за детето си. Липсата на баща още повече задълбочила връзката между майка и син. Въпреки, че от смъртта на Д. били изминали повече от пет месеца мъката и болката от загубата на любимия син не стихвала, напротив, с времето се задълбочила. При Ю. се наблюдавало прогресивно влошаване на физическото и психическо състояние, изразяващо се в притеснение, тревожност, затруднено преглъщане, безсъние, повръщане, отслабване на килограми, страх, че умира, липса на сили и желание за живот. Единственият факт, който все още я държал била грижата за другия й син. Всичко това наложило ищцата да потърси специализирана медицинска помощ с консултации при съответните специалисти -психиатри, за което били издадени и съответните медицински документи, които удостоверявали изложеното по-горе. В заключението в медицинската документация било посочено, че А.Ю. страда от тежка депресия.

По отношение на неимуществените вреди, причинени на Л. Ю. /брат на пострадалия/ и Р.Ю. /дядо/, се твърди в молбата, че на двамата ищци също били нанесени непоправими вреди. Ищците живеели в един дом и домакинство и тъй като пострадалият бил най-малък, същите непрекъснато се грижили за него. Помагали му в училище и в живота, съветвали го и го напътствали, за да не чувства липсата на баща. Това обстоятелство задълбочило още повече емоционалната и душевна връзка помежду им. И двамата ищци при съобщението за настъпилото произшествие изпаднали в 4 шок. Ищецът Л.Ю. непрекъснато посещавал брат си в болничните заведения, в които бил лекуван. Станал свидетел на болките и страданията му и ги съпреживявал. Опитвал се е да се държи като възрастен, но безуспешно.

Липсата на брат му, с когото били повече от близки и приятели, го превърнала преждевременно в един възрастен човек. Непрекъснато си спомнял за него, как са живеели и радвали на живота, как заедно посрещали радости и несгоди. Чувствал се изнервен, тревожен, затворен в себе си, изпаднал в депресия. Налагало се да приема успокоителни средства.

Ищецът Р. Ю. от узнаването за настъпилото ПТП бил в един непрекъснат шок и стрес, което задълбочило неговите страдания и стари заболявания. От загубата на любим внук живота му се преобърнал.

Превърнал се в затворен, мрачен, изнервен и страдащ човек. Изпаднал в депресия, не можел да спи и да се храни, не излизал извън дома си, не се срещал с други хора и изобщо не можел да води нормален начин на живот.

Постоянно приемал успокоителни лекарствени средства.

Твърди се в молбата, че от деня на произшествието и впоследствие смъртта на Д., животът на ищците бил белязан от нестихващи душевни болки и страдания. Неизменни техни спътници били мъка, тъга и усещане за празнота. Починалият бил дете на четиринадесет години, едва в началото на житейския си път. Към близките си Д. изпитвал по детски чиста и искрена обич, която им показвал всеки ден. За ищците нямало по-голямо щастие, когато се радвали на игрите на Д. и когато семейният дом бил огласян от веселия му смях. В семейството на ищците царели любов и радост, когато виждали как Д. расте здрав и щастлив.

Твърди се още, че отношенията между починалия и ищците били основани на много силна обич и привързаност. След смъртта на Д. болката от загубата му не стихвала, а се засилвала при всеки спомен и досег с негова вещ. Ищците завинаги щели да бъдат лишени от радостта да виждат любимото дете, никога повече нямало да споделят с него малките си ежедневни радости. Нямало да бъдат заедно в най-значимите моменти в живота, нито щели да изпитат щастието да видят порастването на най-малкия член на семейството. Занапред всеки ден от живота на ищците щял да бъде белязан от загубата на Д.. За тях оставал само чистия и светъл спомен за любимото дете, брат и внук.

5

Ищците поддържат, че с нарушенията на правилата за движение и поконкретно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, виновният водач на лек автомобил Мицубищи L200, М.У., причинил смъртта на Д. Ю., поради което били налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.

Към момента на настъпване на произшествието – 15.06.2019г. за лек автомобил Мицубищи L200, рег. № СМ****АТ била налице застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № *******, със срок на покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г. при застрахователя-ответник, според която дружеството се задължавало да обезпечи гражданската отговорност на водача на автомобила за причинените от него вреди на трети лица при управление на същия.

Ищците твърдят, че при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, заявили пред ответното дружество претенцията си с молба от 10.11.2019г. за изплащане на обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди. Към молбата били приложени и доказателства, установяващи настъпването на произшествието и претърпените неимуществени вреди. В отговор на заведената претенция с писмо изх. № 11026/27.12.2019г. застрахователят отказал да изплати обезщетение по заведената щета. Въпреки представените доказателства за настъпилото застрахователно събитие и дългия период от време, в който ищците очаквали изплащане на дължимото застрахователно обезщетение и към момента ответникът все още не бил изпълнил задълженията си. За ищците бил налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди пряко от застрахователя на виновния водач.